Проф. д-р Нели Вълкова, директор на Института по полски култури – гр. Чирпан, пред „Труд news”: Украйна сее български памук за барут

Маслото може да се използва за смазка на оръжия във военната промишленост

Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде идеята да има държавен завод за барут и субсидии за отглеждане на памук, чиято суровина да се ползва за производството. „Това е инвестиция от 200-300 милиона, с голям капацитет”, сметна бившият премиер. Министерството на земеделието да субсидира отново памука, предложи той и припомни, че в миналото България имаше барутни фабрики, както и огромни памукови блокове, осигуряващи основната суровина за взривното вещество. Възможно ли е да се реализира тази идея, попитахме проф. д-р Нели Вълкова, директор на Института по полски култури – гр. Чирпан. Някога той бе единственият на Балканите Институт за памука. След 1989 г. в нормативните документи бе утвърден като Институт по памука и твърдата пшеница, а от 2010 г. развива дейността си като Институт по полски култури.

- Проф. Вълкова, къде в България в момента се отглежда памук?
- В момента основно се отглежда в Южна България. Това са Старозагорска, Хасковска, Ямболска, Сливенска, Бургаска, Пловдивска и Пазарджишка области. От части има и в Северна България, в района около Плевен. Мисля, че и в този район, при промяната на климата ще може да се отглежда тази култура. Това са основните региони, в които памукът се е отглеждал и в миналото.

- Какво е сравнението с производството ни отпреди години?
- В началото на 80-те години на миналия век се е отглеждал около 1 милион декара памук в България. Не само в Южна България, където са подходящи около 600 хиляди декара, но и в Северна България. Постепенно със закриването на фабриките за първична преработка на памука, площите му намаляха, особено около 2002-2004 година,  когато  бяха около 3 - 4000 дка. След влизането на България в ЕС и субсидиране на културата, земеделските производители отново започнаха да проявяват интерес към отглеждането на памук. Първоначално  на страната ни  бе определена квота от 100 000 декара, но България не успя да я изпълни и беше намалена на 33 000 декара. Като се има предвид, че в ЕС единствено Гърция, Испания и България са страните, които могат да произвеждат памук мисля, че интересът към тази култура ще се повишава. Ако има държавна политика в тази насока, площите с памук биха се увеличили.

- Има ли различни сортове памук, т.е. този за производство на барут селектиран ли е конкретно за това?
- Българските сортове са подходящи за производство на барут, защото, доколкото съм запозната, за военната промишленост са нужни късовлакнести сортове. Влакното от късовлакнестия памук се третира със смес от концентрирана сярна и азотна киселина, след което става силно възпламенимо. Българските сортове памук са с по-малка дължина на влакното и с голяма здравина, поради което са подходящи за тази цел. Във връзка с това бих искала да кажа, че през последните два месеца с нас осъществиха контакти колеги, учени от Украйна. Правителството им е възложило задача да възобновяват производството на памук в страната, който да се използва за създаване на боеприпаси. След като са изпитали дълговлакнести  сортове  от Таджикистан и Узбекистан, са установили, че те не са подходящи за отглеждане в този регион и са се насочили към българските сортове, които са ранозрели. С учените от Института по климатично ориентирано селско стопанство в Одеса  обменихме семена от сортове памук, с цел изпитването им в Украйна. При  добри резултати от българските сортове се очаква те да бъдат размножени и отглеждани  в тази страна. 

- Осъществима ли е според Вас идеята за държавен завод за барут, за който целево да се отглежда памук?
- Според мен, ако има държавна политика много земеделски производители ще проявят интерес към памука. При промените на климата през последните години, фермерите се насочват към отглеждането на сухоустойчиви култури, а памукът е точно такава култура. Той е много добър предшественик за зимните житни култури и не черпи много хранителни вещества от почвата. Причина за ограничените площи с памук е прибирането и реализацията на продукцията. Ако се разрешат тези проблеми, площите биха се увеличили и би имало достатъчно количество памук , което да обезпечи нуждите на завод за барут.

- За какво време би могло да се възстанови производството? Посочихте спад от милион декара през 1980 г. на 33 хиляди декара сега.
- Производството може бързо да се възобнови в рамките на няколко години, стига земеделските производители да имат интерес и да е сигурна реализацията на продукцията. Като монокултура, памукът може да се отглежда на едно и също място 4-5 години, докато зърнено житните култури могат да се отглеждат като монокултура само една година. При памука няма съществени проблеми с неприятели и с болести. В България  памукът се отглежда основно на неполивни площи, поради което няма проблем с вертицилийното увяхване, който е характерен за Гърция и Турция. Единствените неприятели са листните въшки и трипса, но те се появяват само във влажни години.

- Почвите имат ли значение?
- Памукът изисква добре обработени, аерирани почви с неутрална  до леко алкална среда. Може да се отглежда и  на замърсени с тежки метали площи. Опитите ни, проведени около КЦМ-Пловдив, показват че памукът се развива добре на тези терени и в памуковото влакно няма остатъчни количества от тежки метали. 

- Какъв е добивът от декар?
- В България памукът се отглежда основно при неполивни условия. Добивът от декар е между 140 и 200 кг, в зависимост от метеорологичните условия на годината. Памукът е сухоустойчива култура и дори в много сухи години реализира продукция. При отглеждане на поливни условия, потенциалът за добив може да се удвои.

- Има ли кой да го изкупува у нас или се изнася за други държави?
- През последните години единственото  предприятие за първична преработка на памук в България е „Текстилни влакна-Хасково”. Преди години имаше още няколко такива предприятия – в Чирпан, Стара Загора и Нова Загора, които бяха закрити. Остана само „Текстилни влакна- Хасково“ и те са единствени в България, които изкупуват суровия памук. През последните две-три години има голям интерес към българския памук от страна на гръцките фабрики и много от родните производители реализират продукцията си в Гърция.

- На каква цена?
- Средната изкупна цена на суровия памук е между 40 и 70 евроцента за килограм.  През  2024 година изкупната му  цена  в Гърция беше 50 евроцента. „Текстилни влакна-Хасково“ преди години  го изкупуваха на 60 - 80 стотинки за килограм, но не зная дали през последните години изкупната цена е повишена.

- Освен влакното, какво друго се използва от растението?
- Използва се цялото растение. От семената може да се извлича масло. В нашите опити установихме, че маслеността на българските сортове е висока – около 22-23%, докато на чуждите сортове е около 18%.  Маслото може да се използва  за смазка за оръжия, във военната промишленост. След извличане на алкалоида госипол, който е отровен, маслото може да получи приложение  и като храна за хората. Намира приложение във фармацевтичната и козметичната индустрия. Шротът след преработка на семената се използва  като храна на животните. Стъблата и кутийките след преработка са добър енергиен източник, а също така се употребяват като суровина за добиване на груба хартия, картон, технически спирт и др. Оставянето на стъблата на памука на полето е полезно за житните култури през зимата, защото ги предпазват от полягане.

- Като култура изисква ли памукът работна ръка?
- Памукът изисква чисти от плевели площи. Проблем на отглеждането на памук в България е липсата на регистриран хербицид за борба с вторичното заплевеляване с широколистни плевели в посевите. Фирма Синджента е разработила такъв хербицид, но няма интерес да го регистрира в България, тъй като площите са много малко. Единственият начин да се поддържат чисти посевите е машинното и ръчното окопаване. В опитното поле на Института  изпитваме различни хербицидни комбинации, с цел ограничаване на ръчните окопавания. Тези с добра ефикасност ще можем да предоставим на земеделските производители.

- Това означава ли, че е необходима работна ръка само за почистване на плевелите?
- Да. Ако не се третира с хербициди, ще е много трудно поддържането на чисти посеви. Ако те са много заплевелени, памукът не може да се развива нормално.

- Бившият земеделски министър Мехмед Дикме каза, че преди десетина години опитите с възстановяването на памукопроизводството са били злополучни заради липсата на специализирана техника за бране. Каза, че е песимист за памука. Вие какво смятате?
- За разлика от него аз съм оптимист. Първо, защото българските земеделски производители имат традиции в  отглеждането на памук и са достатъчно компетентни. Второ, на пазара на техника вече има достатъчно съвременни машини за добро земеделие. Предлагат се и американски памукокомбайни, които са високопроизводителни и качествени. Проблем е, че са скъпи, а могат да се използват единствено за прибиране на памук. Въпреки това, вече има фермери, които притежават такива и ги отдават под наем. Така че – оптимист съм за възраждането на памукопроизводството в България!

- Институтът по полски култури, който ръководите толкова дълги години през 2025 г. ще отбележи своя 100-годишен юбилей? Как ще го отбележите и какво си пожелавате?
- Основите на Института са положени през септември 1925 год., когато на 400 da общинска земя край гр. Чирпан, с Указ на цар Борис ІІІ е открито земеделско опитно поле. Негов първи директор е Слав Антонов, завършил агрономство в Германия. Мястото е избрано неслучайно – то се отличава с богатите черноземни почви, които са едни от най-плодородните и широко разпространени в България. В Института са създадени 41 сорта памук, 22 сорта твърда пшеница, 1 сорт обикновена зимна пшеница, 2 сорта царевица, 3 сорта ечемик, както и технологии за отглеждането им. Утвърдени и внедрени са: 8 броя технологии за отглеждане на памук при поливни и неполивни условия, 5 броя за производство на твърда пшеница, 1 брой за семепроизводство на твърда пшеница, получени са над 20 броя авторски свидетелства за нови технологии и усъвършенствани технологични звена, в т.ч. 4 бр. патенти за изобретения на селскостопанска техника. В резултат на научната дейност добивите от памука са увеличени над два пъти, а качеството на влакното с над 50% в сравнение с началния период. При твърдата пшеница добивите са увеличени над три пъти, а качеството на зърното - с над 45 %. Институтът по полски култури осъществява дейността си в съответствие с държавната аграрна политика и общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Към момента общият брой на учените в Институт по полски култури – Чирпан е 15, от които 2 професори, 7 доценти, 3 главни асистенти и 3 асистенти. С образователна и научна степен „доктор“ са 12 учени. Институтът е акредитиран за обучение за придобиване на образователна и научна степен “Доктор” по научна специалност “Селекция и семепроизводство на културните растения”.

Празникът ще отбележим с Юбилейно тържество „100 години по следите на времето! Наука, традиции, бъдеще!“. Ще организираме и Юбилейна научна конференция с международно участие „Възможности и достижения на аграрната наука в динамиката на времето“, които ще се проведат на 25 и 26 септември 2025 г. Пожелавам на себе си и на всички колеги здраве, вдъхновение и още много научни открития! Нека нашите изследвания да служат на земеделските производители и да променят света към по-добро, а бъдещите поколения да продължат мисия ни и да надграждат постигнатото. 

- Какви са предизвикателствата пред земеделието в България днес?
- Земеделието в България е изправено пред множество предизвикателства, свързани както с глобалните тенденции, така и със специфични за страната ни проблеми. Климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства пред българското земеделие днес. Те се проявяват чрез екстремни метеорологични явления, промени в температурите и валежите, както и увеличаване на честотата на природните бедствия. Установено е, че средната температура в България се е увеличила с около 1.5°C за последните 50 години. Безвалежните периоди в съчетание с високи температури стават по-чести и по-продължителни, което се отразява неблагоприятно върху продуктивността на растенията и качеството на растителната продукция. Затоплянето на климата създава условия за разпространение на нови болести и вредители, които преди не са били проблем в България. Наблюдава се недостиг на квалифицирани кадри в аграрния сектор, нестабилност на пазарите и ниски изкупни цени на продукцията, вносът на евтини селскостопански стоки от чужбина затруднява реализацията на българската продукция, слаба подкрепа за иновации и научни разработки. Въпреки проблемите и предизвикателствата, българското земеделие има огромен потенциал за развитие. Богатите природни ресурси, плодородните почви и традициите в селското стопанство са солидна основа, върху която могат да се изграждат модерни и устойчиви практики. Задълбочаването на взаимодействието между науката и земеделското производство е ключът към по-конкурентноспособно и устойчиво земеделие в България!

Нашият гост

Проф. д-р Нели Вълкова е директор на Института по полски култури – гр.Чирпан от 2001 г. Тя е с над 36-годишен научен стаж. Областите на научната й дейност са Генетика, селекция и семепроизводство на културните растения. Защитила е докторска дисертация на тема "Повишаване на генетичното разнообразие при памука чрез радиационен мутагенез. Автор е на над 100 научни публикации, член на Редакционните колегии на научни списания. Участник и ръководител на международни научни проекти. Проф. Вълкова има създадени и утвърдени 17 сортове памук, защитени със сертификат. През 2024 г. сорт памук „Снежина“ с автори проф. Нели Вълкова и  гл. ас. Спасимира Недялкова бе отличен в конкурса за иновации в раздел "Научни разработки" на Международното земеделско изложение АГРА 2024.