Гунди опита да обедини „Левски“ от небето

Датата 4 май е и тъжна, и светла за българския спорт. На този ден споменът за Георги Аспарухов оживява по начин, по който може да се случи само за човек с подобен ореол на главата. Този 4 май бе дори по-специален, затова и бе прекръстен на Денят на Гунди. На него Аспарухов трябваше да празнува своя 80-и рожден ден, но уви, онази проклета катастрофа край Витиня, отнела и живота на Никола Котков, го остави завинаги на 28 години. Повече от половин век по-късно спомените за Гунди от хора, които дори не са успели да се докоснат до магията му на терена, са все така ярки, живи и детайлни.

През цялото това време Георги Аспарухов остана синоним на романтиката в големия футбол. Пример за кавалерство и достойнство. За притежание на чувство за чест и дълг към родина, към клубната фланелка, към противника. Затова и хората, които го познават, казват, че ако днес той бе жив, всички щяхме да черпим от неподправената му доброта. Но съдбата реши друго. 

Дори и от високо, на своя 80-и рожден ден, Гунди опита немислимото в този момент – да обедини отново „Левски“ в момент, когато това сякаш изглежда невъзможно. Ако беше жив, вероятно цялата тази атмосфера на стадиона, носещ негово име, щеше да му изглежда нелепа - фенове срещу ръководство, ръководство срещу фенове, фенове срещу фенове. Неговият завет сякаш е забравен. Не спомага и огромният транспарант на Сектор А, който сякаш остава невидим, а целта му е точно обратното.

„Когато излизам на терена ,обичам да поглеждам към пълните трибуни, като ти ревне тази публика, как да не се хвърлиш“, гласи цитат на Аспурхов редом до неговия лик. Вероятно многото рекламни лога около него замъгляват думите на вечния №9. И все пак на 4 май той бе почетен подобаващо с различни инициативи, започнали от 10.30 часа в парк „Гео Милев“, където бе направена първа копка на статуя на Гунди. Те продължиха чак до полунощ, когато изгасна последната лампа от прожекторите на стадион „Георги Аспарухов“ след домакинството на „Септември“ (София).

За съжаление още на церемонията в „Редута“ се забелязаха въпросните пукнатини в отношенията. Изпълнителният директор на „Левски“ Даниел Боримиров не бе приет добре от присъстващите фенове. Кметът на Слатина Георги Илиев пък публично подчерта, че ръководството не се е включило по никакъв начин във финансовото обезпечаване на проекта.

"За мен Гунди е една от най-значимите фигури, особено за „Левски“ – обясни Боримиров. - Той е бил пример за мен във всяко естество - и като футболист, и като човек", и добави, че клубът ще намери средства да подкрепи изграждането на монумента. Привърженици побързаха да охладят амбициите на бившия халф, подчертавайки, че това не е нужно и мисията е успешна и без помощ от клуба.

В 12.30 часа пред Сектор А на стадион „Георги Аспарухов“ мажоритарният собственик на "Левски" Наско Сираков, както и министърът на младежта и спорта Весела Лечева бяха сред първите, положили цветя пред бюста на легендата на българския футбол Георги Аспарухов.

„За левскарите 4 май винаги ще остане по-особена дата, редом с рождения ден на любимия ни клуб – написа Сираков на сайта на клуба и в социалните мрежи на „сините“. - Защото днес не просто почитаме незабравимата деветка, днес е поредният ден, в който ние имаме рядката възможност и привилегия да се докоснем до неговото футболно и чисто човешко наследство. Защото това, което Гунди завеща на поколенията е най-кристалният образ на левскарския дух, характер и ценности.“

В отдаването на чест към Аспарухов се включи ръководство, футболисти, служители, треньори, легенди и фенове. Сред присъстващите бяха бившите му съотборници Георги Цветков-Цупето, както и Стефан Аладжов. Дойде и Емил Велев, играл в един отбор с Наско Сираков, а по-късно и треньор на „сините“.

„Спомените ми са от детството, живеехме близо до Гунди и си спомням, когато стана катастрофата и той почина, баща ми плачеше много – спомни си Кокала пред „Труд“. - По-късно ми е разказвал какъв велик човек и футболист е бил. Други спомени нямам. Докато бях в „Левски“, името му е било споменавано, това е нормално. Гледали сме и откъси от стари мачове. Явно Гунди е бил много ярък, щом в момента няма друг такъв светъл пример за младите поколения.“

Запитан за случващото се в любимия му клуб, Велев не спести критики: „Като цяло са негативни емоциите в „Левски“. Едно се говореше преди година и половина-две, друго е в момента. Във футболно отношение не участваме за Купата, в първенството сме далеч от първо място. Има дразги и различия във фенските маси, което не е правилно. Трябва да бъдат заедно и да подкрепят отбора. Младите? Не ги виждам да играят, няма ги. Явно не им е даден шанс, няма как да ви кажа някоя по-конкретно име, след като не съм в „Левски“. Не е на шега това, че няколко пъти им казах да ме върнат за треньор, за да бъде клубът шампион, но те явно не разбират. Може да са ми изтрили телефона. Виждате, че оперират в много тесен кръг.“

Спомен за Аспарухов долетя и от САЩ, където живее неговият единствен наследник – синът му Андрей Аспарухов.

„Много хора написаха че , “днес честваме  денят на Гунди” – гласеше публикация в социалните мрежи на Андрей Аспарухов, син на великия нападател. - Да,  Гунди (никога не съм го наричал така) сигурно би се изчервил от подобни слова, но тази любов и това признание са си негова заслуга! И той заслужава да има “Ден на Гунди”.

Такава любов не се купува, тази любов не се вменява, тя се чувства и предава от поколение на поколение, защото е истинска. Аз чувствам друга любов към него, различна, и винаги ще я чувствам. Чувствам и тъгата,  по годините преминали без него. Но огромната любов на хората винаги ми е давала силите да погледна отвъд тъгата, и да виждам радостта на хората, и гордостта им, че България е имала Георги Аспарухов.“

А онези, които не са имали възможност да се докоснат до магията на Гунди, можеха и все още могат да го направят в музея на столичния гранд. Там гордо стои фланелка с №9, както и бутонки, подсказващи все още за магията на Аспарухов. Онази, обединявала „Левски“ в радост и тъга…