Джерен Каракоч не е виждала брат си от 30 години

Джерен Каракоч е на екран от 14 години. Тя е весела и лъчезарна жена. Родена е в Анкара през 1984 г., майка й е държавен служител, а баща й - пенсиониран войник. Има по-голям брат, който живее в Австралия. Завършва актьорско майсторство в университета “Онсекиз Март” в Чанаккале. “Израстването в малък град имаше както своите предимства, така и недостатъци. Когато започнах работа в Анкара, се чувствах много уязвима. При преместването ми в Истанбул, се сблъсках с един съвсем различен свят, което се отрази на психиката ми”, споделя актрисата.

Дълго време Джерен се занимава с народни танци. Младата жена разкрива, че страда от панически атаки, прекарала е инфаркт и носи очила поради проблеми със зрението. Каракоч е педантична личност, която никога не мести столовете оставяйки следи по пода, брои всяко движение 15 пъти докато си мие зъбите, има страх от летене и не е посещавала по-големия си брат в Австралия от 30 години. Актрисата дебютира със сериала “Прости ми”, сниман в Анкара. След това продължава кариерата си в Истанбул, появявайки се в сериали като “Мария и Мустафа” и “Нападател”.

Участва и в театрални пиеси. От 2022 г. досега се снима в “Шербет от боровинки”, който е много специален и значим проект за нея. Геройнята й Нурсема в първия сезон се очертава като мощен символ на женствеността в Турция. След като надхитря смъртта, тя се противопоставя на обществените очаквания и си проправя свой собствен уникален път.

На въпрос ако самата Джерен се влюби толкова силно както Нурсема, дали би се изправила срещу семейството си, Джерен е категорична: “Да, бих се противопоставила на семейството си заради любовта. Аз и съпругът ми сме от различни култури. Той е от Диарбекир и е израснал в източно семейство. Аз съм родена в Чанаккале. Изживявам синтеза Изток-Запад с него, но това не създава никакви проблеми между нас”, признава актрисата. Каракоч е омъжена за актьора Осман Каракоч от 12 години.

Двамата преживяват много трудности както финансови, така и емоционални. “Повечето ми приятели са разочаровани от професията. Препитанието им идва от сериали. Макар че ние много се наслаждаваме на това, няма реален шанс да печелим големи пари от театър. Но в момента съм много щастлива. Чувствам, че целият упорит труд, който съм вложила в живота си, се е отплатил. Страдах много, останахме с малко пари. Но някъде някой видя и повярва, че мога да се справя с тази работа. Не мога да ви кажа на колко прослушвания и срещи с режисьори бях, преди да стигна до този момент да стана част от екипа на “Шербет от боровинки”, споделя Джерен Каракоч.

Възпитаниците на Бате Енчо са носители на всякакви български и международни награди. Макар, че актьорът не е привърженик на състезателния принцип. За него по-важно е самото участие и усилията, които децата полагат. “Аз като имам толкова много награди, та какво? Те не ми носят нито по-висока пенсия, нито някакъв престиж. За какво са ми всичките тези статуетки, освен да троша орехи с тях”, шегува се комикът. Друга негова болка е, че прекалено много организации уж се занимават с помощ за деца, а пък хората начело и вътре в тези фондации нямат никакъв досег с подрастващите.

Енчо е убеден, че всяко дете от 4 до14 години е личност, със своите емоции, мисли, мечти и надежди за реализация. “За жалост всички се интересуват само дали са нахранени и облечени. А какво ги вълнува и притеснява никой не обръща внимание. Има нещо сбъркано в цялата политика за децата”, възмущава се актьорът.