Нова ядрена ера: Медведев прогнозира ускорена надпревара във въоръжаването

В разговор с руски държавни медии, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев наскоро подчерта важността на ядрения възпиращ фактор на страната за гарантиране на нейното продължаващо съществуване във време на нарастващи заплахи от западния свят. „Без ядрени оръжия е напълно възможно нашата страна вече да не съществува. Независимо дали това е Съветският съюз тогава или Русия днес“, отбеляза той, като същевременно прогнозира нова ера на разпространение на ядрени оръжия и по-нататъшна ескалация на надпреварата в ядреното въоръжаване между Русия и Западния блок. Изявлението му идва след многобройни намеци от западни анализатори и официални лица за факта, че ако Русия не е разполагала с способен ядрен възпиращ фактор, вероятно е щяла да бъде обект на колективна атака от членовете на НАТО, пише военното издание Military Watch. 

През ноември 2024 г. главният председател на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер подчерта ключовата роля, която играят ядрените сили на Русия за възпирането на западния свят от започване на открит конфликт директно с Москва. Той заяви, че ядреният арсенал на Русия е централният фактор, който я отличава от талибаните в Афганистан по отношение на способността ѝ да се бори със силите на НАТО. „Абсолютно сигурен съм, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгонваме“, добави той. Година по-късно, през ноември 2025 г., бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг потвърди , че неприемливият риск от открит конфликт с ядрено въоръжена Русия е основният фактор, който пречи на държавите от Западния блок да се намесят по-директно в украинския театър на военните действия срещу Русия. Той припомни, че след ескалацията на военните действия между Русия и Украйна до пълномащабна война през февруари 2022 г., членовете на НАТО взеха две ключови решения по време на среща в Брюксел. „Едното беше да засилим подкрепата си за Украйна, както направихме. Другото беше да направим каквото можем, за да предотвратим ескалацията на тази война отвъд Украйна и превръщането ѝ в пълномащабна война между Русия и НАТО“, каза той. Тогавашният президент на САЩ Джо Байдън заяви по това време, че „няма да рискуваме трета световна война за Украйна“.

Руският ядрен потенциал за възпиране придоби ново значение след разпадането на Съветския съюз и екстремния упадък на индустриалната база, технологичния сектор и конвенционалните военни възможности на Русия, като ядреният арсенал ѝ позволява асиметрично да противодейства на по-големите сили на Западния блок, разположени срещу нея в Източна Европа, Арктика и Източна Азия. В противовес на ядрените сили на Русия, номинираният за председател на Обединения комитет на началник-щабовете Дан Кейн заяви на 1 април 2025 г., че Съединените щати са готови да обмислят сключването на споразумения за споделяне на ядрени оръжия с повече от съюзниците на страната от НАТО. „От военна гледна точка, разширяването на участието на съюзниците от НАТО в мисията за ядрено възпиране в някакъв капацитет би подобрило гъвкавостта, оцеляването и военните способности. Ако бъда потвърден, ще работя... за оценка на разходите/ползите от подобно решение“, добави той. Вече има споразумения за споделяне на ядрени оръжия, които позволяват на британски, германски, холандски, турски, белгийски и италиански изтребители да доставят американски ядрени бомби B61 срещу руски цели. 

Въпреки опасенията относно възможностите на руските ядрени сили, европейските държави са силно склонни да увеличат прякото военно участие в продължаващата руско-украинска война и играят водеща роля в лобирането пред Вашингтон за увеличаване на доставките на оръжие. Френският президент Еманюел Макрон многократно е  заявявал  , че по-голямо разполагане на сухопътни сили в Украйна не е изключено като част от политиката „да се направи всичко необходимо, за да се предотврати спечелването на тази война от страна на Русия“, като френското правителство е започнало да обмисля варианти за разполагане на големи сухопътни сили в Украйна от юни 2023 г. Призиви за разглеждане на такива варианти  са отправени  от личности като естонския министър-председател Кая Калас, полския външен министър Радослав Сикорски, литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис и финландския външен министър Елина Валтонен, наред с други. През октомври 2025 г. командирът на френските сухопътни сили генерал Пиер Шил  обеща, че страната ще бъде готова да разположи сухопътни сили в Украйна през 2026 г., ако е необходимо. Очаква се подобни призиви да се засилят, тъй като украинските сили продължават да понасят  непоносими загуби  на фронтовата линия.