Ще изключват Слънцето, за да охлаждат Земята?

Не, не се шегуваме. Говорим за реален проект, който вече се обсъжда от учени и правителства по света. Техниката носи името стратосферно аерозолно инжектиране (SAI), пишат от Meteo Balkans. Целта ѝ е проста – да се изстрелят микроскопични частици високо в атмосферата, които да отразяват част от слънчевите лъчи обратно в Космоса. Така Земята ще получава по-малко топлина и, поне на теория, глобалното затопляне ще се забави.

На теория – брилянтно. На практика – ужасяващо непредсказуемо.

Климатичните модели, които „пресмятат“ как би работил този метод, изглеждат успокояващо – докато не осъзнаем, че всички те предполагат перфектни условия: Идеални частици, идеални количества, идеални атмосферни слоеве. Но реалният свят не е идеален. И няма бутон „Назад“. Дори минимално отклонение може да доведе до разрушаване на мусоните в Азия, засушавания в Африка или рязка промяна на климата в Европа.

Често като пример се посочва изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г., когато огромно количество серен диоксид достигна стратосферата и Земята се охлади с почти 1°C за няколко години. Успех? Не съвсем. В резултат намаляха валежите в Индия, мусонният сезон отслабна, а озоновият слой се увреди сериозно. А сега си представете този експеримент – направен умишлено и в глобален мащаб.

Серният диоксид е най-евтиният вариант за използване, но той причинява киселинни дъждове и замърсява почвата. Затова учените разглеждат други материали – калциев карбонат, алуминиев оксид, титанов диоксид, дори нанодиаманти. Да, буквално – диаманти в атмосферата. Само че и те се слепват, губят отражателната си способност и накрая просто не вършат работа.

Дори малка промяна в начина, по който се разпределя слънчевата светлина, може да обърне глобалната атмосферна циркулация. SAI може да промени струйните течения, да прекрои моделите на валежи и да наруши температурния баланс между континентите. Резултатът – някои региони може да се охладят, докато други се превърнат в пустини. Това не е климатичен контрол – това е климатична рулетка.

Европейският климат зависи от стабилността на струйните течения и циркулацията над Атлантика. Всяка намеса в тези процеси може да доведе до екстремни зими, нетипични суши или бури извън сезоните. На Балканите това би означавало риск за земеделието, водните ресурси и дори електропроизводството.

Дори ако блокирането на Слънцето временно проработи, прекратяването на процеса би довело до рязко и катастрофално затопляне за няколко месеца. Така че няма „рестарт“. И няма гаранции, че ще оцелеем при следващия експеримент.

Да изключим Слънцето, за да спасим Земята, може да звучи като спасение. Но природата не обича да я „препрограмират“. SAI не е решение – това е експеримент с нашето бъдеще, при който единственият опитен обект е планетата, на която живеем.