Яйцата на Фаберже – спомени за една обречена династия

Великден по традиция е едно от най-честваните събития в православния календар на Русия. Време, в което благочестивите семейства се събират, за да си разменят красиво украсени яйца, символ на новия живот и надеждата. През 1885 година в Руския царски двор се отбелязват двадесет години от брака на цар Александър III Романов и царица Мария Федоровна. Царят иска да зарадва скъпата си съпруга с изключителен подарък. Наскоро погледът на царицата е пленен от красивите творения на младия бижутер Питър Карл Фаберже. Цар Александър заръчва на талантливия Фаберже да изработи нещо уникално и неповторимо.

На Великден сутринта Фаберже доставя в двореца подарък, който изглежда като емайлирано яйце. За радост на царицата вътре има златен жълтък, а в него златна кокошка, а в кокошката има скрита златна диамантена миниатюра на кралската корона и малко рубинено яйце. За жалост и короната и рубиненото яйце вече за изгубени. Царицата е възхитена, а царят ликува, че е направил съпругата си щастлива.

И така царят заръчва на Фаберже да изработва по едно великденско яйце всяка година. Изискванията са то да бъде уникално и да съдържа подходяща изненада за царицата. Със съвършено майсторство и изобретателност, Фаберже често се налага да търси вдъхновение от бляскавия живот на царицата.

През октомври 1894 г. здравето на царя се влошава. Той умира внезапно в разцвета на силите си, а синът му Николай II Романов неволно се възкачва на трона. Николай не е готов да застане на трона, изпитва неувереност и завява, че никога не е искал да става цар. Затова най-лесното решение за него е да следва поетата от баща му политика на управление и да продължи делата му.

Николай не е обучен да управлява най-голямата държава в света с една осма от населението му. Той следва принципа на автокрация на баща си, непоклатимо и твърдо. Традицията с великденските яйца се продължава и от Цар Николай. Той заповядва на Фаберже да продължава да радва майка му със своите скъпоценни яйца, но добавя и нова заповед – да изработва по едно яйце подарък и за съпругата царица Александра Федоровна. По поръчка на династия Романови са изработени 50 яйца и 12 за частни лица, предимно за знатни особи. Днес са запазени 42 от императорските яйца. Всички яйца си имат име „Кокошката“, „Момини сълзи“, „Лебед“, „Ренесанс“.

На световното изложение през 1900 г. в Париж яйцата се показват публично за първи път. Те изумяват журито, което обсипва младия бижутер с почести, а славата му се разпространява в цяла Европа. Новостта в съчетаването на художествените постижения с функционална стойност  и нотка на причудливост така завладява въображението на аристокрацията, че работилниците на Фаберже са наводнени от поръчки, превръщайки обикновения златарски магазин в известния „Дом на Фаберже“. Но въпреки че всички аристократи, индустриални барони, крале и кралици прекрачват прага му, търсейки подаръци, първото задължение на Фаберже винаги е към царя. 

Николай Романов проявява склонност да управлява слабо, да се колебае по най-важните въпроси, макар че твърдо се противопоставя на всички необходими политически или социални реформи. С течение на годините кралската двойка все повече се изолира от политиката и интригите на съда, вместо това предпочита удобната атмосфера на семейството и по-малко участие в сложните решения. Фаберже се интересува от живота и постиженията на Романови, превръщайки незабравимите моменти от живота им във великденски подаръци, за да ги зарадва и изненада. През 1913 година в знак на уважение към майка си императрицата, Николай и подарява яйце, което се смята за върха на творчеството на Фаберже. То носи името „Зима“. Изработено е от кристали и над 3200 диаманта. Вътре има кошница с кварцови цветя в легло от злато и диаманти.

Последното кралско яйце е стоманено и е подарък на Александра Романова от съпруга и през 1916 година. То предвещава тежки дни за фамилията и крах на царска Русия. Яйцето е първото, което царицата получава докато царят е на фронта в битка с Германия. 

Година след година императорските великденски яйца на Фаберже достигат нови върхове на изобретателност и екстравагантност, изразени в миниатюрите на живота царския живот. Те са абсолютната върхова точка на майсторството. Те са своеобразен апогей на това, което Фаберже е успял да направи, той им е дал всичко, което е могъл. В крайна сметка тези яйца ще станат болезнени напомняния за трагичните събития, които предстоят.

Днес най-големият колекционер на яйцата Фаберже са фамилия Форбс.  В Кремъл има 10 от общо 50-те императорски яйца.