Труд
Автор:
Труд онлайн
Страни от Европейския съюз (ЕС) може и да не позволяват и да не въвеждат в законодателството си сключването на еднополови бракове, но са длъжни да ги признават, когато те са вече законно сключени в друга държава членка.
Това реши Съдът на Европейския съюз (СЕС) по казус на двама поляци, сключили законен брак в Германия, който полските власти отказали да признаят.
Те поискали актът им за брак да бъде пререгистриран в полския регистър за гражданско състояние, за да бъде бракът им признат в Полша. Властите им отказали с мотива, че полското право не разрешава еднополовите бракове.
Според съда в Люксембург отказът да се признае брак между двама граждани на ЕС, законно сключен в друга държава членка, където те са упражнили свободата си на движение и пребиваване, противоречи на правото на съюза, тъй като нарушава тази свобода, както и правото на зачитане на личния и семейния живот.
„Следователно държавите членки са длъжни да признават, за целите на упражняването на правата, предоставени от законодателството на Съюза, брачния статут, придобит законно в друга държава членка“, посочва съдът, но подчертава, че това задължение не предполага въвеждането на еднополовите бракове във вътрешното право. Съдът отбелязва, че държавите членки разполагат със свобода на преценка и при избора на начините за признаване на такъв брак, информира правният портал "LEX".
Все пак, когато държава членка избере да предвиди един-единствен начин за признаване на браковете, сключени в друга държава членка, например чрез пререгистриране на акта за брак в регистъра за гражданско състояние, тя е длъжна да прилага този начин и към еднополовите бракове.
Казусът на двамата поляци, сключили брак в Берлин
През 2018 г. двамата поляци живеели в Германия, като единият имал и германско гражданство и сключили брак в Берлин. След това решили да се преместят в Полша като семейна двойка и поискали бракът им да бъде пререгистриран в полския регистър за гражданско състояние, за да може да бъде признат. Това им било отказано, тъй като пререгистрирането на акта би нарушило основните принципи в полския правен ред. Съпрузите обжалвали отказа и сезирали Върховния административен съд на Полша, който пък се обърнал към съда в Люксембург.
Полският съд искал да се установи дали националната правна уредба, която не позволява да се признае сключеният в друга държава членка брак между лица от един и същ пол, нито актът за брак да се пререгистрира за тази цел в регистъра за гражданско състояние, е съвместима с правото на съюза.
В решението си СЕС припомня, че макар правилата за брака да са от компетентността на държавите членки, те са длъжни да спазват правото на съюза. Като граждани на ЕС въпросните съпрузи са свободни да се движат и да пребивават на територията на държавите членки и имат право да водят нормален семеен живот при упражняването на тази свобода и при завръщането си в тяхната държава членка по произход. Според СЕС, когато двойката сключи брак в приемаща държава членка, съпрузите трябва да бъдат сигурни, че ще могат да го продължат при завръщането си в тяхната държава по произход.
„Отказът да се признае бракът между двама граждани на Съюза от един и същ пол, законно сключен в друга държава членка, където те са упражнили свободата си на движение и пребиваване, може да предизвика сериозни неудобства от административен, професионален и частен характер, като принуди съпрузите да живеят като несемейни лица в тяхната държава членка по произход“, казва съдът и подчертава, че такъв отказ нарушава не само свободата на движение и пребиваване, но и основното право на зачитане на личния и семейния живот.
Според СЕС задължението за признаване на еднополовите бракове не накърнява националната идентичност и не застрашава обществения ред в държавата членка, от която произхождат съпрузите, тъй като не означава, че тази държава трябва да въведе в националното си право еднополовите бракове.
Освен това държавите са свободни да преценят и как да бъде уредено това признаване. Съдът обаче уточнява, че тези начини не трябва да правят признаването невъзможно или прекомерно трудно, нито да дискриминират еднополовите двойки, какъвто е случаят, когато националното право не предвижда начин за признаване, еквивалентен на предоставения на хетеросексуалните двойки.
„Следователно, тъй като пререгистрацията е единственото средство, предвидено в полското право, за да може сключен в друга държава членка брак да бъде действително признат от административните органи, Полша е длъжна да го прилага без разлика както към браковете, сключени между лица от един и същ пол, така и към браковете между лица от различен пол“, казва съдът.
