Арх. Петър Диков: Мол в Борисовата градина е манипулация

Паметникът на хан Аспарух може да е между двореца и партийния дом

- Арх. Диков, вие от кой лагер сте в отношението си към Паметника на Самуил - от харесващите го или от охулващите го?

- Аз се присъединявам към групата, която харесва паметника. За мен са непонятни естетските анализи, че скулптурата била от стилистиката на ХІХ век и т.н. А и смятам, че се вписва в мястото, където е поставена. То е подбрано така, че фонът е изцяло от зеленина и няма визуален контакт с другия паметник - на Иван Вазов. Не влиза в конфликт и с паметника на свети Георги - кавалетна скулптурка върху чешмата пред градината на църквата „Св. София“. Така че не виждам нищо фатално.

- Приемате и „светещите очи“ на Самуил?

- В интерес на истината за мен също беше изненада този ефект. Не съм ги видял, но приятели ми казаха, че посред нощ било пълно с хора, които снимат паметника. Прочетох публикация на Би Би Си, която елегантно отбелязва вълненията около въпросните светещи очи на паметника, в която пише, че скулптури с такива ефекти имало и на други места в Европа. Интересното е, че в този материал Самуил е определен като един от най-известните български управници, който е бил начело на първата българска империя. По това време в границите й са се включвали сегашните земи на Северна Гърция, на Македония и на Сърбия. Т.е. обяснени са факти, които ние премълчаваме, а се вторачваме в неща, които за мен са непонятни.

- Трябва ли в София да има площад с паметници на български владели?

- Специален площад няма нужда да има. Преди години имаше идея за паметник на хан Аспарух, която беше лансирана от Слави Трифонов. Тогава направихме сериозни проучвания и едно от местата, което се предлагаше за този паметник, беше площад „Александър Първи“. Идеята беше между царския дворец и бившия партиен дом да се направи стена на българските ханове. Тази инициатива беше подкрепена от доста хора. В такъв смисъл може да се търси подобно място, но не виждам логика да правим група паметници на български владетели.

- Защо не се реализира идеята за паметник на хан Аспарух?

- Хан Аспарух още си търси мястото. Когато правихме конкурс за центъра на София, зоната около бившия царски дворец отпадна от разработката, тъй като журито счете, че нито един от проектите не е качествен. Тепърва предстои да правим разработки за пространството около градската градина, площад „Александър Първи“, градината на двореца. Като свършат делата, ще обявим нов конкурс и там вероятно ще търсим възможности за разполагане на паметник. Разбира се, ще го подложим на широко обществено обсъждане. Със сигурност ще има недоволни...

- Тези остри реакции не подсказват ли, че обществото е много чувствително към паметниците и че предварителните обществени обсъждания трябва да са много по-широки?

- За паметника на Самуил имаше дискусия, имаше конкурс, в който участваха 21 творби, и точно тази фигура е избрана от доста представително жури. Какво значи по-широко обсъждане? Любопитно е защо хората толкова много се развълнуваха от появата на първия паметник на български владетел. Когато водих разговори с част от групата инициатори, аз самият имах притеснение, защото Самуил се свързва с падането на Първото българско царство. И като попитах - защо Самуил, отговорът на специалистите беше, че ние малко познаваме исторически факти около него. В зенита на Византийската империя Самуил е успял не само да опази, а и да разшири българското царство. Да, свързан е с трагични за българската държава събития, но понякога пораженията символизират много повече националното, отколкото победите.

- Какви други паметници да очакваме?

- Има идея и за паметник на княз Борис Покръстител, но още не е мислено за мястото, където би могъл да бъде.

- Защо толкова много закъсняхме с паметник на български владетел в София? Защо в центъра й има толкова силно руско присъствие от паметници?

- Отговорът на този въпрос кореспондира с въпроса, защо българинът избра „Време разделно“ за филм на столетието. Според собственото ми тълкуване българинът усеща инстинктивно, че еничарите винаги са ни били големият проблем. Хората, които са българи, но са хранени, отгледани и възпитани от чужда вяра, чужда държава и чужди интереси. Съвременните еничари с нищо не са по-добри. Те може би са сменили облеклото, начина, по който действат, стила, поведението си, но като основни характеристики не са много далеч от това, което гледаме във „Време разделно“.

- Още един паметник в центъра на София - пред НДК, разделя обществеността. Ще бъде ли изолиран с някаква зелена ограда, както се чу напоследък?

- Тази идея отпадна и основателно. Делата са във Върховния съд - той или ще потвърди решението на Софийския административен съд и трябва да се действа по решението на общинския съвет за преместването на паметника, или ще върне делото. Уважаемият съд, каквото реши, ние сме законопослушни, както казва виден бизнесмен.

- Радва ли ви, или ви обезпокоява тази свръхчувствителност към това, което се случва в София?

- Има група хора, които са безкрайно гласовити и по някакъв начин си присвояват мнението на софиянци. В моята практика от вече толкова години съм отнесъл всякакви видове “благословии”, но съм се убедил, че хората, които са „за“, не вземат отношение и не се появяват. А тези, които са „против“, може да са малка група, но достатъчно гласовита. И понеже скандалът е хранителна среда за новината, медиите веднага ги пускате в публичното пространство и се създава впечатлението, че това е общественото мнение. Ето ви пресен пример за медийна манипулация. Появява се материал със заглавие „Борисовата градина: виенско колело и мол“. В текста пише, че никой от седемте колектива не предлага мол, но има малка вероятност да се случи. Е, върви се оправдавай, че няма да има мол.

- А виенско колело ще има ли?

- Един от колективите предлага да има, но това тепърва ще се решава. Според мен виенско колело, освен към пътуващите циркове, няма. Макар че едно време е имало в Западен парк. Англичаните направиха виенско колело, което стана символ на Лондон - „Лондонското око“. Така че не виждам нищо трагично.

- Кои са съществените спорни моменти около реконструкцията на Борисовата градина?

- Аз не виждам основа за спор и многократно повтарям, че избираме колектив, който да изработи плана. Тепърва предстоят дебати и обсъждания. Борисовата градина с изключение на създаването си не е имала цялостен план. А тя се е развивала във времето и планът сега неслучайно е възложен от Орлов мост до Ловния парк. Целият този огромен градски парк трябва да има цялостен план, за да бъде опазен.

- Няма ли опасност да се пренасити с т.нар. атракциони - надуваеми замъци, грозни сергии и т.н.?

- Никаква опасност няма. Съжалявам, че много хора правят аналогия с инвазията на панаирджийски сергии и атракциони, които навлязоха в парковете. Не мога да не призная, че и ние като община имаме вина, но борбата с тях се оказва изключително сложна. Най-вече за обекти, които са преместваеми като колички, които постоянно менят мястото си. Сега допълваме наредбата в частта точно за мобилните съоръжения, които не се разрешават по смисъла на Закона за устройството на територията и трябва да се предприемат спешни мерки. Правим усилия да се преборим с превръщането на парковете в циркаджийски комплекси.

- Какво се предвижда за охраната и сигурността в Борисовата градина, тъй като дори посред бял ден в нея беше убито момче?

- То е ясно - необходими са видеонаблюдение и осветление. Това са най-сигурните начини. Наскоро имаше съобщение, че е засечено лице, свързано с последното убийство, но не бил ясен образът на камерата. Това означава нискокачествена техника. Защо, когато бяха атентатите в лондонското метро, за 24 часа хванаха всички атентатори? Защото там цялата мрежа от камери, и частните, са включени на контрол от общ център и може да се възстанови и види всичко, което е станало в който и да е кът на града. Няма друг начин. Поставянето на ограда и заключването на парка нощно време не е решение.

Нашият гост:

Петър Диков е роден през 1953 г. в София.

През 1978 г. завършва архитектура в Университета за архитектура, строителство и геодезия.

До 2006 г. е изпълнителен директор на Националния център по териториално развитие.

От девет години е главен архитект на София.

Ръководител е на десетки проекти за хотелски, бизнес и жилищни сгради, както и на разработки в областта на градоустройството.