Евродепутатът Мария Габриел пред „Труд“: Шенген не се разпада

- Г-жо Габриел, каква е равносметката ви от форума в Брюксел, където евродепутати от трите най-големи партии споделиха с Еврокомисията убеждението си, че мониторингът по правосъдието на България трябва да отпадне или да се промени?

- Ако го кажа в едно изречение, то е следното: Само обединени ние можем да отстояваме достойно място на България в ЕС. Много е важно да имаме смелостта да защитаваме позициите на страната си, особено що се отнася до Механизма за сътрудничество и проверка. Ние инициирахме дискусия в Брюксел с ясното съзнание, че е нужен задълбочен анализ и дебат за този мониторингов механизъм. Убедени сме, че анализът трябва да се направи в диалог с всички заинтересовани страни - членове на ЕК, колеги от ЕП, депутати и представители на съдебната система в България. Искахме да ни чуят, да разговаряме открито, затова поканихме и журналисти. Поставихме няколко ключови въпроси за функционирането, ефекта и смисъла от механизъма. Той се прилага вече 10 години. И доста неща се промениха.

- Получихме вече 13 евродоклада за напредъка на България в съдебната реформа и борбата с организираната престъпност и корупцията. Първите от тях очаквахме с вълнение. Стараехме се да заслужим добра оценка. Но после забелязахме, че докладите са еднакви - поощряват "стъпките напред" и изискват "още резултати". Докога?

- Факт е, че с времето се засилва усещането за нужда от ясни критерии за напредък в механизма. България беше кандадат за ЕС, когато той стартира, но сега тя е пълноправна страна членка. И оценките за резултатите от него са полярни.

- Някои казват: ако не е евронаблюдението, властта у нас ще си разпаше пояса съвсем. Но други възразяват: от 2007 г. насам то не допринесе за по-добро правораздаване, нито за намаляване на корупцията във властта. Кои са по-прави?

- Въздействието на механизма е противоречиво. Всеки от нас е усетил, че този механизъм става инструмент във вътрешнополитически и във външнополитически план.

- Във вътрешната политика той предизвиква разпри - кой е виновен за поредния лош доклад, кой има "политическа воля", кой няма. А в международен план обижда България - нима сме най-корумпираната държава? Нима нашите съдии и прокурори са най-калпави? Който е живял зад граница знае, че не е така.

- От 2014 г. съществува един инструмент, наречен Рамка за опазване на върховенството на правото в ЕС. С него ЕС за първи път признава, че корупцията и качеството на правораздаването са общо европейско предизвикателство. И изработва общосъюзни политики за решение на тези проблеми. Въпросът днес е доколко тази Рамка е в противоречие с продължаващия Механизъм за сътрудничество и проверка на Румъния и България. И е редно България да заеме видно място в този дебат. Затова в Брюксел на 16 март дойдоха магистрати с опит, които да споделят своята визия за механизма. Представителите на ЕК също споделиха виждането си. Казаха ни ясно, че се очаква от нас през 2016 г. да направим още по-мащабни реформи. И че различни етапи трябва да извървим до отпадането на този механизъм.

- Честно казано, аз не чух от представителите на Еврокомисията отговори на неудобните въпроси за евродокладите. Например за източниците на информация в тях, за препоръките, които ние изпълняваме и получаваме похвали, а после порицания.

- Стана ясно, че в Европейския парламент защитаваме три принципа - обективност, недискриминация и равно третиране на всички страни членки. Но според мен механизмът не бива да се ограничава до наблюдение и отбелязване на пропуски. И аз попитах ЕК има ли предложения как да бъде повишена ефективността му.

- Едно предложение се хареса на всички: мониторингът по правосъдие да го има, но не само за Румъния и за България, а за всички 28 страни членки.

- Да, видяхме положителни реакции и от евродепутати от други държави. Единен мониторинг би могъл да осигури и сравнителна база данни за проблемите с организираната престъпност, корупцията и правосъдието. Макар че и сега има такава в групата за борба с корупцията в Съвета на Европа.

- Дали ще се обидят вашите колеги в ЕП от думите на шефа на ВАС Георги Колев и главния прокурор Сотир Цацаров, че не всички евронаблюдатели са достатъчно компетентни по нашето законодателство и невинаги черпят информация от обективни източници.

- Откровено казано, нямам представа как те ще приемат подобен тип забележки. Но ние искаме да водим откровен разговор и не се боим от нелицеприятни истини. Важно е да бъдат чути и критични мнения от хората в България, които са обект на доклади. Но нека подчертаем и изразеното от господата Колев и Цацаров уважение към положителните страни на механизма. Те поискаха не да се премахне, а да се подобри механизмът.

- Премахването на механизма зависи от нас, каза Цацаров.

- То означава едно - България да се изяви като истинска страна членка на ЕС, която знае какво да направи, а не като страна кандидат за член, която като по-рано чака да й се каже. Всички в България - гражданското общество, законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да направим така, че да постигнем прозрачно работещи институции, сигурност, справедливост.

- Всички ли? Само ден преди дискусията за отпадането на мониторинга, която вие, евродепутатите от ГЕРБ, БСП и ДПС организирахте, Съветът на Европа, с участието на нашето правителство взе решение, че мониторингът няма да отпада, а напротив, с нетърпение се чака следващия евродоклад.

- Заседания на Съвета има постоянно, не винаги им обръщаме внимание. Това беше за представяне на доклада.

- Но за него съобщи лично вицепремиерът Кунева. Приличаше на политическа интрига.

- Искрено се надявам да не е. Представяне на докладите има и в ЕП, и в Комисията по правосъдие и вътрешни работи. Това е т.нар. институционален триъгълник, в който се дебатира. В политическите науки слабите парламенти се определят като " стаи за регистрация". ЕП не е стая за регистрация. Тук имаме дебат. Ние сме близо до хората, вярвайте ми, всекидневно се срещаме с тях. Те имат усещането, че България не е третирана наравно с останалите страни членки. Мониторинговият механизъм допринася за това усещане.

- България и Румъния се стараят да ги приемат в Шенген, а той се разпада. Какъв е смисълът?! - запита един испански евродепутат.

- Не мога да се съглася с тази позиция. Шенген не се разпада! Нова страна членка означава нова енергия в ЕС. Същото е с Шенген. Да, има страни, които решават временно да установят строг контрол по границите. Но всяка изпраща информация до ЕК за своето решение. Разпадане няма. Има координация, обща база данни за миграционния поток, трафика на хора и охраната на границата. Ние свикнахме да приемаме Шенген само като пространство на свободно движение. Но Шенген е и пространство на сигурност. В частност - и сигурност на границите. Ако временното им затваряне ще ограничи нелегалната миграция, аз съм за. Друг въпрос е, че това не може да продължава. ЕС не бива да отстъпва от най-големите си достижения.

- Говорите за сигурност, а страхът? Хората на Балканите се боят да не станат огромен бежански лагер в интерес на шенгенските държави.

- Трябва да избягваме крайните оценки. В Европарламента беше гласуван доклад за миграцията, евродепутати от всички държави внесоха в него поправки, така че новата Европейска агенция за гранична и брегова охрана обхваща всички външни граници, а не само страните членки на Шенген. Това беше прието с абсолютно мнозинство. Не бива да се страхуваме. Но и трябва да бъдем бдителни. Нищо не е даденост в ЕС. Живеем сред предизвикателства, свързани с глобални процеси - финансовите и бежанските кризи ни поставят в деликатна позиция. Преди малко вие ми подсказахте една сполучлива перифраза: ЕС дава, но в кошара не вкарва. Това е точно така.