Труд
Автор:
Румен Михайлов
XIX-ят пакет санкции на Брюксел срещу Русия се забави, заради напрежение с Вашитгтон
ЕС се опасява, че ще трябва да плати с лихвите търговската война между Китай и САЩ
Цялата минала седмица матриархатът-триумвират начело на ЕС - Фон дер Лайн, Мацола, Кас - се заканваше, че в понеделник, 15 септември, щял да види бял свят XIX-ят пакет със санкции срещу Русия. Оня, който трябва съвсем да разсипе Москва чрез окончателното є натирване от западните банки, повсеместното блокиране на нейната тайна флотилия за международен алъш-вериш с петрол и напъждането на все още търгуващите с нея компании. Като според “триумвирата” благодарение на въпросните крути мерки Кремъл най-после щял да бъде поставен на колене и не само щял да бъде принуден да седне на масата за преговори за мир в Украйна, но и щял да го удари на молби. Хубаво, даже много хубаво, щом най-после мир ще има, ама понеделникът мина и единствено привечер вице-говорителят на Европейската комисия Олоф Жил изръси пред журналисти в Брюксел мъглявото обещание, че пакетът със санкции щял “да пристигне скоро”. А вместо отговор на въпроса защо закъснява “пратката”, раслият между Ирландия и Швеция бивш репортер вдигна безпомощно рамене и се усмихна протоколно дружелюбно.
Но ако Олоф Жил не беше в час, същото със сигурност не може да се каже за онези негови брюкселски шефове, които се разприказваха пред акредитирани в Брюксел журналисти от големи западни медии. И те написаха черно на бяло във вторник, че ЕС не е представил в понеделник силно рекламирания деветнайсети пакет със санкции, тъй като се страхувал да не плати с лихвите страховитата цена на търговската война между... Вашингтон и Пекин! Просто защото въпросът за санкциите срещу Русия от известно време бил чувствителна тема между Съединените щати и Европа и сега той рискувал да обтегне допълнително отношенията между Китай - партньора на Москва в украинската ù авантюра - и Стария континент. Няма начин, след като преди да засили отдавна обещавания натиск върху Владимир Путин да прекрати войната с Киев, американският президент Доналд Тръмп завчера постави серия от все по-строги условия към европейските си партньори в замяна на очаквания от тях негов ход. „Готов съм да предприема значителни санкции срещу Русия, стига всички страни от НАТО също да решат да го направят и когато всички страни от НАТО до една спрат да купуват петрол от Русия“ - написа той в събота, 13 септември, в личната си мрежа „Truth Social“. И после призова страните от ЕС да наложат на Китай мита „до 100%“, щото иначе нямало да си помръдне пръста.
Европейските лидери засега се въздържат от официални коментари, - посочи най-тиражираният френски всекидневник „Льо Монд“, - но въпросът за санкциите наистина става все по-жизненоважен за Запада, тъй като Русия настоява, че е увеличила предимството си в Украйна месец след срещата в Аляска между Доналд Тръмп и Владимир Путин на 15 август. Още повече, че въпреки многократните искания на американския президент за преки преговори между Москва и Киев, господарят в Кремъл не е показал никакво желание да прекрати бойните действия, а руската армия увеличава масираните си атаки на украинска територия. Да не говорим за раздухваните през последните дни твърдения, че Русия многократно била нарушавала границите на НАТО - независимо дали умишлено или случайно. Като след нахлуването на двадесетина дрона в полското въздушно пространство през нощта на 9 срещу 10 септември европейците се превъзбудиха и вдигнаха врява до възбог. Защото обезпокоени, те видяха в тези нахлувания тестове на оказалата се хилава боеготовност на НАТО да реагира на атака от Изток. А Вашингтон въобще не се разтревожи, като Доналд Тръмп дори нарече инцидентите в Полша „грешки“ - отбеляза парижкият вестник.
Но да се върнем към санкциите срещу Русия - това не е първият път, когато обитателят на Белия дом оказва натиск върху европейските си съюзници преди да се съгласи - или да не се съгласи - да затегне мерките. Много ядосан, той вече е поставял условията си по време на телефонен разговор с лидерите на „коалицията на желаещите“ в четвъртък, 4 септември, притискайки държавите, най-мобилизирани в подкрепа на Украйна, да прекратят всякакъв внос на руски петрол и газ и да се опълчат срещу Пекин, който до голяма степен допринася за обезсмислянето на западните икономически репресии срещу Русия. Ама, както подчерта „Льо Монд“, тези искания не се приемат с охота по простата причина, че 27-те не са склонни да приемат условията, поставени от наемателя на Белия дом най-вече що се отнася до увеличаването на налозите върху китайския внос. „Това не означава, че не трябва да предприемаме мерки, но засега не е нужно да налагаме прекомерни мита на Пекин“ - уверява европейски дипломат кореспондента на френския вестник в Брюксел Филип Жаке. „Не виждам европейци да се обединят с Тръмп срещу Китай“ - казва пък директорът на Центъра за международни изследвания в Париж Стефан Балм,. „За европейците е много трудно да се доверят на Вашингтон що се отнася до отношенията им с Пекин. Би било дори ужасно, ако политиката ни спрямо Китай зависи от Съединените щати“ - обяснява специалистът.
И „Льо Монд“ се съгласява с това мнение, тъй като Европейският съюз наистина се страхува да не бъде принуден да плати цената на търговска война между Вашингтон и Пекин, в резултат на която би се превърнал в сметище за китайски продукти. Но в същото време ЕС няма намерение да се лиши от китайския пазар в името на санкциите срещу Русия, като според висш брюкселски чиновник европейската цел е да наложи тежки санкции на руската икономика, насочени към пряката или непряката търговия с Москва, но те в никакъв случай не трябва да отслабват допълнително икономиката на страните-членки. Засега, според друг европейски източник, цитиран от Филип Жаке „Доналд Тръмп осъзнава, че не може сам да се справи с Китай и се нуждае от нашето съдействие“. И за да му угодят, от Брюксел уверяват, че към края на 2027 г. нито една капка втечнен руски природен газ нямало да достигне Европа на 27-те. „Искаме да намалим допълнително този внос, но две държави все още консумират руски петрол - Унгария и Словакия“ - припомня пък европейски дипломат. „Предупредихме американците, но те не реагират“ - ядосва се пред човека на „Льо Монд“ друг европейски служител, посочвайки близостта на тези две европейски страни с администрацията на Тръмп.
Ама толкова - Пекин според Брюксел трябва да бъде оставен настрана. От своя страна Китай също имал мощни лостове за влияние, за да гарантира, че Европа няма да се подреди зад Съединените щати. Както германските производители на автомобили, така и големите френски луксозни и аерокосмически групи се нуждаят от китайския пазар, който би се затворил изведнъж в случай на прилагане към Пекин на 100% налози. Освен това ЕС не е склонен да използва митнически тактики, тъй като самият той се възползва значително от свободната търговия. Пекин има и силни партньори в самия Съюз, които поне засега ще играят в негова полза и преди всичко Виктор Орбан от Унгария и Роберт Фицо от Словакия. Последният беше сред 26-те държавни и правителствени глави, присъствали на военния парад, организиран в Пекин на 3 септември като демонстрация на новоизвоюваната мощ на Китай - приключва „Льо Монд“.
