Труд
Автор:
Труд онлайн
Руският Михаил Мишустин подписа резолюция, с която се одобрява оттеглянето на Русия от "Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание". Документът, публикуван на портала за правни актове, беше представен на президента Владимир Путин за внасяне в Държавната дума.
Русия се присъедини към конвенцията през 1996 г. и я ратифицира през 1998 г. Конвенцията не само забранява изтезанията на затворници, но и задължава държавите да предприемат мерки за предотвратяването им.
От началото на войната с Украйна, Москва систематично прекъсва всички правни връзки с европейските институции за правата на човека: напусна Съвета на Европа, Европейската конвенция за правата на човека и отказа да изпълнявa решенията на ЕСПЧ.
Настоящото правителствено предложение също е по същество техническо. От началото на войната механизмът на европейски контрол върху дейността на Федералната служба за изпълнение на наказателните искове (руската затворническа администрация - бел.ред.) по същество не работи, коментират правозащитници. Сега обаче системата ще загуби един от малкото останали инструменти за външен контрол.
„Преди имаше поне някакъв външен надзор, идваха чужденци, развеждаха ги из затворите и им показваха нещо. Сега няма да има нищо от това. Всичко ще остане на съвестта на местните власти. Мъчения са се извършвали и когато Русия беше в рамките на тази конвенция... мъченията продължиха и след това“, казва Иван Павлов, основател на правозащитната организация "Първи отдел", пред The Insider.
Конвенцията е по същество контролен инструмент, необходим за борба с изтезанията и жестокото отношение в местата за задържане: центрове за задържане, затвори, колонии, центрове за задържане на мигранти, центрове за временно задържане и психиатрични болници, където осъдените се изпращат за задължително лечение.
Основният орган на Конвенцията е Комитетът (Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията). Неговите експерти са юристи, активисти за правата на човека, лекари и специалисти по въпросите на затворите и полицията. Делегациите в страните по Конвенцията имат право да посещават местата за задържане и да разговарят със задържани или затворници. Всъщност основният им инструмент за контрол е публичността, която могат да дадат на ситуацията с жестокото отношение в затворите, и докладите и препоръките към държавните структури за това как да се подобри ситуацията.
