„Японците на първо място“: Завива ли и Токио към крайната десница?

Трудно би било да си представим по-приятелски настроен и по-толерантен ксенофоб от Джун Таджима. 40-годишният агент по недвижими имоти от Токио обича да разговаря с чужденци на свободен английски, който е научил сам, гледайки предавания от Висшата лига. Той е също толкова пламенен последовател на Мейджър Лийг Бейзбол и копнее да посети Лондон или Лос Анджелис.

Тази неделя обаче той ще гласува за най-крайнодясната партия, постигнала значителен успех в Япония след Втората световна война. Това е движение, чийто основен принцип е неприязънта и недоверието към чужденците в Япония. Сансейто, буквално „партията на политическото участие“, се сравнява с крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD), френското Национално обединение и Reform UK.

Нейният лидер, Сохей Камия, е скептичен относно ваксините, предупреди за заплахата от „еврейския капитал“ и вярва, че Япония трябва да има свои собствени ядрени оръжия. Но партията е известна и дефинирана от лозунга си „Японците на първо място“, който изведе имиграцията и масовия туризъм на преден план в електоралната политика с по-голяма интензивност от всякога.

„Великобритания съществува за британците, а Япония трябва да съществува за японците“, каза Таджима на митинг на Сансейто пред жп гара Митака в западен Токио. „В тази страна японците трябва да бъдат уважавани най-много, но правителството има по-високо мнение за чужденците.“

Забележителен и нарастващ брой хора са съгласни с него. Преди гласуването в неделя за половината от местата в горната камара на националния парламент на Япония, Диета, някои анкети показват, че Сансейто се намества на трето място, след управляващата Либералнодемократическа партия (ЛДП) и историческия ѝ опонент, лявоцентристката Конституционнодемократическа партия на Япония. Анкета на вестник „Асахи“ предполага, че при гласуването за места, разпределени по пропорционален начин, Сансейто може да спечели до 14% от гласовете, подадени от независими избиратели, в сравнение с 19% за ЛДП.

Лидерът на ЛДП, Шигеру Ишиба, ръководи малцинствено правителство от общите избори миналия септември, когато партията загуби контрол над долната камара на парламента, която избира министър-председателя. Всички индикации сочат, че партията ще загуби още места в неделя, което ще влоши и без това отчаяното положение на Ишиба и ще отвори пътя за партийните му съперници да оспорят партийното му лидерство - въпреки че не е ясно дали някой друг би искал поста в такъв мрачен момент.

По-значим в дългосрочен план обаче може да бъде възходът на Сансейто - сила за ултрадесен национализъм, каквато Япония не е виждала досега.

„Дългогодишните следвоенни наративи и национален консенсус на Япония започват да се пропукват, като по този начин отварят път за появата на нови и по-екстремистки политически лидери“, пише икономистът и политически анализатор Йеспер Кол. „Националният наратив на Япония ще започне да се променя, отразявайки до известна степен националистическо-популисткия дух на времето, доминиращ другаде.“

Би било грешка обаче да се приемат за чиста монета сравнения с крайнодесни партии в Европа или дори с президента Тръмп, от когото очевидно е заимстван лозунгът на Сансейто. Фактът, че най-ксенофобската партия в Япония използва английската дума „First“ (Първо) в лозунга си, говори за едва разводнена ксенофобия.

Притиснати за подробности относно оплакванията си, поддръжниците на Сансейто на митинга в Митака повтарят същите лошо обосновани твърдения за китайските имигранти и туристи, които се разпространяват от YouTube канала на партията.

Таджима се оплаква, че на китайски студенти се дават стипендии, които би трябвало да отиват за млади японци - и че докато са в Япония, те „крадат“ японски „тайни“. Неясността на тези твърдения свидетелства за липсата на очевидно расово напрежение по улиците на Япония, страна, чиито 3,76 милиона чужденци, постоянно пребиваващи в страната, представляват едва 3% от населението и която няма големи имигрантски общности.

Най-голямото въздействие върху живота на повечето японци е от бума на чуждестранния туризъм, който е енергично насърчаван от правителството. Той обогати туристическия бизнес и, в най-лошия случай, причини тълпи и неудобства на жителите на най-популярните места.

„Честно казано, ние дори не искаме китайски туристи в Япония“, казва Таджима, но описаните от него безобразия едва ли оправдават политическо движение. „Те пушат там, където не би трябвало, пият алкохол на обществени места и говорят силно в градския транспорт.“

Сансейто настоява за ограничения върху собствеността на чужденци и правила, които да затруднят получаването на шофьорски книжки от чужденци. Правителството, водено от ЛДП, очевидно разтърсено от обществената реакция на подобни призиви, обяви тази седмица планове за създаване на междуправителствена „контролна кула“, която да реагира на проблеми като престъпленията, извършвани от чужденци, и свръхтуризма.

Успехът на партията обаче, както и на други малки националистически партии, се дължи не толкова на въображаеми конспирации и местни проблеми, колкото на усещането, че ЛДП, която е на власт почти без прекъсване в продължение на 70 години, е загубила контрол над проблемите на страната в един бързо променящ се свят.

Тръмп, лидерът на военния защитник на Япония и вторият по големина търговски партньор, наложи тарифи и постави под въпрос условията на военния съюз. Покачващите се потребителски цени вредят на семействата.

Обещанията на Сансейто за намаляване на данъка върху потреблението и разходите за социално осигуряване се харесват на такива хора и партията знае, че въпреки целия си успех като малцинствена партия, все още е далеч от това да се налага да плаща за подобни ангажименти. Междувременно тя осигурява предпазен клапан, чието учтиво безпокойство относно чужденците може да е по-слабо от разочарованието от собствените им местни политически лидери.