Тенко Тенев представи новата си стихосбирка „Обич и незабрава“

На 24 септември 2025 г. в Клуб „Парнас“ на Съюза на българските писатели се състоя премиерата на стихосбирката на поета Тенко Тенев „Обич и незабрава“ (2025). Изданието е дело на „Български писател“, а за автора и книгата говори Боян Ангелов – издател и председател на СБП, и Димитър Бечев – литературен критик.

Тенко Тенев е председател на Сдружението на ямболските писатели, създадено през ноември 1979 г. Той е автор на 26 стихосбирки. Боян Ангелов подчерта, че СБП е общност, която не дели авторите на столични и провинциални – поетичната територия е обща. „Благодаря на Тенко, че се довери на издателство „Български писател“. Помня добре, че ние заедно дебютирахме в библиотека „Смяна“ на изд. „Народна младеж“. Оттогава досега той издаде много книги. Още като млад Тенко преодоля умората на класическия стих и създаде свой стил и собствена поетична философия – каза Боян Ангелов.

Книгата е събирателна – има и нови стихове, но всъщност всички творби са с посвещения и с цитати от известни български и световни творци – Леонардо да Винчи, Омар Хайям, Йосиф Бродски, Дилън Томас, Оскар Уайлд, Орхан Памук, Хорхе Луис Борхес, Александър Блок, Димчо Дебелянов, Александър Геров, Атанас Далчев, Павел Матев, Георги Джагаров, Антон Дончев, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Никола Манев, Добромир Тонев, Владимир Пенев и др.                                                                                                                                         

В експозето си Димитър Бечев говори за ямболските творци, подчертавайки, че те се опитват да отговорят по своему на невероятно сложния въпрос що за социален феномен е българският характер, как е успявал да оцелее в кризисни времена на обществена и духовна инфлация и дали творците ще кажат сбогом на илюзиите и на провинциалната романтика. 

„Във вековния град на богинята на лова Диана още в края на миналия век е кипял интензивен духовен живот, който в първите десетилетия след войните дава път на смели и авангардни идеи в изкуството и литературата... Безкрайно тиха и бяла е музиката на делника в поезията на Тенко Тенев, когато застава пред смълчания глас на собствената съвест. Сърцето на поета винаги търси обратното време на спомена, обагрен в зеления цвят на младостта, а мечтите му докосват благословената илюзия с криле на бяла пеперуда. Бързо и някак неуловимо изтича лирическото време в неговите стихове, а вечната въртележка на дните човешки подобно на вятърните мелници на Сервантес смила в една безкрайна ода „житото на радостта“.

Тенко Тенев притежава таланта да преоткрива обикновените, земни неща, неговият лирически герой търси все по-често малките оазиси на личния спомен. Този светъл образ мълчи реквиемно пред последния залез, напук на красивите приказки и безкрайните компромиси, напук на прощалните усмивки на онази единствена любов, без която не можем. В най-новата си книга „Обич и незабрава“ Тенко Тенев инстинктивно е доловил гаврата с обикновените житейски стойности тук, в мелницата на безпощадното социално време, когато изкуството е принудено да стъпва на пръсти сред злобата и нечистата светлина на новите патриции. И докато първите стихосбирки на поета отразяваха отблясъците на един романтичен оптимизъм, то поетичният сборник носи и тревогата от идещата на талази духовна разруха, крушението на хуманизма, марша на легитимиращата се посредственост в значима част от съвременната българска литература, обладана често от злия, безцеремонен нагон към лицемерната, нищо незначеща слава...

Търсейки голямата тема за метаморфозите на социалното време, авторът преобръща обичайните интимни пластове и ги населява с образи – символи. Илюзия е, че държим юздите на времето, внушава ни поетът Тенко Тенев, всъщност ние сме негови съдбовни пленници цял живот, докато бавно изтече светлината на земните ни дни. В този извечен човешки кръговрат, затворен между първия вик в утрото и последния шепот, се крие тайнствената метафизика на душата, която от векове привлича неудържимо влюбените души на поетите“ – обобщи Димитър Бечев в подробната си рецензия за поетичния и житейски профил на автора.

В последвалия разговор на различни литературни и обществени теми се включиха акад. Иван Гранитски, Петър Андасаров, Анжела Димчева и др.

Тенко Тенев благодари на колегата си Димитър Бечев, с когото вече 40 години вървят заедно, а в авторския рецитал прозвучаха стихотворенията „Болката“, „Първият сняг“ и „Прощаване с Джагаров“. 

От книгата „Обич и незабрава“:

Тенко Тенев

БОЛКАТА

В памет на Атанас Далчев

„Пепелта е по-достолепна от пясъка, 

защото е горяла...“

Еврейска поговорка

Тя ражда красотата и възторга...

И прилива на оня топъл ден,

във който ти не можеш да не кажеш

събираното дълго в теб и мен...

А то е зряло толкова години,

събирало е сок и светлина.

Тежало е в неказаните думи,

боляло е от много самота.

Невинно като първа детска стъпка,

като заръка на отиващ си човек,

най-свидно като майчината дума,

събудила закътан извор в теб...

Извайвай търпеливо, всеотдайно – 

до прилива на оня топъл ден...

... Във който болката ще стане песен

и цвят – във утрото спасен!