Америка все пак няма да санкционира китайската шпионска агенция

Миналата седмица Съединените щати направиха на Министерството на държавната сигурност (MSS) на Китай ранен коледен подарък, като обявиха, че ще спрат планираните санкции в отговор на мащабните кибершпионски кампании на MSS срещу американската инфраструктура, пише The National Interest.

Администрацията на Тръмп промени курса си поради опасения, че санкциите ще провалят жизненоважна търговска сделка, съобщи първо Financial Times. 

В резултат на това Пекин няма да бъде наказан, въпреки че MSS беше заподозряна в провеждането на широкомащабната, дългогодишна кибершпионска кампания „Salk Typhoon“, известна още като Salt Typhoon. Китайски хакери, работещи за MSS, успешно са атакували „некриптираните комуникации на висши американски служители“, обяснява вестникът.

Белият дом, който наложи тарифи на американските партньори и съюзници, за да балансира предполагаемите нелоялни търговски практики, реши да не наказва Китай от страх, че това би застрашило потенциални сделки за редкоземни минерали. Пекин последователно отрича, че MSS е провеждала каквато и да е кампания за кибершпионаж срещу Съединените щати.

„Спирането на санкциите срещу Министерството на държавната сигурност на Китай може да облекчи краткосрочното търговско напрежение, но отслабва кибервъзпирането в момент, когато подкрепяни от държавата групи като Salt Typhoon вече са насочени към критични телекомуникационни и отбранителни мрежи“, предупреди Карлос Креус Морейра, главен изпълнителен директор и основател на доставчиците на киберсигурност SEALSQ и WISeKey Group.

 „Отлагането на нови контроли върху износа по подобен начин води до временна стабилност, но забавя усилията за защита на лидерството на САЩ в полупроводниците, хардуера за изкуствен интелект и усъвършенстваните производствени инструменти – области, които са от основно значение за дългосрочната технологична сигурност“, каза Морейра пред The National Interest.

Даването на Китай на пропуск за кибератаки може да насърчи още повече от тях
Неспазването на санкциите срещу MSS би могло да насърчи Китай да продължи кибершпионажа си. Все пак, това би могло да подскаже, че Съединените щати не приемат тези заплахи толкова сериозно, колкото моторните лодки, насочващи се към американските брегове!

„Спирането на санкциите срещу МСС по време на търговски преговори сигнализира, че разузнавателната агресия може да бъде оценена, договаряна и отменена, когато е удобно. За МСС това не е неуспех, а потвърждение, че дейностите ѝ попадат в рамките на допустимото геополитическо триене. Вместо да създава възпиране, решението потвърждава, че икономическият ливъридж все още надделява над опасенията за сигурност в йерархията на приоритетите на Вашингтон“, обясни геополитическият анализатор Ирина Цукерман, президент на фирмата за оценка на заплахите Scarab Rising.

Освен това, подобно изчисление ще оформи до каква степен китайските оперативни работници ще се включат в кибератаки, индустриален шпионаж и операции за влияние.

„Други враждебни служби ще интерпретират това като прецедент“, каза Цукерман пред The National Interest. „Ако Съединените щати третират санкциите като гъвкави инструменти, които могат да бъдат спрени, за да се запазят търговските преговори с мощен съперник, тогава агресивното поведение на по-малките държави става по-лесно за рационализиране.“

Освен това, тази политика може погрешно да предполага, че Съединените щати могат да изградят алтернативни вериги за доставки на редкоземни елементи, без да задействат китайски контрамерки. Това вероятно е оптимистично, тъй като критичните проекти за минерални ресурси са изправени пред дълги цикли на разрешителни, екологични ограничения и съпротива на общността.

„Китай разбира, че неговото господство произтича от десетилетия индустриална политика и е малко вероятно да позволи на конкурентите си да се развият безпрепятствено“, каза Цукерман. „Колкото повече Вашингтон представя диверсификацията на редкоземните елементи като предпоставка за геополитическа асертивност, толкова по-голям е стимулът на Пекин да забави или наруши тази диверсификация.“

Освен това, колкото по-дълго санкциите остават извън дневния ред, толкова по-нормализирано става враждебното поведение и е малко вероятно китайските разузнавателни служби да спрат операциите си, докато Вашингтон преструктурира веригите си за доставки.

„Те се адаптират, ускоряват и експлоатират отбранителната позиция“, добави Цукерман. „Стратегия, която третира доминацията на редкоземните елементи като вето върху контраразузнавателните реакции, рискува да затвърди дългосрочни навици на предпазливост, които ще се запазят дори когато проблемът с веригата за доставки бъде решен.“

Друго съображение е, че краткосрочното тактическо ограничаване може да дойде за сметка на дългосрочното възпиране. Това е и критичен момент, тъй като технологиите се развиват по-бързо от всякога, а изкуственият интелект (ИИ) преобръща киберсигурността.

Други нововъзникващи технологии само ще влошат нещата.

„Тези решения също така подчертават по-дълбока неотложност: следващата вълна от кибератаки ще бъде квантово-базирана“, предположи Морейра. „След като нападателите внедрят квантови възможности, класическото криптиране, използвано в днешните мрежи, IoT устройства, сателити и системи за удостоверяване, става уязвимо. Всяко забавяне в приемането на постквантова криптография, квантово-устойчиви чипове и защитена ключова инфраструктура увеличава изложеността.“

В такъв контекст, деескалирането на търговските действия може да е тактически удобно, но технологичната надпревара е безмилостна. „САЩ и техните съюзници трябва да ускорят внедряването на квантова сигурност сега, защото пейзажът на заплахите се променя много по-бързо от дипломатическия“, добави Морейра.

Пентагонът също спря кибероперациите срещу Русия

Решението да не се налагат санкции срещу Китай е резултат от заповед на министъра на отбраната Пийт Хегсет от пролетта за временно спиране на планирането на всякакви офанзивни кибероперации срещу Русия, като дипломатическа тактика за насърчаване на преговори с Русия за прекратяване на войната в Украйна.

Това усилие не се увенча с успех и боевете само се засилиха. Това не би трябвало да е изненада, тъй като Русия реагира на предишните усилия за добра воля, като ги игнорира.

„Спирането на офанзивното киберпланиране, за да се насърчат преговорите с Москва, отразява неразбиране на руската стратегическа култура. Кремъл не тълкува самоограничението като добра воля; той тълкува подобни послания като колебание и слабост“, каза Цукерман.

Като спря циклите на планиране, Вашингтон на практика каза на Москва, че е готова да намали собствената си подготовка в замяна на дипломатически ангажименти. Подобен ход не стимулира компромис; вместо това, той насърчи убеждението, че натискът ще доведе до допълнителни отстъпки. В най-добрия случай може би е бил възприет като помирение.

Това не донесе мир на Украйна, но още по-лошо, може да е повлияло на усилията на Вашингтон за кибервойна. Може би това не би трябвало да е изненадващо, тъй като манталитетът на Хегсет като „воин“ се подготвя за конфликт от 19-ти век (или по-рано) и той може да е сляп за заплахата от киберпространството.

Това е видно и от начина, по който той е наредил потапянето на тези моторници, като същевременно е игнорирал атаки, които могат да бъдат извършени от отдалечена клавиатура. Ако САЩ се откажат от кибератаките срещу Русия, може да се окажат по-слаби заради това.

„Оперативните разходи за паузата са значителни“, обясни Цукерман. „Офанзивната киберсигурност изисква постоянно картографиране на вражеските мрежи, идентифициране на уязвимости и усъвършенстване на достъпа. Когато този процес спре, дори временно, защитниците печелят време да преконфигурират системите и да прикрият повърхностите за атака. Съединените щати се отказват от ценна разузнавателна информация и губят възможности да разположат способности, които биха могли да послужат като лост, ако конфликтът ескалира. Киберготовността не е нещо, което може да се включва и изключва без последствия.“

Съединените щати не са готови за модерна кибервойна

Все по-ясно става, че Пентагонът не се готви за война през 21-ви век и не разбира заплахата от кибершпионажа на Китай, нито необходимостта от провеждане на подобни операции срещу Русия. В дипломатически план жестът се провали, защото военните сметки на Русия се движат от динамиката на бойното поле и сигурността на режима, а не от реторични сигнали.

„Москва ще преговаря сериозно само когато смята, че разходите надвишават потенциалните печалби. Доброволното прекъсване на кибернатискът от страна на САЩ не променя това уравнение“, каза Цукерман.

Вместо това, това засилва идеята, че Съединените щати са по-чувствителни към ескалация от Русия и че Вашингтон ще ограничи собствените си инструменти с надеждата да убеди Москва към диалог.

Съществува и по-широка институционална опасност: третирането на киберспособностите като разменна монета, а не като основен стълб на националната отбрана. Това от своя страна би могло да подкопае културата на готовност в рамките на киберкомандванията. 

„Персоналът, който се обучава за постоянен ангажимент, очаква политическото ръководство да разбере, че възпирането зависи от подготовката, а не от символичното ограничаване“, каза Цукерман. „Паузата изпраща обратното послание и рискува да навреди на морала и набирането на персонал в област, която вече е изправена пред силна конкуренция за таланти.“

За автора: Петер Сучиу

Петър Сучиу е публикувал над 3200 статии в повече от четири дузини списания и уебсайтове през 30-годишната си кариера в журналистиката. Той редовно пише за военна техника, история на огнестрелните оръжия, киберсигурност, политика и международни отношения. Петър е и сътрудник на Forbes и Clearance Jobs . Той живее в Мичиган. Можете да го следите в Twitter: @PeterSuciu . Можете да изпратите имейл до автора: [email protected].