Русия вероятно се смее на „отворената врата“ на Тръмп за „Томахоук“

На въпрос в неделя дали са верни съобщенията, че президентът Доналд Тръмп обмисля да достави на Украйна крилати ракети „Томахоук“, вицепрезидентът Джей Ди Ванс остави вратата отворена.

Президентът продава, а не подарява оръжия на Украйна, поясни Ванс, и ще вземе окончателното решение за това какви възможности може да получи Украйна.

Ако администрацията на Тръмп се надява, че играта с това предложение за снабдяване на Украйна с по-модерни ракети с по-голям обсег ще ѝ даде предимство пред руския президент Владимир Путин, тя греши. Украйна няма способността да изстрелва ракети „Томахоук“, а американските запаси от тези оръжия и системите за тяхната доставка са твърде малко и твърде ценни, за да се съгласи Пентагонът да се раздели с тях.

Подобни реторични и нереалистични военни заплахи са контрапродуктивни, излъчват отчаяние и създават ненужни рискове от ескалация.

Това не е първият път, когато украинският президент Володимир Зеленски иска ракети „Томахоук“. Той отправи подобно искане към администрацията на Байдън по-рано по време на войната, но беше отхвърлено. Причините за продължаващия му интерес са очевидни. С обхват от 2500 километра – почти десет пъти повече от американските ATACMS – ракетите „Томахоук“ биха могли да държат в риск стратегически военни и критични инфраструктурни цели в цяла Русия , далеч от границите на Украйна, включително в Москва и отвъд нея.

Изненадващо е, че президентът Тръмп сега би разгледал сериозно това искане. В края на краищата, неговата администрация отново наложи ограничения върху използването от Украйна на предоставени от САЩ ракети с голям обсег преди месеци, като ги ограничи до цели в окупираните от Русия райони на Украйна. Предоставянето на Украйна на нови крилати ракети, които могат да достигнат още по-далеч в руска територия, би било в противоречие с тази позиция и с намаляващия интерес на Тръмп да предлага на Украйна допълнителна военна помощ от всякакъв вид.

Разбира се, президентът Тръмп често променя мнението си. Но дори ако продължаващата ескалация на Русия в Украйна и нахлуванията във въздушното пространство на НАТО през последните седмици са променили отношението на Тръмп, има малка вероятност Съединените щати да могат или биха предоставили на Киев ракети „Томахоук“. Всъщност, вместо да оказват натиск върху руския президент, разговорите за предоставяне на ракети „Томахоук“ на Украйна са фантастични и откъснати от военните реалности и Путин очевидно знае това.

Ракетите „Томахоук“ могат да бъдат изстреляни по три начина : от разрушител с управляеми ракети; от подводници клас „Охайо“, „Вирджиния“ и „Лос Анджелис“; и с помощта на новата наземна система „Тайфон“ , разработена от американската армия. Украйна не разполага с нито една от тези възможности и има почти никакъв шанс да ги придобие в близко или средносрочен план.

Като начало, военноморските сили на Украйна са малки и не разполагат с надводни бойни кораби, атакуващи подводници и персонал, който да ги управлява. Тъй като корабостроенето и подводниците в САЩ са под напрежение, е малко вероятно Вашингтон да обмисли продажбата на тези платформи на Украйна.

Украйна може да разполага с необходимия персонал за експлоатация на новата наземна система Typhon, но е също толкова малко вероятно Пентагонът да се съгласи да продаде това ново оборудване на Украйна. Съединените щати разполагат само с две работещи батареи Typhon , като трета е в процес на разработка. Две от тези системи са предназначени за използване в Азия, а една е предвидена за евентуално разполагане в Германия. Съединените щати не са се съгласили да продадат усъвършенстваната система на нито един съюзник или партньор – отчасти поради недостига и отчасти поради чувствителността на технологията – и е трудно да се предположи, че Украйна ще бъде първата.

Ако Съединените щати предложат на Украйна система „Тайфон“, тя няма да оцелее дълго на бойното поле на страната. Батареята „Тайфон“ е огромна и трудна за преместване. За транспортиране на дълги разстояния е необходим C-17 и въпреки че е мобилна по пътищата, размерът ѝ я прави доста лесна за откриване от сателит или дори от разузнавателен дрон. С други думи, тя би се превърнала в привлекателна и уязвима цел за руски въздушни удари.

Без средства за изстрелване на ракетите, даването или продажбата на „Томахоуки“ на Украйна би било безсмислено. Но има и други причини да се съмняваме, че Съединените щати биха обмислили това. Първо, самите ракети са оскъдни и производството им отнема две години. С общ американски запас, оценен на под 4000 ракети, и след като бяха пропилени няколкостотин в безсмислена кампания срещу хусите в Червено море, Пентагонът ще се колебае да се раздели с ценния боеприпас, особено в количествата, необходими на Украйна за постигане на стратегически резултати.

Това е особено вярно, като се има предвид решаващата роля, която ракетата ще играе във всяка кампания в Тихия океан, и фактът, че през повечето години се произвеждат по-малко от 200 бройки.

Второ, Съединените щати са продали ракетата досега само на близки съюзници: Австралия, Великобритания, Дания и Япония . Дори на Израел не е било разрешено да закупи ракети „Томахоук“ до този момент. Изглежда малко вероятно Съединените щати да са склонни да споделят оръжието и чувствителната му технология с украинците, особено с риска ракетата или остатъците от нея да попаднат в руски ръце.

И накрая, остава въпросът за ескалацията, на който Тръмп и неговият екип за национална сигурност продължават да следят отблизо. Предоставянето на Украйна на капацитет, който може да нанесе удари дълбоко в Русия, създава огромен риск, особено след като използването на тези ракети би изисквало съдействие от страна на САЩ за разузнаване и насочване. Ако Москва смята, че има реална заплаха за целите на режима или за части от ядрената ѝ инфраструктура, потенциалът за ядрена ескалация може да стане непоносимо висок. Дори когато е станал все по-разочарован от Путин, Тръмп не е показал никакъв интерес към подобен резултат или към каквито и да било действия на САЩ, които биха могли да отдалечат Путин още повече от масата за преговори.

С проточването на войната е разбираемо, че Тръмп и неговият екип за национална сигурност търсят нови начини да принудят Путин да прекрати бойната си кампания. За да проработят обаче, новите заплахи трябва да бъдат правдоподобни, както политически, така и военно. Предложението за изпращане на „Томахоукс“ на Украйна не е нито едното, нито другото и е по-вероятно да предизвика повече смях в Кремъл, отколкото страх.

В крайна сметка, най-добрият път за прекратяване на войната в Украйна продължава да бъде удвояването на дипломацията, дори ако процесът на преговори е бавен, разочароващ и не дава незабавни резултати.

Автор: Дженифър Кавана

Д-р Дженифър Кавана е старши научен сътрудник и директор на военния анализ в Defense Priorities. Преди това д-р Кавана е била старши научен сътрудник във фондация „Карнеги“ за международен мир и старши политолог в RAND Corporation. Тя е и доцент в университета Джорджтаун.