Труд
Автор:
Труд онлайн
Облачен зимен ден в Ел Чанарал, стара индианска общност на племето Уичи, в която сега живее само семейство Бустаманте. Намира се на 14 километра от Сан Хосе дел Бокерон и близо до Пируаж Бахо, в северния департамент Копо в Аржентина.
Докато Батиста Бустаманте и Лидия Куеляр пият чай мате, седемгодишната им дъщеря Марсела се качва на лилавото си колело и се отправя към храсталака. Тя стига до язовир – локва със зеленикаво-кафява вода – и вади от джоба си розови ножици, с които пробожда земята, за да извади парчета кал.
Тя ги събира в ръцете си и ги оформя като торти, чинии и чаши, сякаш се готви за чаено парти.
„Понякога ме болят костите и плача; тук, тук и тук“, казва Марсела, сочейки ставите на ръцете и краката си.
По майчина линия тя принадлежи към семейство Куеляр, много от членовете на което показват симптоми на ендемичен регионален хроничен хидроарсенизъм (Hacre) – заболяване, причинено от продължителна консумация на вода с високо съдържание на арсен.
В Аржентина максималното допустимо ниво на арсен в питейната вода е 0,01 милиграма на литър, както е установено в Аржентинския хранителен кодекс, в съответствие с препоръките на Световната здравна организация, пише The Guardian.
Според официален доклад, нивата в департаментите Копо, Алберди и някои райони на Банда и Роблес варират между 0,4 mg/l и 0,6 mg/l. Най-новите тестове на косата на Куеляр показват, че тя има концентрация от 2,24 микрограма на грам – или 224 пъти над допустимото ниво.
Куеляр е стройна жена, която винаги носи косата си вързана и говори шепнешком. Следвайки семейната традиция, тя често пие мате, приготвен с дъждовна вода, събрана от цистерна, тъй като цялата вода, която идва от земята – която те черпят от кладенци, тъй като в такива отдалечени райони няма водопровод – е замърсена с арсен и флуорид.
Въпреки че разчитат на дъждовете, за да са в безопасност, комбинацията от тежки суши и неадекватна инфраструктура за разпръснатите общности означава, че често са на милостта на държавната система за разпределение на вода с цистерни през горещия сезон, когато цистерната им пресъхне.
Когато е била на седем години, бащата на Куеляр е починал в резултат на замърсена с арсен вода. Тя вярва, че питейната вода, замърсена с арсен, е причината за повтарящите се болки в костите ѝ.
Последните обилни дъждове бяха през април и на семейство Бустамантес им е останала само една четвърт от резервоара с вода, която извличат с въже и кофа. За Куеляр това е единствената безопасна вода.
Според Куеляр експертите не са обяснили последствията за здравето им от наличието на такива нива на арсен в организма им.
От 45,8 милиона аржентинци около 4 милиона души живеят в райони с висока концентрация на арсен в подпочвените води. По-нови проучвания на Националния университет в Росарио обаче установиха, че 17 милиона души са изложени на арсен чрез водата. Проучванията също така показват, че до 30% от пациентите с Hacre в Аржентина развиват рак, особено на кожата и вътрешните органи.
