Докато Русия изстрелва „Орешник“, Европа е без собствено ракетно ранно предупреждение

Руснаците вече са използвали своите балистични ракети със среден обсег (РСР) „Орешник“ два пъти, за да ударят Украйна - през ноември 2024 г. и януари 2026 г. Освен това, агресорът изстрелва крилати ракети със среден обсег 9M729 „Новатор“ за ракетния комплекс „Искандер-М1“ по нашата инфраструктура с известна интензивност, пише военното издание Defense Express.

На този фон възниква въпросът какви спътникови възможности има Европа за ранно откриване на руски ракети и къде във Великобритания се намира американската радарна станция AN/FPS-132. Отговорът е в публикацията „Европа и предупреждението за балистични ракети: пространство за подобрение“, публикувана на страниците на блога Military Balance Blog на авторитетния IISS (Международен институт за стратегически изследвания).

Както подчертават авторите на публикацията, в момента най-големите възможности сред целия Запад за ранно откриване на ракети притежават САЩ, които са разгърнали системата за ранно предупреждение SEWS. Нейният компонент е сателитната мрежа SBIRS, способна да открива изстрелвания на ракети чрез инфрачервени следи.

От своя страна, възможностите на SBIRS (както подчертават експертите на IISS) се допълват от американската радарна станция за ранно предупреждение AN/FPS-132, която се намира във военновъздушната база Файлингдейлс на Кралските военновъздушни сили на Великобритания.

Струва си да направим известно отклонение тук и да подчертаем, че AN/FPS-132 е способен едновременно да проследява няколкостотин обекта на разстояние до 5600 километра. Този радар е въведен в експлоатация през далечната 1963 г., през периода си на експлоатация е претърпял няколко модернизации, намира се под контрола на британските ВВС и едновременно с това е включен в американската BMEWS (Ballistic Missile Early Warning System), която е способна да открива полета на междуконтинентални балистични ракети над Северния полюс.

Както допълнително подчертава IISS, в момента Съединените щати са де факто единственият „доставчик“ на възможности за ранно откриване на ракетни изстрелвания. Европейските държави-членки на НАТО се опитват сами да запълнят празнините си в този сегмент, но „се сблъскват с трудности в този процес“.

Досега европейските страни работеха по създаването на собствена мрежа от спътници за ранно откриване на изстрелвания на ракети. Тези усилия обаче все още не са напълно завършени.

Например, през 90-те години на миналия век Франция стартира проекта „Спирала“ (Système Préparatoire Infra-Rouge pour l'Alerte), който изстреля два спътника „Спирала“ през 2009 г., но които бяха само технологични демонстрации. След този епизод проектът „Спирала“ беше изоставен, тъй като по това време Европа се опасяваше само от ракетни заплахи от Близкия изток.

През 2025 г. Германия започна работа по проекта за наносателит за ранно откриване ERNST 12 U, в рамките на който миналата година бяха тествани сензорен комплекс и канал за данни в X-диапазона. Този проект обаче в момента има само статут на „технологичен демонстратор“.

Особено интересно е, че още през 2019 г. Европейският съюз стартира собствен проект TWISTER, който по-специално включва създаването на мрежа от спътници за ранно откриване на изстрелвания на ракети. Накратко обаче, този проект все още не е реализиран на практика.

Всъщност, Европа в момента не разполага със собствени (и независими от САЩ) възможности за ранно откриване на ракетни изстрелвания. А това е заплашителна ситуация за целия континент, на фона на епизодите с удари на ракетната система „Орешник“ и ракетната система 9М729 „Новатор“ срещу ракетната система „Искандер-М1“.