Пламен от "България търси талант": Искам да уча и да имам школа по танци

20-годишният Пламен Любенов, който спечели тв конкурса на Би Ти Ви "България търси талант" с уникалните си брейк танци на ръце, мечтае да стане хореограф и да отвори собствена школа за интегриран танц. Лъчезарният младеж още отдъхва от изнурителното състезание и свиква с мисълта, че вече е известен. Срещаме го във Варна, където живее от 6 години. Първите три прекарал в Социално-професионалния учебен център "Анастасия Железкова", след това при приятели и роднини. Още няма собствен дом, но вече си го представя и го нарича "Триъгълника" - кътче собствено пространство, което е убеден, че скоро ще намери.

"Роден съм с увреждане. От дете съм в инвалидна количка, но не съм инвалид. Вече го доказах. И това не беше моят финал, а голямото ми начало", усмихва се Пламен. Победата обаче не била очаквана. "Досега винаги призьори в този формат бяха певци. Останах приятно изненадан, че изобщо танцьор печели, а още повече, че това съм аз", казва Пламен.

Намерил си много приятели сред конкурентите, а от журито харесал всички, но най-много го възхитил Ники Илиев.

Той признава, че още е в еуфория, въпреки че видимо изглежда спокоен и уверен в себе си. "Гледам да преживявам всичко вътрешно, да съм земен, защото ако литнеш много, не се знае къде ще се приземиш", разсъждава талантът. В дните след финала той обикаля града с количката си и се среща с приятели. Още не е започнал обичайните си тренировки на лост, които гълтат по 3-4 часа на ден и са идеално време за размисъл. Сега часове му отнемат отговорите на хилядите поздравления от познати и непознати, които получава в нета. Вече получил и предложения за участия в няколко проекта, но понеже "не всичко, което хвърчи, се яде" приел само една от тях - "Предизвикай себе си" в подкрепа на отбора ни "Спешъл олимпикс". Скоро Пламен пак ще застане пак пред камера за участие в клип към песен. В тази сфера брейкърът има опит след от клипа на Миро и рапърът Димчоу "Скочи над мен". "Новата песен е на мои приятели. Те не са така известни, но в днешно време интернет прави чудеса", смее се Пламен.

Глобалната мрежа станала и негов учител по танци. Запалил се преди десетина години, когато гледал клипчета на популярни брейкъри.

Тогава още бил в социален дом в Луковит, където на 3 г. го изоставили родителите му. "Направих си домашна интернет школа по танци. В началото нищо не се получаваше, но полека започнах да усвоявам техниките. Гледах известни танцьори като Бибой Джуниър и неусетно замечтах и аз да бъда известен", спомня си Пламен. Преди да се отдаде само на танци на ръце, той тренирал бягане с колички, вдигане на тежести, бадминтон и баскетбол.

Състезание в Румъния станало причина да се разбере кои са биологичните му родители. Те не били разписали отказ от права и Пламен не можел да замине с отбора без писменото им разрешение. "Треньорът ми по баскетбол ги откри. Взе декларация, получихме медал от турнира и след като се върнахме, ме загложди любопитство. Иска да разбера кои са тези хора, защо са ме изоставили. Намерих ги, даже поживяхме заедно около месец. Оказа се, че имам две лъчезарни сестри, които сега са на 16 и 19 г. Но не почувствах този дом като свой. Свикнал съм от малък сам да отговарям за себе си. Разбрах, че съм роден в с. Хайредин, макар че никога не съм ходил там. Но си обичам Варна и съм варненец - по душа и документи", отсича Пламен.

Следващата му цел е макар и късно, първо да завърши средното си образование. "С основно съм, защото израснах в недостъпна среда. Нямаше рампи към училищата. Сега във Варна се правят много такива подобрения. Те са полезни, но за хората с увреждания това не е достатъчно. Повечето нямат работа, а толерантността към тях по-често е само на думи. Затова не упреквам просяците в колички, повечето сигурно са нямали шанс. Но съм убеден, че е въпрос на избор дали ще живееш потиснат, или ще преследваш мечтите си смело”, казва Пламен. Той не познава друг българин танцьор на ръце, но мечтае в бъдещата си танцова школа да привлече повече хора с увреждания. Ще успеят онези, които се отърсят от комплексите си и свободно да правят това, което им харесва, убеден е младежът.