Поетесата Маргарита Петкова пред „Труд“: Искам да съм циганка с неписани права

Направете така, че да няма огън, от който да се пали чергата на България.

Народът не е толкова прост да не вижда, че се залага на етническата карта, за да му бъде отвлечено вниманието

- Г-жо Петкова, към кого се обръща Бойко Борисов с предупреждението: „Не си играйте с огъня, да не ни се запали черджето“?

- Той се обоснова с това, че по професия е пожарникар. И от тази гледна точка наистина разбира колко лесно може да пламне пожар и как потушаването му е с непредвидими последици. Макар че всички ние – българи, цигани, турци, арменци, евреи и т.н. сме свикнали да живеем заедно и никога не се е стигало до мащабни конфликти.

- Има ли опасност сега да се стигне до мащабен конфликт?

- Ако не е подклаждан умишлено – не мисля. Циганите са поставени в ситуация да предизвикват омразата на хората, които са потърпевши от техните все по-засилващи се безчинства. Няма какво да се лъжем. Пребити старци, цели села пищят от тях и от грабежите им. То не беше Катуница, Гърмен, „Орландовци“... Ето, на път е да се установи ново гето от цигани, дошли от Северозападна България, която наричаме Северозападнала, защото там е пълна безработица и отчаянието също е пълно. Идват тук, защото има повече и за крадене. А защо само крадат? Защото няма работа.

- Има толкова земя, която могат да обработват и да се прехранват. Защо не го правят?

- Циганинът никога не е обработвал земя. Едно време циганите работеха, казвам го от лични впечатления. Преди години бях главен специалист по културата в община „Красна поляна“ и съм работила с жители на „Факултета“ и на „Татарли махала“. Всички работеха в „Чистотата“ - метяха и миеха улици, чистеха градинки и получаваха заплата. Бяха принуждавани от държавата да работят.

- Сега защо не е така?

- Защото бяха оставени на произвола на съдбата. Едно време във „Факултета“ циганското училище беше задължително и те го знаеха. Настрана оставям това, че циганите винаги са обичали да пипнат нещо чуждо – я кокошка, я лъжица, я портмоне. Това вероятно им е в кръвта, поне по литературните източници. Но сега е абсолютно безхаберие. Търсят ги само за избори. Нещо е сбъркано в цялата ни държавна политика през последните 25 години. Нито едно правителство не се ангажира с етническия проблем, който би могъл да възникне.

- Един от големите проблеми е безхаберието, с което циганите се отнасят към задължението да си плащат сметките за ток, за вода.

- Нетърпимо е ние да ги издържаме. Имало е моменти, в които наистина искам да ме пишат циганка, за да имам техните неписани права. За тях бермудският триъгълник – ЧЕЗ, топлофикация и “Софийска вода” не съществува. За най-малки забавяния нас ни санкционират, докато те си живеят безпроблемно и безнаказано, защото никой не смее да им поиска сметка. А кучето скача според тоягата. Стигна се обаче до пълно беззаконие по отношение на този етнос.

- Това беззаконие поправимо ли е?

- Като малка семейството ми се премести да живее в кв. Борово. Тогава имаше държавна политика във всеки панелен блок по първите етажи да се настаняват цигански семейства. Имах съученици циганчета, които се учеха и винаги бяха чисто облечени. Имаше и отличници между тях. Родителите им работеха и не си вадеха паркета, за да се топлят с него. Живеехме заедно.

- На това не му ли се вика интеграция, за каквато днес постоянно се говори, но я няма.

- Както се казва, днес за българите няма работа, та за циганите ли. А и циганинът е волен човек. Той няма да тръгне да си търси работа сам. Те са „Таборът отлита към небето“.

- Професор от демографския институт на БАН предупреждава, че през 2050 г. българите ще са етническо малцинство. Не трябва ли да има специална държавна политика по тези въпроси?

- В това, за съжаление, и аз съм убедена. Те се размножават като зайци. И то не само защото живеят от майчински добавки. Просто така са свикнали. Това е друг етнос, друга култура, други разбирания. Но не може да раждат на 12 години, защото България все още е цивилизована страна...

Връщам се към думите на премиера. Много добре е да кажеш внимавайте, да не подпалите чергата. Но преди това осигурете мерки, че да няма огън, от който да се пали чергата на България. Да, аз не мога да толерирам безчинствата на циганите. Но в същото време не мога и да ги пребивам. Каквито и да са, те са хора, но трябва да бъдат стегнати. Трябва да има, примерно 10 точки, по които да се работи. Не 10 години на ромска интеграция, през които се крадат 10 млрд. лв., и никой не е интегриран. Защо сме ги затворили в гета?

- Гетата ли са големият проблем?

- Гетото наистина е голям проблем. Те излизат от него, за да откраднат и да направят золуми. Не смятам, че трябва да се подредим – българин, циганин, милиционер, но трябва да има интеграция. България пуши и все по-осезаемо се усеща този пушек. Хайде, измислете нещо! Да, то не става за един ден, особено когато 25 години никой не е обръщал внимание. Имаме прекрасни деца, прекрасни родители, дайте да я оправим тази държава! Дайте работа на хората! Дайте им сигурност в утрешния ден! Ето за такива простички нафталинени неща става дума.

Не наливайте масло в огъня. Българският народ не е толкова прост, че да не вижда, че се залага на етническата карта, за да му бъде отвлечено вниманието от други неща. Не дай си Боже да се наложи да ни гасят пожара!

- Всички говорят за образование, но ако циганче се появи в българско училище, не става ли страшно?

- Да, защото децата така са научени вкъщи. Ако 10 бебета от различни етноси ги оставиш без възпитанието на родителите им в семейството, те няма да се бият помежду си и няма да странят едно от друго. Това е нормално. В училище имахме момиче циганче и тъй като аз си играех с него, учителката предупреди майка ми да не си играя с Елеонора, защото не ми подхождало. Днес наистина въпросът е на живот и смърт във връзка с демографската криза. Циганите стават все повече и повече, българите или не раждаме деца, или ги пращаме в чужбина.

- В това объркано време какво ви вдъхновява да пишете поезия? Пишете ли изобщо?

- Не мога да спра да пиша, за ужас на враговете, както се казва. Андрей Германов го е казал: „Някой диктува, аз го записвам.“ В поезията си не разчепквам проблемите, за които говорим, защото те са толкова ужасни, че дори тежка проза не може да ги обхване.

- Може ли днес да се появи стихотворение, което да ръзтърси държавата, както акростиха - „Долу Тодор Живков“ през 1985 г., в който беше замесено и вашето име?

- Този акростих, който скверно ми беше приписан, не разтърси държавата. Разтърси службите и мина и замина. Много хора не разбраха кой го е написал, а и повечето страхливо гледаха да са по-далеч. Сега за това се говори като за пикантерия. Днес, за да се появи стихотворение, което да разтърси държавата, трябва да се появи нов Ботев.

Нашият гост:

Маргарита Петкова е родена в София. Завършила е българска филология във Великотърновския университет.

През 1985 г. е набедена за автор на стихотворение, излязло във в. “Пулс”, което съдържа акростиха “Долу Тодор Живков”.

Издала е 14 стихосбирки. Автор е на много текстове за песни, превърнали се в хитове - "Иване, Иване", "Безнадежден случай" и др.

Има три деца и две внучета.