Труд
Автор:
Боян Рашев
Прогнозите са, че до 2030 г. само няколко марки от досегашните над 100 ще останат финансово устойчиви
Изключително интересен материал на Reuters за развитието на автомобилостроенето в Китай. С две думи - изграждането на производствен свръхкапацитет води до загуби по цялата верига на стойност, които държавата не може да продължи да покрива. Цялата история е много типична за комунистическата икономика...
Ето някои основни моменти: Китайската автомобилна индустрия, която се счита за световен лидер, изпитва сериозни проблеми - предизвикани от политики, цели и практики, които са стимулирали огромен производствен капацитет, но вече водят до дисбаланс между предлагане и търсене.
Правителството в Пекин е давало субсидии, данъчни облекчения и други стимули както за производителите, така и за местните власти, които в замяна се ангажирали с високи цели за производство и приходи. Много заводи и марки - традиционни и нови, включително производители на електромобили - са инвестирали масово, често над нуждите на пазара. Производственият капацитет днес вече надхвърля 2 пъти реалното търсене.
Резултатът е пренасищане: дилъри са принудени да продават на загуба, натрупва се непродаваем инвентар, нови коли се връщат на „сивия пазар“, някои са регистрирани като продадени, въпреки че не са напускали салоните, други се изнасят или обявяват „употребявани“, макар да нямат километри - всичко това заради натиска да се отчитат продажби.
От дилърите само около 30% са печеливши според проучване на Асоциацията на автомобилните дилъри в Китай. Има и маркери за „изкривяване на продажбите“ - например коли, които се регистрират незабавно след производство, за да се отчетат като продадени.
Прогнозите са, че до 2030 г. само няколко марки (от досегашните над сто) ще останат финансово устойчиви. Пазарната война на цените, мащабът на надпредлагането и административният натиск създават „порочен кръг“ от инвестиции, производство, натиск за растеж - който става труден за поддържане. Същото се случва и в цялата верига на доставки - сред производителите на компоненти, батерии, рафинериите чак до литиевите мини.
Китайските власти вече дават сигнали, че е нужна промяна: надзорни органи предупреждават за „ценови войни“, президентът Си Дзинпин е критикувал местни власти за прекалено агресивно стимулиране, има опити за по-строг контрол и подравняване между производствени цели и пазарната реалност.
