И „анти-тръмп  американците“ кълнат Европа

Критичните към президента “Ню Йорк Таймс” и “Уолстрийт Джърнъл” срещу Брюксел

Вашингтон бесен заради замразяването на руските активи - щеше да ги делка с Москва

Другата Америка - тази на противниците на Доналд Тръмп, в момента е съгласна с президента поне за едно нещо - Европа е келява и като партньор, и като приятел, и като икономическа, и като военна сила. Защото дори и Доналд Тръмп да си отиде на следващия вот в САЩ за държавен глава, както републиканците, така и демократите, значи великата страна вкупом, ще продължи да ненавижда Стария континент в сегашния му политическо-социален нюанс. Ето защо това, което би трябвало да тревожи италианците и германците, французите и британците, не са толкова изцепките напоследък на Тръмп срещу ЕС, а негативната оценка на “европейския модел”, идваща от най- различни източници Отвъд Океана - биха тревога някои влиятелни западноевропейски вестници, начело с френския “Льо Фигаро”, италианския “Кориере дела сера” и германския “Франкфуртер Алгемайне цайтунг”.

Да, отрицателните оценки за Европа от страна на “Тръмпистка Америка” смути истински медиите в Берлин, Париж или Рим, тъй като тя е “запечатана” в документа на Белия дом за стратегията за сигурност на държавата в обозримото бъдеще. Но вестниците, радиата и телевизиите във въпросните столици бяха още по-сериозно разтревожени, след като кореспондентите им в САЩ изпратиха дописки, в които подчертаваха, че и “Анти-Тръмп Америка” не е никак ласкателна към Стария континент и най-вече към опитващия се да го обедини и подчини Европейски съюз. В подкрепа на тази теза пратеникът на италианския в. “Кориере дела сера” в Ню Йорк - Федерико Рампини, цитира тамошния в. “Ню Йорк Таймс” (НЙТ), който в никакъв случай не може да бъде обвинен в симпатии към Доналд Тръмп.

Но неговият колумнист Брет Стивънс бил написал с нотки на одобрение следното за споменатата стратегия за сигурност: “Европейският съюз е обвинен в потискане на политическата свобода, в подкопаване на националния суверенитет, във възпрепятстване на икономическия динамизъм и насърчаване на миграционни политики, които биха могли да доведат до “заличаване на цивилизацията” и до предотвратяване на мирното разрешаване на войната в Украйна.”

“Далеч не е ясно - предупреждава “НЙТ”, съгласявайки се с документа на Белия дом - дали която и да е европейска държава ще има достатъчно силна икономика и армия, за да остане надежден съюзник?” А истинските врагове на Европа в очите на Стратегията за национална сигурност били мигрантите и бюрократите, решени да унищожат това, което е останало от автентична Европа. Сред основните проблеми бил и този, че на Европа се пада все по-малък дял от световната икономика, особено в секторите на бъдещето. “Къде са европейските еквиваленти на “Nvidia”, “Microsoft”, “Meta”, “SpaceX”, “Amazon” или “Apple”? - пита Брет Стивънс.

Според популярния журналист имиграцията сама по себе си не е непременно проблем, но имиграцията без асимилация, както е в Европа, е проклятие, особено когато мигрантите имат ценности, които са безразлични или враждебни към тези на приемащата страна. Малките армии могат да бъдат увеличени чрез промяна на бюджетните приоритети - констатира още перото на “НЙТ”, - но решаващият фактор за военния успех не са парите - това е волята за борба, а освен в държави на фронтовата линия като Финландия и Естония, в Европа сякаш няма такива. Всичко изредено до тук би трябвало да звучи като зов за събуждане, особено за онези сектори на европейските политически класи, които вярват, че могат да превърнат фантазиите си в реалност, но това не случва, колкото и да се стремят да държат кошмарите настрана.

Европейската политика през този век до голяма степен е фиксирана върху клишета като “устойчиво развитие”, които задушават икономическия растеж, върху пожелателни жестове във външната политика като признаването на палестинска държава, която не съществува, върху саморазрушителни екологични политики, като решението на Германия да затвори атомните електроцентрали, като всеобщия морален ексхибиционизъм към масовата имиграция. - отсича Брет Стивънс от недолюбващия Доналд Тръмп в. “Ню Йорк Таймс”.

В същия дух е и публикацията в често открито враждебния към президента на САЩ икономически и финансов “печатен гранд” - в. “Уолстрийт Джърнъл”, който публикува в събота уводна статия със заглавие “Истинската причина за разпадането на Европа”. “Тръмп и Ванс не грешат напълно в стратегията за национална сигурност - обяви стопанската библия, - тъй ЕС прави твърде много неща зле, от външната политика до екологичното регулиране.

Съюзът се проваля в основната си мисия - създаване на континентална зона за свободна търговия. Европейските избиратели са ядосани от неспособността на своите лидери да разрешат миграционната криза, която навлиза във второто си десетилетие.

Те са разочаровани и от нарастващата разлика в просперитета между Европа и Съединените щати и от нестабилността на Европа пред лицето на външни предизвикателства като войната на Русия в Украйна. Най-лошото е, че избирателите виждат, че първият инстинкт на техните лидери е да потискат противоположните възгледи, поради което свободата на словото отново се превръща в гореща тема из Европа. Всичко това отчасти отразява липсата на вяра в европейската цивилизация, която администрацията на Тръмп констатира. Заслугата за този извод в голяма степен произтича от загуба на вяра в превъзходството на западните ценности, от чувство за вина за европейския империализъм и за разрушителните войни на ХХ век.” 

“Но диагнозата на Тръмп - продължава икономическата библия на Америка - игнорира най-голямата заплаха за европейското благополучие - щедрите социални държави и икономическите щети, които те причиняват. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, социалните разходи в публичния сектор в Съединените щати през 2024 г. са представлявали 19,8% от БВП.

Във Франция делът е бил 30,6%, в Германия - 27,9%, а в Италия - 27,6%...., като тези цифри говорят много за европейските злини. Големите социални държави изискват високи данъчни приходи, за да се финансират, поради което публичните приходи достигат 47% от БВП във Франция, 41% в Германия и 43% в Италия, в сравнение с 27% в Съединените щати. А подобни нива на данъчно облагане отслабват стимулите за иновации и предприемачество, като освен това щедрите социални държави обезкуражават разкриването на нови работни места и това обяснява отчасти защо европейските пазари на труда са толкова склерозирали.

Междувременно европейските правителства се борят да увеличат разходите за отбрана, но трудно намират нужните средства, а от тук произтича и неспособността им да повлияят на събитията в Украйна. А това смущава лидерите и избирателите и задълбочава чувството на апатия, породено от лошите икономически резултати...” - изтъква още “Уолстрийт Джърнъл”.