Размисли за дивечовия прираст

Трябва да преодолява понякога климатичното влияние

Често човек е виновен за похищението на диви бозайници и птици

Всяка година трябва да се правят специализирани оценки

Всеки ловец знае, че за да съществува, дивечът трябва да преодолява понякога зверското климатично влияние. Появили се това обстоятелство, не са изключени животински катаклизми - даже ликвидиране на цели популации. В това отношение човекът също е сериозен фактор. Много често е виновен за похищението на различни видове диви бозайници и птици. Затова се е появила и истинската природозащита. И ловците са нейни радетели.

Но нека обърна внимание на проблемите за дивечовия прираст. Обикновено животните сред природата устояват на неволите заради големия си размножителен потенциал. Нека взема за пример зайците: женската ражда 4-5 пъти годишно поне по две малки същества. Яребиците не остават по-далече от тези си способности - снасят по 15-20 яйца /понякога и 2 пъти през годината/. Ето така се формира, както казват специалистите, коефициентът на идеалния прираст. Но, както може да се прецени, медалът има и друга страна. На проблема се дава оценка и чрез коефициента на реалния прираст. Какво означава той? Това е оцеляването само на една част от дивечовите популации /вследствие на неблагоприятни климатични условия, активна намеса на хищници, химизация на земеделските площи/. И този баланс между двата коефициента крие сполуки или нещастия в ловното стопанство.

Всяка година трябва да се правят специализирани оценки. Да се знае кои фактори и кога влияят зле или добре на дивечовите запаси сред природата. Нужна ли е човешка помощ или намеса в естественото съществуване на дивите животни. И тогава можем да търсим истинска ефективност в ловното стопанство.

За какво е човката на птицечовката?

Австралийският яйценосен бозайник птицечовката е получил своето название заради наличието на нещо подобно на клин. Той се намира отпред на главата му. Всъщност това не е човка, а устна, покрита с мека гладка кожа. Животното се храни с дребни ракообразни, молюски, жаби и насекоми. Ловува предимно под водата и нощем. Когато птицечовката се гмурне, очите и ушите й са плътно затворени. Затова зоолозите смятат, че тя намира храната си по пътя на осезанието.

Неотдавнашните опити, проверени от група австралийски и германски учени, показали, че птицечовката възприема електрическото поле, възникващо в резултат на мускулната активност на нейната жертва. За антена служи „клюнът“, покрит отвътре със жлези, които играят ролята на чувствителни елементи. Тази система му позволява да улавя слабото електрическо поле с напрежение от около 50 микроволта на сантиметър. В хода на разноообразните експерименти опитните животни се устремявали към проводниците, по които протичал ток, или към електрическите батерии. При това те оставяли без внимание мъртвите скариди, намиращи се наблизо. Учените съумели да измерят биотоковете в мозъчната кора на птицечовката, когато върху „клюна“ въздействали с електрическо поле. Може би това е първият представител на висшите гръбначни животни, в които е открита чувствителност към електричеството /досега това се е наблюдавало само сред някои видове риби/.

Има ли зъби панголинът?

Веднага може да се отговори: нито един от 7-те видове панголини /гущери, обитаващи горите на Южна Африка и Югоизточна Азия/ нямат зъби. А как тогава сдъвкват храната? Чисто и просто панголините не дъвчат. Те се хранят главно с термити и мравки. Разбивайки термитника с дългите си и остри нокти на предните лапи, панголинът си пъхва конусообразната си уста в образувалото се отверстие. Дългият му език лови всички мяркащи се там насекоми, които веднага изчезват в устата му.

А по-нататък? Нали няма зъби. След това термитите и мравките попадат в стомаха, “постлан“ с рогови израстъци. Именно те представляват нещо като зъби. Всички панголини гълтат камъчета, които им помагат за стриване на храната. Съществува предположение, че киселината, отделяна от насекомите, способства за по-нататъчното храносмилане. 

Колко насекоми трябват на панголина, за да се насити? От 150 грама до 2 килограма. Един изследовател открил в стомаха на панголин 200 000 насекоми. Следователно, за да просъществува едно такова животно една година, ще му трябват над 70 милиона термити и мравки. А засега науката не е изяснила колко години живее панголинът. Немалко тайни крие съществуването му. 

Любопитни факти

Токсичният ефект на солите на цинка и кадмия към рибите се състои в повреждане на хрилния апарат. В резултат на това се нарушава снабдяването на кръвта с кислород. Вече е установено, че повишаването на температурата води до усилване на отровителството на цинка и кадмия.

Така, например, съществуват видове риби, върху които токсичността на цинка расте 3 пъти при увеличаване на температурата на водата с 15 до 25 градуса. Както е известно, някои морски животни имат вещества, способни да отпъждат акулите. Специалистите от много страни са с намерение да използват свойствата на тези природни токсини в производство на средства за защита на подводните изследователи.

Например, от кожата на една риба от Червено море успели да извадят парадоксин, изучаването на чийто свойства подсказвало, че той пропъжда акулите като повърхностно активно вещество, нарушаващо функциите на клетъчната им мембрана.