Труд
Автор:
Труд онлайн
Руското външно министерство рядко публикува пет прессъобщения по една и съща тема в рамките на един ден. В случая с Венецуела, дипломатите очевидно са сметнали за необходимо - въпреки новогодишните празници. Тонът на изявленията им се колебаеше между възмущение и загриженост. Външният министър Сергей Лавров и неговият екип обаче не отидоха по-далеч от изразяване на подкрепа за венецуелския народ и правителство и остро осъждане на действията на САЩ, пише германското издание Neue Zürcher Zeitung (NZZ).
Задържането на президента Николас Мадуро предизвика особено възмущение. Москва твърди, че това представлява посегателство върху суверенитета на Венецуела, а военната намеса - нарушение на международното право. За Русия Мадуро остава легитимен президент и трябва да бъде незабавно освободен.
Вълната от изявления обаче не можа да скрие факта, че Русия се превърна в безсилен свидетел на разпадането на режим, който смяташе за свой подопечен. Президентът Владимир Путин предпочете да запази мълчание.
Венецуела, заедно с Куба, е най-важният съюзник на Русия в Латинска Америка. В продължение на много години Москва предоставяше финансова подкрепа първо на режима на Уго Чавес, а след това и на Мадуро, снабдявайки страната с военна техника. Двамата лидери и членове на тяхното обкръжение редовно посещаваха Москва.
Миналата година Мадуро присъстваше в руската столица за честването на 80-годишнината от победата на Съветския съюз над нацистка Германия на 9 май. След това двамата с Путин подписаха ново Споразумение за стратегическо партньорство, което влезе в сила през есента, но то не предвижда взаимна военна помощ.
В средата на декември, когато американската заплаха ставаше все по-осезаема, Мадуро и Путин разговаряха по телефона. Още тогава беше ясно, че Кремъл ще се ограничи до окуражаващи думи. Путин увери венецуелския лидер в подкрепата си и говори за икономическо и военно сътрудничество. Съобщенията в руските медии, че страната е изпратила оръжия на Венецуела, никога не бяха официално потвърдени.
Кремъл със сигурност би предпочел различен сценарий. Както в началото на лятото, когато САЩ удариха Иран, така и преди година по време на падането на сирийския диктатор Башар Асад, руското ръководство за пореден път доказа, че не е в състояние да защити съюзниците си от американския натиск.
Стратегически това е
двоен удар за Русия
От една страна, тя е изправена пред загуба на влияние в ключови региони на света. От друга страна, в очите на мнозина, включително потенциални партньори, тя изглежда неспособна да изпълни обещанията си и да осигури защита.
Освен това Москва продължава да се смята за един от последните защитници на международното право и Устава на ООН. В контекста на войната в Украйна тя повтаря, че действа в рамките на закона, твърдейки, че се защитава – колкото и парадоксално да изглежда това.
В самата Русия обаче все по-често се чуват реалистични гласове, които отбелязват отслабването на тези норми и предупреждават за настъпването на нова ера, в която всеки може действа както си поиска. Много от тези коментатори от години осмиват западния ред, основан на правила. Сега, както скептично пише един от тях, лоялен към Кремъл:
светът е заплашен от ред, основан на груба сила
Демонстрацията на сила от страна на САЩ и безпомощността на Русия съвпаднаха с опитите на техните лидери да постигнат сближаване, както и с очакванията на Москва, че Вашингтон отново ще се отнася към нея като към равноправен партньор.
Желанието да не се дразни Доналд Тръмп е осезаемо от месеци, включително по въпроса за Венецуела. Самият Путин мисли в категорията на сферите на влияние, а Венецуела очевидно не попада там. Русия, дори и да искаше, не би могла да противодейства на разполагането на американски военни сили в Карибите.
Безмилостните действия на Тръмп обаче показаха дори на руските почитатели на американския президент, че е илюзия да се вярва, че САЩ са престанали да се държат като хегемон.
Този баланс между интересите на Русия и опитите да спечели благоволението на Тръмп определя и поведението на Владимир Путин по украинския въпрос. През изминалата година той успяваше да печели време, на фона на американските усилия да се постигне прекратяване на огъня и да се прекрати войната възможно най-бързо, като същевременно поддържаше вниманието на американския лидер.
Обвинението срещу украинския президент Володимир Зеленски, че е наредил целенасочена атака с дрон срещу резиденцията във Валдай, обаче не впечатли Доналд Тръмп. Представените по-късно доказателства не успяха да убедят американците, въпреки значителните усилия. Коментатори писаха, че по този начин Путин се опитва да се представи като жертва в очите на Тръмп, докато Тръмп се възхищава само на силата.
Паралели с Украйна
Американският удар срещу Мадуро предизвика възхищение и сред лоялните към Кремъл наблюдатели. Някои веднага се зачудиха защо Русия не е направила същото с украинското ръководство.
В първия ден на войната през 2022 г. обаче руската армия се провали в опита си да кацне на военното летище Гостомел, край Киев, и да пробие до центъра на властта с мълниеносна операция.
Успешната американска операция в Каракас само подчерта безсмислието на действията на Русия. Зеленски, от своя страна, погледна инцидента под друга светлина: задържането на Мадуро, каза той, може да се приложи и към други диктатори – няма съмнения кого е имал предвид.
