Будизмът категорично не допуска самоволното отнемане на живот като духовен път или средство за „извисяване“. Това заявиха в ефира на „Здравей, България“ музикантът Костадин Георгиев – Калки и специалистът по тибетска медицина Александра Алексиева по повод трагедията край „Петрохан“, при която бяха открити телата на шестима души.
От позицията на будизма „Диамантен път“ – единствената официално регистрирана будистка институция у нас по Закона за вероизповеданията – беше подчертано, че твърденията, свързващи самоубийството с духовно развитие, по-добра карма или по-висше прераждане, са напълно несъвместими с будисткото учение. В декларация, цитирана в предаването, се посочва, че подобни интерпретации представляват грубо изопачаване на философията на будизма и противоречат на неговата хилядолетна хуманистична традиция.
Будистката общност отправи призив към медиите и обществото да се въздържат от използването на непроверени и стигматизиращи определения като „будистка секта“ или „будистки ритуали“. Подчертано беше, че будизмът проповядва отговорност, състрадание и дълбока грижа за живота, а не бягство от него чрез деструктивни действия.
Повод за разговора станаха и кадрите, разпространени от разследващите органи, показващи стая в хижата край „Петрохан“, в която се виждат религиозни изображения, символи и книги. Поканените в студиото експерти коментираха видяното от гледна точка на познавачи на източната философия.
Костадин Георгиев – Калки обясни, че на видеото ясно се разпознава традиционна тибетска иконография. Става дума за т.нар. танки – ръчно изработени религиозни изображения, които могат да се сравнят с християнските икони. Те изобразяват духовни учители и будистки светци, чиито учения и до днес се изучават в Тибет, Индия и Непал.
Александра Алексиева, рехабилитатор и специалист по тибетска медицина, живяла дълги години в Индия, потвърди, че подобни изображения и книги са напълно обичайни за хора, интересуващи се от будизма. Тя обаче уточни, че част от рисунките, видими на кадрите, нямат връзка с будистката философия и не бива автоматично да се асоциират с нея.
Калкѝ даде за пример книгата „Пътят на Бодхисатва“ – едно от основополагащите произведения в будистката традиция. По думите му тя може да бъде открита във всяка библиотека или дом на човек, който изучава източна философия, и не съдържа радикални или опасни послания.
В разговора беше категорично отхвърлена възможността будизмът да оправдава отнемането на живот – собствен или чужд. Калки подчерта, че една от фундаменталните идеи в будизма е законът за причината и следствието – всяко действие има последици, които се отразяват върху кармата. Човешкият живот се счита за изключително ценен, тъй като именно в човешка форма съзнанието има възможност да достигне до просветление.
Иво Калушев през годините той се е отдалечил от автентичната будистка философия. Според информация, цитирана от Алексиева, той е избрал радикално да промени рамката на своите възгледи и практики, което някои определят като опит за създаване на „авторска религия“ или култ, без връзка с класическия будизъм.
Калки изрази и съмнения относно официалната версия за случилото се, като подчерта, че в случая има редица неясноти и противоречия. Той обаче отказа да навлиза в конкретни хипотези, за да не допринася за допълнително напрежение и спекулации.
И двамата гости бяха категорични, че трагедията край „Петрохан“ не бива да бъде приписвана на будизма като религия. Както подчерта Алексиева, в историята неведнъж са извършвани жестокости „в името на религията“, но това не означава, че те отразяват нейните истински ценности.