За да се удари престъпността, трябва подкрепа от президента и премиера
- Проф. Джеров, съгласен ли сте с тезата, че ако се изчисти съдебната система, драстично ще се намали корупцията, икономиката ще дръпне напред и животът в България ще стане по-поносим?
- Съдебната власт действително е основата на другите две власти – законадателната и изпълнителната. Там, където съдебната система е добра, държавата върви. У нас съдебната система е в пълен фалит, въпреки че и в съда, и в прокуратурата има прекрасни и способни колеги. Само че те са избутани встрани. Моето виждане е съвсем обективно, защото не съм част от съда и прокуратурата, аз съм адвокат и много често съм в съда по дела – граждански, не наказателни. Виждам отчайващото положение и много неща съм споделял. Като се обърна назад виждам, че провала на съдебната власт е твърде голям.
- Можеше ли да не се провали съдебната власт?
- Като адвокат аз държа на фактите и ще посоча следните. Първо, какво се получи с кредитните милионери? Нищо. Взеха си милионите и изчезнаха. Никой не ги подгони. След това – приватизацията - икономиката на България беше разрушена. После идваме до многото убийства. Не е важно, че те бяха спрямо хора, които нямаха положителен имидж. Но има ли един осъден? Продължи и голямато грабене на България, не само от министри, а и надолу във властта. Някой осъден да има? Няма. Висшият съдебен съвет (ВСС) за мен е сбор от бюрократи, от чиновници. Да си спомним историята с т.нар. „Черния“. За него знаем, но предполагам, че има още и „Белия“, „Зеления“... Как да имам доверие във ВСС, когато той е назначавал прокурори и съдии по линия на поставени отвън задачи. Ето това е част от характеристиката на съдебната система. Какво да кажа за многото прокурорски преписки, които седят в чекмеджетата на прокурорите, за да мине давностният им срок. Какво да кажа за много силните наказателни дела, които нашумяха, журналистите ги оповестиха, а накрая заспаха някъде и никой не ги насрочва. Какво да кажа за хората, които бяха осъдени и им се помогна да напуснат България. Какво да кажа за КТБ, за която се говори, че се чака да мине време, хората да позабравят, някои да изчезнат. Явно целта не е да се стигне до резултат. Делата се затлачват така, че да няма осъдени. Ето това ме боли.
- Ще може ли проектът за промени в конституцията в частта си за съдебната власт, който миналата седмица беше внесен от ГЕРБ, да промени нещо?
- Колко промени бяха извършени през последните 25 г. и как нищо не се промени. Според мен не правните норми определят това състояние на съдебната власт, а силните на деня хора, които нареждат какво да се прави. Има и друго правило – по-долният прокурор е в подчинена функция на по-горния. Ако случайно единият сбърка, другият оправя нещата. Нека видим и главните прокурори през целия този период какво направиха. Никой от тях може да се похвали с положителна дейност. Създадохме специализиран съд и прокуратура, а полза от тях няма. Не нормите, не правилата, не измененията в този или онзи закон или в конституцията ще променят нещо.
- А кой и какво ще ги промени?
- На първо място ВСС трябва да бъде сменен. Аз не виждам някаква положителна дейност. Нека там влязат читава, честни и самостоятелни хора, а не ръководени от мутри. Много от прокурорите трябва да разберат, че честността, моралът, принципността, законосъобразността трябва да ги водят. Защото и сто закона да се подменят, те няма да действа, ако хората не ги изпълняват. Много се говори за създаване на два състава във ВСС – съдийски и прокурорски, но това ли е най-важното? В наказателното правораздаване по едно дело участват прокурор и съдии. Те се знаят кой какво представлява. Смисъл ще има само ако гласуват честно, а не заплатено. Трябва да се вижда кой съдия и кой прокурор как постановява присъдите с оглед на закона, а не със заинтересуваността и платеността.
- Ще заработи ли новото бюро „Антикорупция“, за което говори вицепремиерът Меглена Кунева, и което трябва да установява несъответствието между стандарта на живот и доходите на хора от високите етажи на властта?
- Първо, бих се усъмнил в начина на подбора, защото у нас има сили, които не искат да се стигне до промяна в съдебната власт, тъй като сегашното състояние ги облагодетелства. Нямам представа от банковата система, но какво пречи на един съдия да си вложи парите в някоя по-далечна чужда банка? Затова не вярвам на проверка, която ще установи жена ми колко бижута има.
- Но ако депутат или кмет получава заплата 2000 лв., а живее като с 200 000, какво е обяснението за произхода на парите му?
- Дали чрез това действие ще се стигне до някакъв резултат, аз не знам. Твърде голям е контингетът на хората, които би трябвало да бъдат следени. Знаете, че има комисия, която трябва да провери и установи незаконно забогатяване. Да сте чули нещо да е свършила тази комисия, защото аз не съм. Гледам в Румъния какво става и не става дума да копираме, а да използваме онова, което е полезно.
- Какво можем да приложим от румънския опит?
- В Румъния има стремеж да се удари престъпността не само на приказки. Затова обаче е необходима подкрепа от министър-председателя и от президента. Те трябва да са опора и стожер на тази група, която ще прави и проверките. Защото, когато виждате, че системно прокурори внасят недоказани обвинителни актове, когато съдът отлага дело след дело, трябва да се види каква е причината. Адвокат съм и знам, че дело не може да не се отлага. Но когато наказателни дела на знакови фигури се отлагат в годините, какво можем да искаме....
- Според някои обаче вкарването в затвора на министри в Румъния е разправа с политически опоненти.
- Аз не пледирам за това. Когато двама министри или президент влязат в затвора, това не трябва да означава политическа разправа, а доказано извършени престъпления. Естествено целта е да бъдат ударени ръководителите в по-широк смисъл, не само минстри, зам.-министри, народни представители... Те трябва да бъдат наказани за извършени престъпления, а не защото са от друга партия и трябва да бъдат смачкам. Не така. Чисти хора трябва да застанат начело на тези органи, които ще проведат борбата. А не да обясняват колко са заети, за да оправдаят зависимостта си.
- Ще бъдат ли допуснати почтени хора да оглавят борбата с корупцията?
- Има прекрасни хора, само че точно те не са във властта. И не са удобни, защото са честни. Ако влезат в тези органи, ще извършат действително революция. Но е задължително президентът, министър-председателят и действащият главен прокурор да обхванат тази дейност, а не само да правят срещи с журналисти.
- Промените в конституцията могат ли да се извършат от това Народно събрание или е необходимо Велико народно събрание?
- Политическото и икономическо състояние на нашето общество не бива да допусне ВНС. Не съм против, но имаме толкова проблеми, че само това ни липсва – да съберем 400 души, които ще удължат живота си заради интереса, който ще имат. Освен това, защо говорим за промяна на конституцията, като първо трябва да променим закона и виждаията в правораздаването и състава на хората, които участват в него. Защото НК, НПК и законът за съдебната власт са добри, но не се прилагат. Ето това е. Не законите ни пречат, а грешното правораздаване. Когато не търсиш резултат, сто закона да се променят, сто нови конституции да се напишат, ще се стигне до същото положение.
Правораздаването е гръбнакът и когато то спи, нищо не може да се измени. Затова нека да не вървим само към промени на конституция и закона. Нови хора с нови виждания ще променят нещата. И само ако не им се пречи или ако се отсранят онези, които са изпълнители на чужда воля, ще тръгнем напред.
- Промените в съдебната власт няма ли да бъдат употребени политически в навечерието на местните избори?
- Аз не говоря за промени, които ще настъпят в следващите 3-4 месеца, а за генерално и тотално оправяне на ръковоството на тази част от държавата. Нека изборите не ни пречат. Ако започнем така, тогава ще мислим на коя партия ще навредим и коя ще облагодетелстваме. Точно от това трябва да избягаме. Стига партийност, стига политика. Това е правораздаване. То трябва да е господстващо. Целта се постига чрез хора, а не чрез закони.
Нашият гост:
Проф. Александър Джеров е роден през 1929 г. в София.
Завършва право в Софийския университет и работи като адвокат.
Защитава докторат по международно частно право, професор е по вещно право в НБУ.
През 1989 г. става член на възстановената Радикалдемократическа партия (РДП), тогава в коалицията СДС. От 1993 г. е неин зам.-председател.
Депутат във ВНС и в следващите три парламента.
През през 1996 г. преминава в Демократическата партия, през 2000-2006 г. е и неин зам.-председател.
Сега е адвокат.
Подкаст с Виктор Блъсков: Неизбрани чужденци диктуват на български медии - Соня Момчилова