През месец март 1963 г. България променя позицията си по Македонския въпрос

Закъснял Пленум с цели 10 години

Всяка година през месец февруари заседава Комисията по правата на човека на ООН със седалище в Женева. Темата е „Нарушаване на човешките права във всички сфери и страни - нарушители“. Особено остро се осъждат мъченията на беззащитни граждани. Ежедневните заседания на комисията се използват активно от югославската страна, чиито представители отправят най-остри критики срещу България за непризнаването на македонската „нация“ и македонското малцинство.

За защита на българската теза по тези въпроси, т. е. тяхната историческа истина, е желателно изпращането в Женева и на българска делегация. По принцип тя се състои от трима дипломати. Острите спорове, които се водят в комисията, са постоянно ежедневие. Българската страна в своите изказвания използва многобройни исторически свидетелства и факти за разобличаване на грубите фалшификации на българската история от страна на Белград. Често на заседанията на комисията присъства и постоянният български представител - посланик Константин Теллалов.

Един ден към края на пребиваването ни в Женева, минавайки както ежедневно през Постоянното представителство на ООН, бях поканен от Теллалов в кабинета му. Спомена, че иска да води един много сериозен разговор. В началото на срещата ни сподели, че е впечатлен от професионалното ниво на българската делегация. А обръщайки се към мен, допълни, че иска като завеждащ секция „Югославия“ да сподели една важна историческа новина. „През лятото на 1962 година - започна изказването си Константин Теллалов - бях повикан от Тодор Живков в качеството ми на Секретар на ЦК на БКП да подготвя становище по Македонския въпрос. С помощта на експерти, дипломати и историци за няколко дни подготвих искания документ и го връчих на партийния лидер. Само след седмица бе проведено заседание на Политбюро, на което Живков докладва становището на българската страна по Македонския въпрос. При обсъждането му мнозинството от членовете на партийния орган подкрепиха позицията, застъпена в документа. Двама обаче от тях проявиха колебания, очевидно под влияние на масираната македонска пропаганда.

След дебата Живков предложи да не се взема решение на този етап, а на следващото заседание на Политбюро дебатът да продължи. Освен това препоръча да се съберат допълнителни свидетелства, разобличаващи кражбите на българската история от страна на Югославия.

В началото на 1963 година - продължи Теллалов - аз представих сериозно допълнен документ на Тодор Живков, който го прочете пред партийното ръководство. На това заседание решението на целия състав на Политбюро бе прието единодушно: Осъждане на досегашния антибългарски курс на Белград по Македонския въпрос и вземане решение за незабавно провеждане на Пленум на ЦК на БКП, която задача бе възложена на мен - заключи Теллалов.“

Според партийния устав ЦК на БКП е единственият упълномощен партиен орган, който на свое заседание има право да решава всякакви въпроси по време на периода между два конгреса.

През месец март 1963 година Пленумът, известен като Мартенски, приема единодушно решение, с което е коригирана непростимата грешка на българското правителство и е възстановена историческата истина за Македония и Македонския въпрос. В документа се счита като абсурдно искането за признаването на „македонско национално малцинство“. А що се касае за т. нар. „македонски език“, това е грубо сърбизиран диалект на българския език.

Безспорно решенията на Мартенския пленум са изключителен акт за опазване миналото на българския народ. За съжаление този Пленум закъснява цели 10 години. Ако беше проведен веднага след смъртта на Сталин (1953 г.), десетки хиляди българи от Македония щяха да бъдат спасени, а тяхната „вина“ бе единствено, че са се родили българи и искат да живеят като българи.