Явор Милушев - Аристократ и харамия

Актьорът Явор Милушев, който навърши 77 години през януари и има половинвековно присъствие на родната театрална, телевизионна и кино сцена, получава наградата „Икар“ 2025 за изключителен принос към българския театър. Това бе оповестено от Съюза на артистите в България още в началото на февруари, а церемонията ще се състои утре, 27 март, в Народния театър „Иван Вазов“.

За своето дълголетно присъствие в родната култура Явор Милушев се превъплъщава в повече от 40 роли – театрални, филмови и в телевизионни сериали. Той играе аристократ, генерал, полицейски шеф, поет, адвокат, доктор, илюзионист, шут, даже индианец. Най-ярката му и запомняща се роля е на поета Пейо Яворов във филма „Дело 205/1913 г. П. К. Яворов“ на режисьора Киран Коларов, излязъл на екран през 1984 г. За да придобие физическа прилика с героя си, актьорът отслабва цели 18 кг. Но усилието си струва – и досега никой не е изиграл по-правдиво и искрено поета харамия.

Преди да стигне до тази роля, Явор Милушев изминава труден път под погледа на „здравите сили“ в родното културно пространство. По майчина линия родът на актьора – Бернкопф, има благороднически произход от Швейцария и е дал разклонения в Чехия. Кристоф Бернкопф слага началото на рода в Бохемия през 1600 г. Неговият потомък Антон Бернкопф, който е прадядо на Милушев, идва в България през 1880 г. заедно с десетки чехи, пристигнали да помагат на следосвобожденска България. Антон се озовава в Пловдив и става прокурор на Източна Румелия.

Бащата на актьора - Тодор Милушев, е от стар възрожденски патриотичен род, в който има видни индустриалци, учители, духовници, прависти. В едно интервю Явор Милушев се шегува, че тъй като баща му е шоп, а майка му европейка, той самият е „шопоевропеец“.

Бъдещият актьор отначало учи радио, филмова и телевизионна техника в тогавашна Чехословакия, където го заварват събитията през 1968 г. В окупираната от армиите на Варшавския договор страна започват да гледат с лошо око на прекалено свободомислещите и либерално настроени младежи, какъвто е и българинът. Скоро той е обявен за неблагонадежден и принуден да се върне в България.

Тук пък бдителните служби му преравят багажа и конфискуват цялата „опасна“ литература, която носи. 
За разлика от него брат му Боян не дочаква съветските войници в Прага и заминава отвъд Океана. Става актьор и се прочува в Холивуд. Той е сред първите, които водят у нас големи имена на американското кино след 1989 г. Заради него в България стъпват Ричард Чембърлейн и Дженифър Тили, които се снимат в българо-американския трилър „Хищна птица“ (1995).

Завърнал се в родината, Явор Милушев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ през 1972 г. След като отбива военната си служба, постъпва в Пловдивския драматичен театър, където остава пет години. Режисьорът Любен Гройс поставя специално за него и Цветана Манева „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън – пиеса, която актьорите играят над 600 пъти с голям успех на различни сцени. През 1979 г. Цветана Манева, заедно със станалия й официално през 1977 г. съпруг Явор Милушев, напускат Пловдивския театър заради идеологически спор покрай пиесата на Константин Илиев „Босилек за Драгинко“. С тях от Пловдив си тръгва и Любен Гройс.

Артистичното семейство постъпва в софийския театър „Сълза и смях“. Там Милушев играе до 1993 г. Изявява се и на сцените на Театър „199“ и Малък градски театър „Зад Канала“. През 1980 г. специализира в кралския Шекспиров театър в Лондон. През годините работи с режисьорите Вили Цанков, Младен Киселов, Иван Добчев, Красимир Спасов, Николай Люцканов, Никола Корабов, дели сцена с Иван Кондов, Георги Георгиев-Гец, Георги Калоянчев, Любомир Кабакчиев.

През цялото време актьорът не спира да се снима в киното, в популярния до началото на 90-те години телевизионен театър и в първите родни тв сериали. В началото на новия век Явор Милушев рязко се оттегля от киното и театъра, без да обяснява решението си. Единственият сериал, в който се снима, е „Дървото на живота“ (2013). Затова пък за известно време влиза в политиката – става депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) от листата на НДСВ, а между 2007 и 2009 г. е заместник-министър на културата в правителството на Тройната коалиция, по-известно като правителството на Сергей Станишев. Успява да напише и три книги. „42-23“ (географските координати на София – б.а.) е с есета, кратки сценки и интервюта. „Чешки профили в общественото развитие на следосвобожденска България“ е интересно историческо четиво. Отчасти автобиографичната „Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ разказва живота на актьора, видян от необичайна гледна точка.

Неочаквана целувка поставя началото

Явор Милушев е още студент, а Цветана Манева, четири години по-възрастна, вече е завършила и работи в Пловдивския драматичен театър. Тя има два краткотрайни брака зад гърба си – с актьора и водещ на „Минута е много“ Петър Вучков и с кинооператора Николай Пенчев, от когото е единствената й дъщеря Надежда. Един ден, както актрисата разговаря по телефона във фоайето на ВИТИЗ, Явор се приближава до нея и неочаквано я целува приятелски. „От него ухаеше на нещо топло и чисто. Това остави у мен спомен за нещо свежо“, спомня си актрисата.

Не се плаша от обожателките му

Явор е от малкото мъже джентълмени, които съществуват въобще, а от тези, които аз съм срещала, той е единственият… Колкото до обожателките му – след като той не се плаши от тях, аз пък нямам никакви основания да се плаша. Проблемът е техен, не мой.

Актрисата Цветана Манева, съпруга

Хората го обичат

Той прави своите роли след задълбочен анализ., има широк творчески диапазон и може да му се поверят най-сложните творчески задачи. Резултатът ще бъде нестандартен и винаги успешен. Затова публиката го търси и хората го обичат.

Любен Гройс (1934-1982), театрален режисьор

Всеизвестен и талантлив творец

Всеизвестен и талантлив творец, проникновено възпроизвел ярки образи в българския театър и кино, но също писател, активен общественик и парламентарист.

Проф. д-р Андрей Пантев, историк

Донесе европейски маниер

Чаровен и талантлив актьор, който донесе финес, благородство и европейски маниер в българското кино. Заниманията му като писател и човек в политиката затвърдиха впечатлението, че той не само на екрана представя интелектуалното начало, но и го внася в живота.

Пламен Масларов (1950-2010), режисьор