Труд
Автор:
Анита Иванова
Трябва сам да прецениш коя е „твоята“ цигулка, има такива от 500 лв. до милиони
Музиката е част от живота ѝ още от дете. Избира цигулката на 6-годишна възраст и не я сменя и до днес.
Цвета е част от квартет „Nоtе“ и приема работата си като удоволствие за душата.
За мелодията на живота, тънкостите при избор на цигулка и как музиката може да се пренесе на стадиона, пред „Труд news”, говори цигуларката Цвета Шопова.
- Цвета, кога музиката стана част от живота ти?
- Буквално целият ми живот е в едно с музиката. Дядо ми е „виновник“ за това. Музиканти в моето семейство няма, но пък има някаква музикална нишка. Като дете често учех песни, имах и малък акордеон, на който дядо ме учеше да свиря. По-късно беше решил, че ще ме заведе в Музикалното училище в Пловдив, за да си избера инструмент, на който да свиря. Дядо ми ми е разказвал, че в момента, в който сме влезли в Музикалното училище, не съм казала и една дума, без желание, но излизайки от там, от една от стаите съм чула звука на цигулка и съм се спряла. Тогава съм казала: „Искам това“. После сме отишли на прослушване, като са казали, че съм музикална и имам данни да се занимавам с това нещо. Така ме записаха на цигулка.
- Като дете по колко време на ден отделяше за цигулката?
- В Музикалното училище е по-различно отколкото стандартната образователна система. При нас нямаше първа и втора смяна. До обяд учехме предмети, като история, литература и т.н., а следобед започваха музикалните часове. Имахме камерна музика, оркестър, два пъти в седмицата и профилирани часове с преподавател, когато трябва да свирим на дадения инструмент и да се подготвим с произведение за края на годината. Един учебен ден продължаваше от сутрин докъм 18-19 ч. Подготовката вкъщи е допълнителна, по няколко часа на ден.
- Каква грижа се полага за една цигулка?
- Трябва да се държи в специален калъф. На определено време се носи на лютиер, за да може да се поддържа в изправност. Струните се сменят на около година и половина, за да може да звучи максимално добре самият инструмент. Има и специални масла, с които се маже дървото.
- Има ли правило, по което да се избере музикален инструмент, в случая цигулка?
- Абсолютно. Това се определя спрямо ръката. Когато растеш и разбираш, какъв размер цигулка ти трябва. В един момент стигаш до цигулка 4/4 (цяла) и от там няма повече разновидности на размери. Относно качеството на самия инструмент, то това се познава по самия звук. Трябва да засвириш на цигулката и спрямо тембъра ѝ да прецениш за себе си, коя ти харесва най-много, тъй като цигулки има от 500 лв. до милиони.
- В България може ли да се избере висококачествена цигулка?
- Може, има изключително много майстори, които правят качествени цигулки.
- Имаш ли любимо музикално произведение?
- Едно от любимите ми класически произведения за свирене са били концертите на Моцарт. Всяка епоха има различни предизвикателства. Концертите на Моцарт, например, може да звучат лесно, но чисто технически има доста неща за изпипване.
- Към днешна дата свириш в квартет. Как се събрахте 4 момичета?
- През 2020 г., заедно с певицата на групата, с която се познаваме от предишен състав, където работех, решихме да направим наш състав, който да е по-различен от това, което сме правили преди. Създадохме квартет „Nоtе”, като съставът ѝ е – цигулка, флейта, арфа и вокал. Това е уникална комбинация и правим авторски песни. Подготвяме още няколко неща в рамките на месеци.
- На какви събития участвате?
- Посещаваме различни събития, обикаляме в страната. Една от интересните ни изяви е на футболен стадион, по време на срещата между „Ботев“ (Пловдив) и ЦСКА. Беше интересно и различно усещане да излезеш на цял стадион. Поканата дойде от клуба на „Ботев“. Свирихме на полувремето.
- Това е една по-различна публика. Как бе посрещнато вашето музикално включване на стадиона?
- Много добре. На полувремето, след нашата изява, дори се чуваше „Още, още“. Беше много интересно.
- В чужбина пътувате ли?
- Да, ходим. Обиколили сме балканските държави. Най-интересното ни участие беше в Тунис. Бяхме по покана на туроператорска агенция за Нова година. Беше интересно участие.
- Като дами, обсъждате ли как да бъдете облечени за дадено събитие?
- О, да. Постоянно сме в търсене на нови тоалети. У дома имам три големи гардероба, пълни с рокли. Сценичните тоалети са по-голяма част отколкото ежедневният ми гардероб. За нас това е страхотно, а мъжете около нас, не смеят да кажат нищо. (смее се)
- Освен музиката, имаш и още една професия, която няма нищо общо с изкуството.
- Така е. Когато завърших Музикалното училище, не ми трябваше допълнително Висше музикално образование и реших да запиша „Бизнес икономика“ в УНСС. Сега работя като - консултант инвестиционно злато.
– С какво се занимаваш, когато си далеч от служебните си ангажименти?
- Като по-екстремна личност, мога да кажа, че съм скачала два пъти с парашут. Правила съм планински бягания, които бяха интересно преживяване. Обичам спорта.
Снимки: Личен архив и Pixabay
