Труд
Автор:
Труд онлайн
Пратеникът на администрацията на Бил Клинтън за Балканите, известният Ричард Холбрук, беше дипломат с твърда ръка. Преди точно 30 години светът наблюдаваше безсилно най-кървавата война в бивша Югославия: 100 000 убити в конфликт, който от 1992 до 1995 г. противопостави босненци, хървати и сърбобосненци, пише El Pais. Холбрук събра в военната база Райт-Патерсън в Дейтън (Охайо) трима лидери, делегати на трите конфликтни общности. Мястото не беше избрано случайно: то беше далеч от медиите, от политическия натиск, на повече от 700 километра от Вашингтон и на около 8000 километра от Сараево, столицата на Босна.
Холбрук обичаше да казва, че се нуждае от място, от което „никой не може да избяга“. И там на 1 ноември 1995 г. влязоха Алия Изетбегович, президент на Босна и Херцеговина, Слободан Милошевич, президент на Сърбия, който представляваше интересите на босненските сърби, и Франйо Туджман, президент на Хърватия.
Туджман умира през 1999 г. от рак, Изетбегович – през 2003 г. от сърдечно-съдово заболяване, Милошевич – от остър инфаркт в килията си в Хага през 2006 г., а посредникът Холбрук – през 2010 г. след дисекция на аортата. Споразумението остава в сила, но в лошо състояние.
В Дейтън беше изготвена конституция, която беше почти инженерно творение, в която беше оформена държава с две единици: Федерацията на Босна и Херцеговина (ФБиХ), съставена предимно от бошняци и хървати, с 51% от територията, и подразделена на десет автономни кантона; Република Сръбска, с мнозинство от сърби и с 49% от територията. Към тези субекти по-късно се добави округ Брчко, под съвместно управление и международен надзор.
Страната има тристранно президентство
и остава под надзора на Офиса на върховния представител. Тази длъжност, която от 2021 г. заема германският политик Кристиан Шмид, притежава от 1997 г. т.нар. „правомощия на Бон“, които му дават право да налага закони, когато местните страни не могат или не са склонни да действат, позволяват му да отстранява избрани длъжностни лица или дори да забранява на определени лица достъп до публични длъжности за цял живот.
Споразуменията от Дейтън са критикувани по много въпроси: за това, че създават бавна, сложна и често неефективна политическа система, че зависят прекалено много от международния надзор и че затвърждават разделенията между етническите групи. Но има и хора, които ги защитават. Такъв е случаят с 36-годишния журналист Харис Имамович, който обяснява по телефона от Сараево, че тази страна с 3,5 милиона жители е постигнала голям напредък от 1995 г. насам: „В края на 90-те години не можеше да се пътува безопасно из страната. А десет години по-късно вече можеше да се движиш свободно. Между бошняците и хърватите има взаимодействия. Дори и между сърбите“.
Споразуменията от Дейтън обикновено се споменават всеки път, когато избухва конфликт, който е труден за разрешаване, като инвазията в Украйна или войната в Газа. Мира Милошевич, главен изследовател за Балканите в Кралския институт Елкано, предупреждава, че войните си приличат само на тактическо ниво и не винаги служат за извличане на поуки. Но тя обяснява, че споразуменията са доказали „огромната способност на САЩ да принудят представителите да преговарят“. И посочва още едно учение от тези споразумения: признаването на завзетите земи. „30% от сръбското население, което е завладяло 49% от босненската територия, е било признато“.
Флориан Бибер, професор по югоизточни европейски изследвания в Университета в Грац, Австрия, вярва, че голямото предизвикателство пред страната сега е да реформира конституцията, за да я направи съвместима с присъединяването към ЕС, към което се стреми Босна и Херцеговина. Бийбер обяснява, че последният „сериозен опит“ за реформа на основния закон е бил направен през 2006 г. и е провалил само с два гласа в парламента.
