София е Париж за цели шест дни...

Да си сред щастливците на премиерата на „Парижката Света Богородица“ в зала 1 на НДК е не просто едно емоционално преживяване. Този спектакъл приобщи българската публика към образците на европейското музикално изкуство по един нетрадиционен начин.

Прочутите песни “Belle”, “Danse mon Esmeralda” и “Le temps des cathédrales” имат милиони гледания в интернет и ние ги познаваме достатъчно добре. Но магията на живото изпълнение на цялото произведение и то в лицето на легендарния Даниел Лавоа (в ролята на Фроло) създаде онова вътрешно издигане, възторг и наслада, обобщено като полет на самочувствието, че нашият Дворец на културата и нашата публика са достойни за високата класа на този забележителен спектакъл.

Либретото се изпълняваше изцяло на френски език (без превод), което още повече провокира зрителите, дали познаващи, или не сюжета, да се оставят на музикалното и хореографско въздействие. Тук би трябвало да отбележим приноса на Иван Кюркчиев – артистичен мениджър на Националната опера в Букурещ, промотър на „Спектаколис. Бг“, който покани създателите и осигури цялата логистика, за да се докоснем до магията на тази актуална с посланията си режисьорска и хореографска интерпретация на едно класическо литературно произведение. Дали нашите режисьори бяха в залата, за да почерпят идеи как и българската литературна класика да добие нов живот?

Защото историята за любовта на Квазимодо към красивата циганка Есмералда не е нещо необикновено: един любовен четириъгълник с всичките перипетии, обвинения, предателства и трагика. Важен е контекстът, който да изведе съвременните ареалии (чрез декорите и балета) и да акцентира на сложни морално-емоционални състояния, които са добре познати и днес.

Цели 200 години, след написването на романа на Юго, човешката природа запазва изменчивата си същност. На сцената българската публика видя талантливите превъплъщения на Анджело Дел Векио като Квазимодо, Даниел Лавоа в запазената си роля на Фроло от преди 27 години, Елхайда Дани като Есмералда, Джан Марко Шиарети като Гренгоар, Ализе Лаланд беше Фльор дьо Лис, Фло Карли беше в ролята на Феб, а Джей се превъплъти в Кнопен. Тези изпълнители са безспорни имена и качествата им бяха оценени с продължителни аплаузи от публиката.

Малко факти: Notre Dame de Paris следва основната сюжетна линия на едноименния роман на Виктор Юго и е френско-канадски мюзикъл, създаден от Рикардо Кочанте (композитор) и Люк Пламондон (автор на либретото).

След премиерата си в Париж през 1998 г. продукцията е гледана от 12 милиона зрители по света. През годините са продадени 13 милиона албума и DVD, реализирани са над 5000 представления в повече от 30 страни. Пиесата е преведена на девет езика. Френската версия на мюзикъла поставя рекорд за продажба на билети още през първата година, спечелвайки си място в Книгата за рекорди на Гинес. Емблематичната песен “Belle” е обявена за най-добрата песен на ХХ век във Франция. В първия френски вариант на мюзикъла участва знаменитото трио Гару, Даниел Лавоа и Патрик Фиори.

През февруари 2016 г. създателите обявяват, че възраждат оригиналната версия на мюзикъла. Световната премиера се състои още през същата година в Palais des Congrès в Париж, където има грандиозен успех. Представленията продължават осем последователни седмици, а билетите са разпродадени месеци предварително. Сценичните декори тежат над 200 тона и се транспортират по световните сцени със седем огромни камиона. Екипът включва над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал. Преди да пристигне в София, продукцията е гостувала в Китай, където е изнесла сто представления.
Авторът на либретото е Люк Пламондон – един от най-известните френскоговорещи либретисти. Неговата страст към музикалния театър се разпалва през 1969 г., когато посещава постановката на Бродуей „Коса“ и тази форма на сценично изкуство се превръща в негово призвание. Работата му по пиесата “Sand and the Romantics” слага началото на успешно партньорство между Пламондон и Рикардо Кочанте – един творчески тандем, който през 1998 г. ще завладее сцените целия свят с мюзикъла „Парижката Света Богородица“.

В младостта си композиторът Рикардо Кочанте се пристрастява към операта и класическата музика. След няколкогодишни експерименти Кочанте се заема с първия си солов албум, който записва в Италия през 1972 г. През 1994 г. той издава албума “Greatest Hits”, компилация, която отразява повече от две десетилетия от неговото музикално пътуване. На следващата година си сътрудничи с Пламондон в албума “Present Moment”, за да достига своя връх с „Парижката Света Богородица“.

Режисьор на спектакъла е канадецът проф. Жил Махо – хореограф и филмов режисьор. Неговите иновативни продукции са представяни в над 30 страни по света. Удостоен с повече от 40 престижни награди.

Хореограф е Мартино Мюлер – танцьор и фигурист. Той е създал хореографии за балетите на Лионската и Берлинската опера, за театри в Загреб, Щутгарт, Гьотеборг, Базел, Берн, Люцерн и Израелската опера. За „Парижката Света Богородица“ Мюлер получава Канадската театрална награда за най-добра хореография за мюзикъл.

Сценографията е реализирана от Кристиан Рац. Той проектира декори за оперни театри във Франция и Швейцария. Сценографиите му включват „Сън в лятна нощ“, „Диалози на кармелитките“, „Троянците“, „Дидона и Еней“, „Вертер“ и др.

Сценичното осветление е поверено на Ален Лорти, който проектира осветлението за известни изпълнители в Канада и Европа, сред които Жан-Пиер Ферлан, Робърт Шарлебоа, Питър Габриел, Франсис Кабрел и Ерос Рамацоти. Носител на титлата “Light Score Creator of the Year”, удостоен с наградата „Златна маска“ за дизайна на осветлението си в „Мъртви души“.