Труд
Автор:
Анжела Димчева
Поетесата Петя Йотова представи петата си поред стихосбирка в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” на 29 май. Елегантното издание на нейните стихове е озаглавено „Вечното очакване” (2019) и е дело на „Сатори Ко”.
Събитието се водеше от Стефка Рангелова – ръководител на клуб „Писмена” към библиотеката, а сред публиката можеха да бъдат видени писатели, учени, журналисти. Специален гост беше украинският поет и издател Микола Мартинюк.
Издателят Бойко Беленски говори за необходимостта от разбираема, свежа, оптимистична поезия в нашето огрубяло и нихилистично време. По доста от стиховете на Петя Йотова са написани песни от Боби Мирчев, който изпълни на живо няколко от своите композиции. В отделното стихотворение на Петя Йотова обиковено има едно ядро – оксиморон или оригинална метафора – около което се събира емоционалната енергия на цялата творба. За стила ѝ е характерна шансонната приповдигнатост, френската артистичност и фриволност, която зове за наслада от живота.
В експозето си поетът Димитър Христов подчерта въздействието на емоционалния заряд в поезията на Петя Йотова, както и нейния слънчев характер, който привлича голяма група от искрени приятели: „Това не е чисто интимна поезия, а се възприема като духовно общуване”.
Авторският рецитал се редуваше с добре поднесен рецитал от актрисата Катя Анастасова. Прозвучаха творбите: „Фадо”, „Любовта е любов”, „Искам да бъда щастлива”, „Кое защо се случва”, „Адреналин” и др. В предговора на редакторката Нели Горанова се казва: „Музиката в поезията на Петя, породена от класическия стих, я прави лека и ефирна като възприятие, а дълбокият емоционален заряд докосва сърцето. Самоиронията и приятното чувство за хумор, умението на авторката да се усмихне на неудачите и да намигне на света, се преплита с мечтателно-романтичния ѝ изказ и обгръща с интимност, която ще те накара да съпреживееш написаното”.
От книгата „Вечното очакване”:
Петя Йотова
Нещо
„... като нож, нещо като цвете,
изобщо като нищо на света.”
Уилям Сароян
Нещо тъжно крие всяко лято,
нещо топло пази есента...
Зимна радост има, без която
няма да пристигне пролетта.
Нещо старо в новото начало,
нещо смело в плахата ти длан,
тайна сила в слабото ми тяло –
нещо твое искам да ти дам.
Нещо свое искам да получа,
да достигна връх от падина...
Нещо трудно лесно да се случи
и дано любов да е това!
