Лихвените приходи на европейските банки могат да нараснат с 30 млрд. евро

Европейските банки са на път да увеличат лихвените си приходи с около 30 млрд. евро през 2026 и 2027 г., тъй като растежът на кредитирането и хеджирането помагат да се компенсира влиянието върху рентабилността от по-ниските лихви, показват анализи на водещи кредитни институции, цитирани от Файненшъл таймс.

Нетният лихвен доход (НЛД) – разликата между лихвите, които банките получават от кредитополучателите и плащат на вложителите, и ключов двигател на печалбите – се очаква да се ускори през следващите две години. След като се задържа на ниво през 2025 г., UBS прогнозира ръст от 3% през 2026 г. и още 4,5% през 2027 г., увеличавайки се от 371 млрд. евро на 399 млрд. евро в целия европейски банков сектор.

Според анализаторите, комбинация от растеж на кредитите, техники за структурно хеджиранe и различното темпо, с което банките усвояват ползите от по-високите лихви, ще подпомогне възстановяването на НЛД.

„Приблизително две трети от европейския нетен лихвен доход идва от пазари, които бавно виждат ползите от по-високите лихви – като Франция, Германия и Нидерландия, и които продължават да растат, дори когато лихвените проценти падат“, посочи Джейсън Нейпиър, ръководител на изследванията на европейските банки в UBS.

Френските банки се възползват по-бавно от по-високите лихви заради доминиращия пазар на кредити с фиксирана лихва и исторически обвързани депозити, докато в Испания, Ирландия и Португалия, където заемите са предимно с променливи лихви, нетният лихвен марж вече достига дъно и се очаква да получи тласък от растежа на кредитите.

Deutsche Bank също прогнозира, че нетният лихвен марж ще се превърне отново в основен двигател на растежа през 2026 г., след като през 2025 г. приходите основно се дължаха на такси и търговска дейност. Банковите институции също управляват колебанията на лихвените проценти чрез структурни хеджове – лихвени суапове, които смекчават въздействието на промените върху печалбите.

Morgan Stanley посочва, че с края на цикъла на намаляване на лихвите в еврозоната, НЛД е достигнал дъно през второто тримесечие на 2025 г. и оттук нататък ще се ускори, подпомогнат от по-стръмната крива на доходността и растежа на кредитирането.

UBS прогнозира, че кредитният портфейл на европейските банки ще расте с около 4% годишно през следващите две години, а провизиите за загуби по кредити ще останат стабилни на около 54–56 млрд. евро.

Рязкото покачване на дългосрочните лихви подкрепя и поскъпването на акциите на банковия сектор. Индексът Euro Stoxx Banks, включващ най-големите кредитори в еврозоната, се повиши с 75% през миналата година, достигайки най-високото си ниво от началото на световната финансова криза през 2008 г.