Той е наричан „ахилесовата пета“ на НАТО – най-вероятната точка на конфликт с Русия. Сувалкски пролом, 40-милната полско-литовска граница, която минава между руската ексклава Калининград и Беларус, е единственият сухоземен граничен пункт, който свързва балтийските държави с техните съюзници от НАТО на юг.
Длъжностни лица в Полша и Литва сега заявяват, че откриването на нова магистрала, пресичаща границата, е дало ценен тласък на военната мобилност в региона, пише The Times.
В понеделник полският президент Карол Навроцки и неговият литовски колега Гитанас Науседа присъстваха на церемония по повод завършването на стратегическата „Via Baltica“ – модернизирана част от магистрала E67 между Прага в Чехия и Хелзинки във Финландия.
Шосето с дължина 600 мили и четири ленти вече свързва полската столица Варшава с естонската столица Талин през Литва и Латвия.
Навроцки заяви, че новото шосе ще допринесе за икономическото развитие на двете страни, но че потенциалът му за укрепване на отбранителните способности на региона „не може да бъде преувеличен“.
Яник Хартман, военен анализатор и асоцииран сътрудник в Колежа по отбрана на НАТО в Рим, описа завършването на пътя като „критичен сигнал за готовността на НАТО и Европа“ да реагират в кризисна ситуация на източния си фланг.
Според Хартман, E67 е „значително подобрен“ от проекта Via Baltica, като сега включва мостове, способни да поемат по-тежки товари от преди, по-силна комуникационна инфраструктура и допълнителни спирки за презареждане на конвои.
Сувалкската пролука е била източник на напрежение между Русия, Литва и Полша, откакто последните две страни станаха членове на НАТО. Напрежението се засили драстично след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. на фона на опасенията, че Русия може да се подготвя за конфликт с НАТО.
Руската ексклава Калининград е силно милитаризирана; там се намират руският Балтийски флот, балистични ракети „Искандер“, ракети земя-въздух S-400 и до 18 000 войници. Военните наблюдатели се опасяват, че руска маневра през Сувалкския проход от Беларус би отрязала балтийските държави от доставките на помощ от НАТО.
Via Baltica е един от няколкото проекта, които имат за цел да повишат отбранителните способности на източния фланг на НАТО.
До 2027 г. 5000 германски войници ще бъдат разположени във военна база на НАТО в Литва, на по-малко от час полет от границата, където вече са разположени германски бойни хеликоптери.
В момента се работи по Rail Baltica, разширена мрежа от железопътни връзки между Полша и Финландия, която трябва да бъде завършена до 2030 г.
Хартман заяви, че завършването на железопътния проект ще има още по-голямо значение за целите на НАТО в областта на сигурността в Източна Европа, като ще позволи придвижването на шесткилометров военен конвой с един влак от 40 вагона.
Той също така не изключи възможността от хибридни атаки срещу новата инфраструктура в Сувалкския проход. „В кризисна ситуация това ще се превърне в гореща точка за действие, защото разчитаме на това, за да преместим по-голямата част от оборудването си на източния фланг на НАТО“, каза той. „Русия ще направи всичко възможно, за да ни попречи да го направим.“
Литва обяви намерението си да минира границите си с Калининград и Беларус. Полша, Латвия, Естония и Финландия също започнаха процедурата по оттегляне от Оттавския договор за забрана на противопехотните мини от 1997 г. Литовският президент заяви, че се надява в близко бъдеще да проведе многонационални военни учения около прохода.
Яник Хартман заяви, че такива учения трябва да се фокусират върху репетиране на ефективността на НАТО при транспортиране на военно оборудване и помощ в кризисна ситуация.
Руските и беларуските сили проведоха свои учения от двете страни на прохода през септември тази година. По време на така наречените учения „Запад 2025“ Полша затвори границата си с Беларус, а Латвия и Литва затвориха въздушното си пространство в близост до границите си с Беларус и Русия. На руски „запад“ означава запад.