Проф. Михаил Константинов пред “Труд”: Референдумът няма да пренареди властта

Който иска, ще гласува само за кмет и съветници, който иска - и за изборните правила или само за тях

Нека чуем какво мисли народът - крайно време е да има допитване с всеки национален избор

- Референдумът за изборните правила наесен ще пререди ли картите от политическата колода, проф. Константинов?
- Не, няма да ги пререди. Защото въпросите, които ще бъдат поставени, не са чак от такова естество, че да доведат до кардинални промени в политическата система на България.

- Избирателят ще се произнася по темите в допитването - за мажоритарни избори, задължително и електронно гласуване, заедно с това кой да бъде кмет, общински съветник, кмет на кметство и т.н. Как ще се концентрира?
- Не би трябвало да му е трудно, още повече че всеки прави каквото поиска - ако иска отговаря на някои въпроси от референдума, ако иска - не отговаря. Освен това е крайно време да започнем да провеждаме по един референдум с всеки национален избор.

- Но усложняването на изборните практики няма ли да доведе до ефекта на своеобразен избирателен ценз - вотът на по-необразованите да се "изгуби"?
- Този случай не е такъв. Това може да се случи само ако бюлетината стане много сложна. Избирателят може да гласува за кмет, а да не се произнесе по въпросите на допитването.

- Темата с допитването за изборните правила засега стои така - президентът го инициира, ГЕРБ и Реформаторският блок го подкрепиха, БСП е по-скоро против, а ДПС е категорично против. Кой какво ще спечели и какво ще загуби при един или друг развой на референдума?
- Няма пряка връзка между поведението на партиите по този въпрос сега и резултатите от референдума, когато той се произведе. Аз лично очаквам независимо от съпротивата да има такова допитване и това би било една хубава репетиция да видим как гласуват българите по тези въпроси. Предишният референдум - за ядрената енергетика, който се проведе на 27 януари 2013 г., беше провал.

- Заради ниската активност на гражданите. В него участваха малко над 1,4 милиона души, а по закон трябваше да гласуват поне колкото на парламентарните избори преди него, или 4,3 милиона. Сега няма ли такава опасност? На парламентарните избори на 5 октомври 2014 г. гласуваха малко под 3,3 милиона българи.
- Предишният референдум беше малко специален - хората трудно разбираха за какво става въпрос. Още повече че дори специалистите бяха разделени по въпроса трябва ли ни нова ядрена мощност или не. А щом експертите са разединени, какво очаквате от обикновените хора. Беше им трудно да вземат компетентно решение и затова участието беше такова. Сега случаят е друг. На местни избори обикновено гласуват около три милиона души, дори и по-малко. Затова трябва да има промяна в закона и да се иска например референдумът да е валиден, ако в него участват не толкова граждани, колкото на последните парламентарни избори, а да кажем, две трети от тях. Но няма как това да се случи сега. В това отношение ГЕРБ са напълно прави, когато не искат да променят изборните правила, а референдумът също е нещо като избор. Защото тези, които сега искат да се променят правилата, първи ще скочат срещу ГЕРБ и ще ги обвинят, че са направили това в "12 без 5". Така че ГЕРБ трябва твърдо да отказват всякакви промени както в изборния кодекс, така и в закона за референдумите. Или пък ако се приеме промяна в закона за референдумите, тя трябва да важи не за допитването, което очакваме на 25 октомври, а за следващото.

- Да, трудно ще се избегне подозрението, че правилата се променят, за да се "нагласят" резултатите от референдумите така, че да бъдат удобни на властта.
- Не просто подозрение, в този случай хората ще бъдат убедени в това. Затова не бива да се допуска.

- Как трябва да се брои с оглед да се зачете или да не се зачете референдумът - за валидността му трябва да се вземат всички участвали в изборите или само тези, които са се произнесли по изборните правила?
- Трябва да се имат предвид гласувалите в референдума. Между двете неща няма връзка, освен че се провеждат на една дата. Един човек може да гласува само на референдума или само за кмет и съветници, само за съветници и т.н.

- Т.е., ако в местните избори участват да кажем 4 милиона души, но за изборните правила гласуват само 3 милиона, се смята, че референдумът е невалиден, така ли?
- Даже под 3,5 милиона ще бъде невалиден. Макар че определението "невалиден" е малко грешно, той просто няма да има задължителен характер.

- Какъвто бе и случаят с ядрения референдум.
- Точно така. Управляващите няма да бъдат задължени да направят това, което е била целта на допитването, но може да поставят този въпрос в Народното събрание.

- Има ли вариант резултатите от допитването за изборната система да пренаредят управляващата коалиция? Питам ви и заради неотдавнашния ултиматум на Патриотичния фронт, част от който засягаше и изборните правила.
- Възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. Но в конкретния случай аз не виждам такава връзка - между резултата от референдума, какъвто и да е той, и промени в кабинета. Промени в кабинета ще има тогава, когато някой не изпълнява политическата програма на коалицията. Патриотичният фронт е формация, която подкрепя кабинета и има право да поставя някакви условия. Но не виждам как резултатите от референдума биха имали някакво отражение тук. Въпросите са поставени на народа - нека все пак чуем какво мисли народът.

- Как ще се отрази на имиджа на президента Плевнелиев евентуалният провал на инициирания от него референдум?
- Трудно мога да направя чак толкова сложни сметки, още повече че президентските избори са догодина. Дотогава има много време, но като цяло предложението на президента му носи позитиви, защото показва ангажираност по въпроси, които вълнуват обществото.

- Но ако референдумът не успее, може да се превърне във фалстарт на неговата кампания за втори мандат.
- Допитването най-вероятно няма да успее, в смисъл - да доведе до задължителност на решенията. Не забравяйте, че освен че в референдума трябва да участват поне толкова граждани, колкото на последните парламентарни избори, за да бъде валиден, трябва да го подкрепят поне половината от гласувалите. Българите може да участват, но да кажат "не" и тогава референдумът няма да има задължителен характер, защото е отхвърлено съответното предложение. Но аз искам да повторя - България се нуждае от пряка демокрация! Не че това ще оправи положението, но по-добре да има пряка демокрация, отколкото да няма. Референдумите са точно форма на проявление на тази пряка демокрация. Затова е добре да има референдуми с всеки национален избор, а вече работа на политиците е да изберат най-добрите теми, тези теми, които отговарят на исканията на хората. Затова аз смятам, че референдумът е полезен не защото ще успее, а защото ще ни научи на този вид участие на гражданите в управлението. Крайно време е политиците да започнат по-искрено и по-задълбочено да се вслушват в исканията на хората. Никой няма полза от разделението - ние, народът, и те - политиците. Политиците са част от този народ, от неговите тежнения, от неговите настроения. Ние не отричаме правото на политиците да защитават и някои лични интереси, но на първо място трябва да поставят обществения интерес. Ако това не се случва, обществата се разпадат. В най-тежкия случай стават революции.

Нашият гост:

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.