Софийските потайности според Иван Вазов

Нова книга разкрива столицата през погледа на основоположника на съвременната българска литература

Стражари със строги лица пазят тишината в улицата

Докато има България, той ще е жив. Може би обратното също е вярно - будители като Иван Вазов са направили така, че да ни има като духовни българи. На 9-и юли патриархът на българската литература става на 170 години. В няколко броя „Труд“ представя уникалния сборник от „Софийски разкази“ на Вазов, който е в книжарниците, благодарение на „Колибри“, съставен от Милена Кирова. Първата част е кратък увод към сборника.

КАРДАШЕВ НА ЛОВ

(...) VIII.

Из голямата артерия на столицата

Кардашев мина край гиздавата аркада на джамията и продължи из Витошка улица. До Шарения мост дори нищо не му привлече вниманието. Четирите грамадни бронзови лъвове правеха смешен ефект, клекнали на ъглите на моста над тая жалка помийна бара. Едно неволно ухилване трепна на устните му, като си припомни клоуна в „Арена Пизи“, който бе заревал с глас, че лъвовете нямали езици! И на връщане улицата имаше същата физиономия. Из една проста кръчма изскачат звукове от цигулки и дайре, приглашани от раздирателни песни на цигани музиканти; на праговете на някои тунели се мяркат, пременени в цветни и зацапани от питие дрехи, слугините черпачки с изхлузена физиономия и безочлив поглед. На един стобор нанизани редове просташки картини; наваляк любопитни - очевидно с много непридирчив вкус - зяпат пред тях в нямо удивление; отляво, в едно празно място, надгробни плочи, паметници статуи за продан; един коленичил плачущ ангел там чака от години вече някой сантиментален и неутешим вдовец да го купи...

Стражари със строги лица пазят тишината в улицата, дето се щурат между файтоните минувачи и отбягват наляво и надясно подковите на конете. На някои балкони дами, седнали на разговор или на шев; други се задават отпред с лъснали коси, със зачервенели като божур лица, с бърз ход; те са топили преди малко в топлите вълни на банята своите прелести... Войници, селяни, цигани, псета. Цербер, учтив и любознателен, се здрависва и души с всеки срещнат едноплеменник. Но той ужасно се разсърди и залая с бяс, когато се подадоха из една напречна улица кучеловците. Подир тоя си протест той благоразумно се свираше в краката на господаря си и не отбележи вече нито един телеграфен стълб.

Новите двукатни къщи, отдолу с магазини и кръчми с куриозни надписи, кафенета, локанти, адвокатски писалища, се чредуват с полуразградени дворища, в дъното на които се гушат вехти ниски къщурки, почтени останки от прежната София - София на софиянците - в тая по европейски теглена улица.

В дъното u „Свети Крал“ заприщя вида, без да възнагради погледа със своя сив зид и пет несъразмерни с малката му снага купола. По-насам - стройната маса на храма на правоверните с мавритански прозорци и с изящно източно невисоко минаре изпъчва единия си хълбок на самия тротоар, до шосето на улицата.
Тоя хълбок по чудо биде пощаден от инженерската праволинейна мания и едвам-що не коства на столицата изгубването на един най-оригинален и великолепен паметник на източното зодчество1 - истинска красота нейна.

Истина, кметството пак остави печата на своята обновителна деятелност и тоя път - на непростително безвкусие: то вароса светия дом цял и заличи с тая монотонна мазилка тънките лепни и зографски шарения по стените, викалото и вратата, която наумяваше вратите на ханския дворец в Бахчи Сарай.

IX. „Еврика!“

Когато Кардашев се любуваше на хармоническите линии на това здание, някой го хвана за ръката. Той се сепна и се обърна.

- А, докторе! - извика той и се ръкува с един човек на средна възраст с черна брадица и черни живи очи.
- Какво назъртате тука?
- Просто разхождам се.
- Как, вие не знаете? Богат материал за вас: идете в Окръжния съд!
- Що да правя там?
- Разглежда се едно рядко углавно дело, съди се едно ужасно тройно престъпление, три убийства, извършени от някой си Вангел, македонец - аз го познавам: прост човечец. Извънредно любопитно е. Иди, аз съжалявам, че не ми е възможно да присъствам. За тебе е особено занимателно.
- Три убийства от едного! - извика слисан Кардашев.
- Да. Кой би повярвал! Никой не подозираше такъв страшен убиец, скрит под сетрето на тоз кротък Вангел.

Ето каква е работата - продължаваше докторът, като улови едно копче на Кардашева, цял преобърнат на внимание, - той преди една година удушва жена си, без да подозре някой престъплението; убива после в къщата на един свой приятел приканения там на гости един ючбунарец, а една неделя по-преди се оженил за сестриницата му, която също убива, като пуща слух, че избягала с любовник.

- Това е чудовищно! - извика Кардашев потръпнал. - И тия злодейства едвам сега се съдят?
- Защото едвам сега се откриха случайно. Жената на приятеля му издава работата: трупа на ючбунареца намират закопан в двора на нейния мъж, а трупа на жената изравят изпод леглото на стражаря.
- А причините на тия ужаси? - попита възбудено Кардашев.
- Неизвестни добре още. Затова те пращам на заседанието на съда. Там всичко ще бъде разяснено и осветлено... Материал за един рокамболовски роман... в София... Сбогом! Ще идеш, нали?
- Да.

Докторът отмина бързешката. Кардашев възви надясно и влезе в Пиротска улица.

„Тука сега или съм намерил онова, което търся, или никога няма да го намеря! - помисли си той.

- Мотивите на тия три убийства, които ще свързва еднаква злокобност, лежат вече в дълбоки нравственибури. Само стихийни страсти или ярости могат да бъдат подбудителни причини. Тук има или любов, или мъст, или ревнивост, или друга полуда на човешка душа. Във всеки случай не пошла материална причина, каквато например Григоровата, е накарала този беден господин да убие две жени и един мъж в разстояние на няколко месеца. Такава страшна трагедия има по-дълбоко извора си. Тука вече има работа не бичът на сатирата, а лупата на психолога... Какви ли пориви, урагани душевни? Тия злодеяния ме пренасят във времената на Борджиевците. Нa?, пиши сега, рудница богата, анализувай мощни проявления на човешката натура. Грозни, отвратителни, но мощни, да!

Шекспировски мотиви!... Прочее: еврика!“