В годишния си доклад за 2025 г. омбудсманът, като Национален превантивен механизъм (НПМ), отчита сериозни и системни нарушения на правата на човека в местата за лишаване от свобода, социалните услуги и институциите за уязвими групи. През годината НПМ е извършил 81 проверки – с 35% повече спрямо 2024 г.
Един от най-тревожните изводи е разпространението в затворите на опасно упойващо вещество с неясен химически състав, известно като „билка“. Веществото не се засича от стандартните тестове за наркотици и се внася по различни начини – чрез дрехи, хартия, конци или дори плодове. След внезапна проверка в затвор Кремиковци, стартирала след смърт на лишен от свобода, е установено, че десетки затворници употребяват „билката“ и изпадат в тежки неадекватни състояния, въпреки отрицателни резултати от тестовете. Омбудсманът препоръчва разширен химичен анализ, ново оборудване за контрол на пратките и тестове за по-широк спектър субстанции.
Докладът потвърждава хроничните проблеми в затворите и арестите – пренаселеност, лоши битови условия, влага, мухъл, паразити, недостиг на медицински персонал и затруднен достъп до лечение.
Особено критични са констатациите за децата в конфликт със закона. Въпреки дългогодишни препоръки, през 2025 г. продължава настаняването на деца, включително под 14-годишна възраст, в социално-педагогически и възпитателни училища-интернати. Според омбудсмана системата остава наказателна и институционална, вместо подкрепяща, което създава риск от вторична виктимизация. Препоръчва се закриване на интернатите, реформа в детското правосъдие и отмяна на действащия от 1958 г. Закон за борба с противообществените прояви.
Докладът отбелязва и проблемите при непридружените деца бежанци – ограничен достъп до здравеопазване, недостиг на социални услуги и трудна интеграция след получаване на статут. Омбудсманът настоява за системна политика за закрила и преместване на децата от бежанските центрове към подходящи социални услуги.
Друг ключов акцент са тежките нарушения в нелегално функциониращи социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания. След години настояване, към края на 2025 г. незаконното предоставяне на такива услуги вече е криминализирано, като се подчертава, че подобни практики представляват нечовешко и унизително отношение по международни конвенции.
Сериозни дефицити са установени и в държавните психиатрични болници – недостиг на персонал, амортизирана база, ограничена рехабилитация и случаи на продължителна изолация и прилагане на ограничителни мерки без достатъчен контрол. Омбудсманът настоява за спешна промяна на законодателството в областта на психичното здраве и за ясни правила за физическа имобилизация.
Общият извод на доклада е, че без дълбоки структурни и законодателни реформи системата ще продължи да възпроизвежда изолация, стигматизация и риск от нечовешко отношение, вместо реална защита, подкрепа и ресоциализация на уязвимите хора.