Евродепутатът Илияна Йотова пред “Труд”: България няма позиция в ЕС за бежанците

Трябва категорично да поставим въпросите за Шенген, за промяна в Дъблинското споразумение и за допълнителна финансова помощ

Законопроектът на Кунева не става, затова бе отхвърлен

- Кризата с бежанците пренарежда ли дневния ред на Европа и нейните институции, г-жо Йотова?
- Кризата с бежанците се превръща в проблем номер 1 за Европа - хуманитарен, политически, социален. И не на последно място, проблем на сигурността. В сряда след традиционния доклад за състоянието на ЕС на председателя на ЕК Клод Юнкер ЕП ще отвори близо четиричасова дискусия за миграцията. Надявам се да получим достатъчно време, за да подчертаем и мястото на България в тази политика. Ние обаче губим златния си шанс да се намесим по-категорично на европейска сцена. Преди седмица от БСП поискахме да има заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, защото има въпроси, които не търпят отлагане и които са от компетенциите на първите в държавата - президента, премиера, председателя на Народното събрание, ръководителите на парламентарни групи, на службите за сигурност. Трябва да се изработи национална позиция по бежанския въпрос. Мисля, че министър Румяна Бъчварова, отивайки на 14 септември на срещата на вътрешните министри от ЕС, щеше да бъде много по-силна, ако имаше зад гърба си такава обединена позиция. Още повече че се очаква Германия и Франция да предложат не само ново разпределение на бежанците в държавите членки, но и постоянен механизъм за разпределение. Говори се вече за 160 хиляди бежанци. Вече не само от Гърция и Италия, но и от Унгария. България има право на особен статут - засега да бъде от групата държави, от които да се разпределят бежанци, а не да се приемат нови квоти, за да можем да се справим с тези, които прииждат всеки ден. Средствата, които получаваме от ЕС за справяне с бежанската криза, не са кой знае колко и затова тяхното използване трябва да бъде подложено на безпощаден парламентарен контрол.

- Променя ли се необратимо Европа? Унгарският премиер Виктор Орбан каза на глас неща, които мнозина си мислят: „Ние не трябва да пускаме всички в Европа, защото това ще бъде краят на Европа.” И „има опасност европейците да станем малцинство в собствения си континент”.
- Европа в момента няма адекватна политика за справяне с бежанската криза. Всички съществуващи механизми не функционират. Още през зимата и аз, и други мои колеги говорихме, че Дъблинското споразумение, което предвижда бежанците да остават в държавата, която първа ги е регистрирала, трябва да бъде променено. Тогава това звучеше като ерес, срещнахме отпор от германци и французи. Днес Меркел и Оланд говорят, че Дъблинското споразумение трябва да бъде променено.

- През тази седмица ЕП ще гласува доклада за квотното разпределение. Ще приемат ли позицията ви държавите членки?
- Аз съм един от авторите на този доклад и успях да прокарам за първи път да се запише в документ на ЕП необходимостта от бързи мерки не само за Средиземноморието, но и за балканските коридори, особено българо-турската граница. Това се случи още през юни, когато никой не подозираше какво ще стане в Сърбия, Македония или у нас. Сега има още по-големи аргументи за необходимостта от цялостна европейска политика за управление на миграцията. Това не е политиката, предлагана от Саркози, нито от някои централноевропейски лидери. Те искат да превърнат граничните държани, в частност България, в буферна зона, в санитарен пояс, който да задържа бежанците и да пази Западна Европа от тях. Погрешната европейска и международна политика след Арабската пролет постави Европа пред голямо изпитание, но ние имаме най-малка вина за това.

- От телевизионните репортажи научаваме, че много бежанци отказват да бъдат регистрирани. Виждаме множество, което направо атакува граничните пунктове и гарите в Македония, Унгария, тунела под Ла Манша. Как стои въпросът за сигурността в такава обстановка?
- Ръководих мисия на ЕП в бежанските центрове в Катания, Италия. Там, където те стъпват директно от лодките. Ресурсите са на изчерпване. Час по-скоро трябва да бъдат създадени т.нар. горещи точки, включително и в България, където националните власти да бъдат подпомагани от европейските агенции.

- Какво означава горещи точки?
- На границите на държавите, на които има най-сериозен миграционен натиск, служители на ФРОНТЕКС (Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на страните членки), Европол и ЕАСО (Европейска служба за подкрепа на търсещите убежище) да подпомагат националните власти със свои служители и ресурс.

- Какъв граничен контрол може да спре няколкохилядно множество? Европейската реакция на бежанската вълна не е ли израз на отчаяние - издигане на стени, предложения да се върне граничният контрол?
- Трябва да сме наясно - не всички мигранти са бежанци. Бежанците трябва да получат закрила. Страните от Централна Европа говорят за връщане на шенгенските граници. И аз питам: къде е позицията на страни като България и Румъния, които са членки на ЕС, но са извън Шенген? Ако се затвори външната шенгенска граница, ние автоматично ставаме буферна зона между третите страни, от които идват имигрантите, и затворената крепост Европа. И тук българската позиция трябва да е особено категорична, за да не се допусне подобна ситуация.

- Има и други крайни предложения - ЕК да замрази еврофондовете за онези държави, които не желаят да приемат бежанци на своя територия. България застрашена ли е от подобна мярка?
- Това е крайна мярна, но смятам, че в един момент трябва да сработи, защото има страни от Източна Европа, като прибалтийските, които по никакъв начин не желаят да бъдат част от решението на този проблем.

- Има ли начин съпричастността към бежанците да се съчетае с опасенията, че този поток може да промени християнската същност на континента?
- Въпросът е комплексен. Европа трябва да връща икономическите мигранти там, откъдето са дошли, и да засили диалога с държавите, откъдето идват. За бежанците, които остават, трябва да има интеграционни програми. В нашата страна по този въпрос нищо не се прави. В един бъдещ закон трябва ясно да бъдат поставени условията за изучаване на български език, за приобщаване.

- Бежанците може ли да се превърнат в шанс за възраждане на умиращите български села?
- Това живее в мечтите на лабораторни учени. Преди време Кристалина Георгиева дори предлагаше с бежанците да регулираме демографския баланс. Имаме нужда от диалог в обществото, а правителството бяга като от огън от това да вземе позиция по бежанската вълна. Причината е в изборите: ако управляващите говорят за прием и интеграция на бежанци, значи да загубят гласове; ако пък Борисов се изкаже в посока България да е част от „европейската крепост”, ще има проблеми с европейските партньори. И затова у нас се спазва политиката на щрауса - главата в пясъка и чакаме бурята да ни отмине. А какво правят страни като Македония, Сърбия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария? Събират се заедно на съвместни форуми, за да изработят обща позиция. Къде е България? Защо е изолирана? Има и един проблем, който не се вижда от жълтите павета. Как се оправят кметовете на граничните общини? Оставени са на произвола на съдбата. Вземете Харманли, общинската болница трябва да поема всички спешни случаи от големия център за бежанци там. Като свършат парите, няма нито за българи, нито за бежанци. Има и друг проблем - ромите негодуват, че за бежанците има, а за тях не. Тези междуетнически сблъсъци могат да имат трайни последици.

- Вие сте докладчик по антикорупционното законодателство в ЕС, свързващо борбата с корупцията и прането на пари. Във всички евродоклади България е критикувана заради неспособността си да се справи с корупцията, не успяхте ли да убедите колегите си да гласуват „за” законопроекта, предложен от вицепремиера Меглена Кунева?
- Проблемът е, че г-жа Кунева направи един много лош закон. Законът не става, той не се вписва в общоевропейската политика по проблема. Г-жа Кунева направи закон, който е много лесен за политическа саморазправа. От него се изплашиха дори и в ГЕРБ. Нямаше как да не го подкрепят, защото много трудно биха обяснили защо го правят, но чрез скритите апаратни игри направиха всичко той да не мине. Такъв законопроект е необходим, но той трябва да бъде направен с максимален консенсус.



Нашият гост:
Илияна Йотова е родена в София. От 1990 до 1997 г. е репортер, редактор, водещ и директор дирекция “Новини и актуални предавания” в БНТ. Депутат в 40-ото народно събрание. Евродепутат от 2007 г., зам.-председател на комисията по вътрешна сигурност на Европейския парламент. Член на Изпълнителното бюро и на Националния съвет на БСП.