Обещанията и ангажиментите са просто демонстрация на полит-коректност
Лондонската школа по икономика и политически науки установява, че само 2% от най-големите компании в света (общо 2000 = 3/4 от стойността на борсите по света) са оповестили планове за пренасочване на капитала от активи с високи въглеродни емисии или за съобразяване на разходите си с дългосрочните си цели за декарбонизация.
В същото време 100% твърдят, че "Изменението на климата е значим проблем", а 95% имат политики за борба с климатичните промени. Това в психиатрията биха нарекли "шизофрения".
В нормалния свят подобни драстични разминавания между говорене и действия ясно показват, че обещанията и ангажиментите са просто демонстрация на полит-коректност. Ако компаниите, тоест хората в тях, наистина виждаха съществен проблем в антропогенното изменение на климата, те щяха реално да действат. Всъщност съобразяване на инвестициите с климатичните цели има само там, където:
а) намаляването на емисиите създава пазарно предимство за компанията;
б) има значими грантове или други ползи за усвояване по темата;
в) клиентите реално плащат по-скъпия продукт.
Тези три положения не са чак толкова редки, но въпреки това очевидно дори и те са крайно недостатъчни, за да се втурне бизнесът масово да спасява планетата. Май никой не се трогва от обещанията, заклинанията и вайканията на активисти, учени (консенсус?), политици и медии особено много...