Униформа вместо работа: Как Русия вербува чужденци за войната с Украйна

Когато Евънс Кибет напуска родния си Елдорет - кенийски град, дал на света едни от най-добрите бегачи на средни и дълги разстояния - той вярва, че заминава за атлетическо състезание в Русия. Вместо това 36-годишният спортист се оказва в руска военна униформа, на фронтовата линия в Украйна, без да разбира езика, без военна подготовка и без паспорт.

„Бях измамен… не знаех какво правя“, разказа през септември Кибет пред австралийската телевизия Ей Би Си, след като е заловен от украинските сили като военнопленник.

По думите му всичко започнало с предложение, отправено в Кения - пътуване с всички разходи до Санкт Петербург и участие в „атлетически фестивал“. За човек, който трудно свързва двата края, това било шанс да помогне на семейството си. „В Кения бягането не ме издържаше финансово. Получавах покани за Европа и САЩ, но никога не успявах с визите“, разказва той.

Договорите, които подписва в Русия, са на руски. Кибет признава, че нито ги е разбрал, нито попитал какво пише в тях. Скоро след това паспортът му е взет, а едва след седмица елементарна подготовка той е изпратен на фронта.

„Това място не е добро. Очакваш смъртта си“, каза кениецът, описвайки първите си дни в окопите. Историята му не е изключение.

През есента на 2025 г. Киев идентифицира повече от 18 000 чуждестранни граждани, прикрепени към руските въоръжени сили по време на почти четиригодишното им нашествие в Украйна, съобщи изданието „Дифенс пост“ и добави, че наемниците идват от 128 държави и непризнати територии, като най-малко 3 388 са били убити по време на конфликта, информира БТА.

По информация, предоставена от Украйна, по време на сражение в началото на януари 30% от пленените военнопленници са били африканци и индийци, отбелязва и британският в. „Таймс“.

Според украинското Министерство на външните работи най-малко 1 436 африканци от 36 държави воюват или са воювали на страната на Русия. Много от тях, както и Кибет, твърдят, че са били подведени с обещания за работа или спортни възможности.

„Почти всички казват, че са били измамени от Русия. Повечето знаели, че отиват в Русия, но не знаели, че ще бъдат хвърлени в тази кървава война“, каза Петро Яценко, говорител на украински лагер за военнопленници пред Ей Би Си.

Подобни истории идват и от Азия. Разследване на Би Би Си проследи как 40-годишна бивша учителка използвала канал в “Телеграм“ с 21 хиляди абонати, за да примамва млади мъже, често от бедни страни, да се присъединят към руската армия. Усмихнатите ѝ видеосъобщения и оптимистични постове предлагат „годишни договори“ за „военна служба“.

Би Би Си идентифицира почти 500 случая, в които тя е предоставяла документи, наречени „покани“, които позволяват на получателя да влезе в Русия и да се присъедини към армията. Това са предимно мъже от Сирия, Египет и Йемен, които изглежда са ѝ изпратили паспортните си данни, за да се запишат.

Според „Ал Джазира“ и в. „Вашингтон пост“, мъже от Индия, Непал, Бангладеш и Шри Ланка също са били примамвани с обещания за работа или обучение, а след това - заплашвани, бити и принуждавани да подпишат военни договори.

„Твоят агент те доведе тук. Ние те купихме“, казал руски командир на бангладешкия работник Максудур Рахман, става ясно в разследване на Асошиейтед прес.

Според индийското правителство поне 126 индийци са били привлечени в Русия с обещания за работа или образование, само за да се окажат принудени да служат в армията.

Индийският електротехник Бинил Бабу, загинал през 2024 г., месеци наред молил индийското посолство в Москва да бъде освободен от руската армия, съобщи в. „Индиан Експрес“. Той стана дванадесетия индиец, убит във войната. След смъртта му, както и на няколко други негови сънародници, индийските власти повдигнаха въпроса пред руските си колеги и успяха да осигурят освобождаването на почти 100 души, привлечени в армията.

Иракски официални представители съобщиха, че около 5000 иракски граждани са се присъединили към руската армия, заедно с неопределен брой, които се сражават на страната на украинските сили. Властите в Багдад предприеха мерки срещу подобни вербовъчни мрежи, като един мъж беше осъден за трафик на хора и получи доживотна присъда. Ирак създаде и специална правителствена комисия за разследване и предотвратяване на вербуването на иракски младежи за участие във войната на Русия срещу Украйна, съобщи в. „Киев индипендънт“.

„Иракските дипломати потвърдиха твърдата позиция на държавата за неутралитет и ненамеса във вътрешните работи на която и да е друга страна, в съответствие с Конституцията на Република Ирак“, се казва в изявление на иракското посолство в Киев.

През април залавянето от Украйна на двама китайски граждани, сражаващи се на страната на Русия, накара украинския президент Володимир Зеленски да заяви, че Пекин си затваря очите за набирането на негови граждани. По думите му най-малко 155 китайци са били сред войските на Путин, съобщи Си Ен Ен.

Стотици сирийски войници също са се присъединили към руската армия преди падането на Башар Асад - съюзник на Кремъл - през 2024 г. Флаери, предлагащи доходоносни договори на мъже, които се присъединят към войната на Русия в Украйна, бяха разпространени и в Техеран.

Един от най-големите чуждестранни контингенти, сражаващи се на страната на Русия - смятан за между 1000 и 5000 души - е от Куба. Въпреки че Хавана подкрепя войната на Кремъл, тя също отрича официално да е изпращала войски.

Северна Корея е единствената държава, която открито е разполагала войски на фронтовата линия - макар и само за да помогне на Москва да изтласка украинските сили от Западна Русия, а не за навлизане на територията на Украйна.

Много чуждестранни войници се бият и на страната на Украйна. По данни на Киев над 15 000 чужденци от повече от 70 държави са се записали да воюват заедно с тях. Около 40% от чужденците идват от Южна Америка, основно от Колумбия, съобщи „Таймс“.

(от БТА)

Най-четени