The Telegraph: Залезът за Норвегия е зора за Русия: Надвисналата газова криза, пред която е изправен Западът

Намаляването на норвежкия добив би засилило хватката на Русия на световния газов пазар

В продължение на десетилетия Норвегия е основният източник на енергия за Великобритания. Тези отношения обаче може да се окажат под въпрос, след като скандинавската държава предупреди, че огромните ѝ петролни и газови находища намаляват, пише The Telegraph.

Заплахата от намаляване на добива би била предвестник на потенциална енергийна криза за Обединеното кралство, което миналата година разчиташе на Норвегия за половината от своя газ и една четвърт от своя петрол.

Още по-лошо е, че намаляването на норвежкия добив би засилило хватката на Русия на световния газов пазар, което би представлявало геополитически кошмар за правителствата в цяла Европа.

Според нов доклад на Норвежката офшорна дирекция доставките на нефт и газ в страната са достигнали своя връх през миналата година и се очаква оттук нататък да намаляват.

Резултатите от проучването разкриват, че през 2024 г. Норвегия е добивала около 230 млн. стандартни кубични метра нефт и газ, въпреки че до 2035 г. количеството може да спадне до 110 млн. кубични метра.

Експертите твърдят, че допълнителните инвестиции могат да помогнат за забавяне на спада, въпреки че няма как да се избегне фактът, че най-добрите находища на нефт и газ в Норвегия са все по-изчерпани.

„Очакваме общият добив да намалее в края на 2020 г.“, се казва в доклада на Норвежката офшорна дирекция.

„За да се забави този спад, проучванията ще трябва да се извършват в близост до инфраструктурата и в повече гранични райони, в допълнение към извършването на повече инвестиции в находища, открития и инфраструктура.

„Липсата на инвестиции ще доведе до бързо ликвидиране на петролните дейности.“

Макар и да е очевидна грижа за норвежките домакинства, последното предупреждение на НДНТ ще изпрати студенина и в Министерството на енергетиката на Ед Милибанд.

Миналата година Норвегия се превърна в основен източник на газ за Великобритания, след като достави 29 млрд. куб. м, докато добивът на Обединеното кралство от Северно море се сви до 26 млрд. куб. м.

През следващото десетилетие се очаква добивът в Обединеното кралство да намалее с още 70 процентни пункта, което означава, че през следващите години ще се увеличи зависимостта от скъп вносен газ.

Въпреки това Обединеното кралство и останалата част от Европа са изправени пред перспективата да бъдат принудени да се присъединят към страни като Русия, ако Норвегия започне да затваря крановете.

„Залезът за Норвегия е зора за Русия“, казва Андреас Шрьодер, ръководител на отдела за енергийни анализи в Независимата служба за стоково разузнаване.

„Малко вероятно е Русия отново да доминира в Европа, както в миналото, когато имаше близо 40 хил.

„Но призивът за отваряне на тръбите и портите за евтин руски газ ще става все по-силен с течение на времето, тъй като цените на газа се увеличават с намаляването на норвежкия добив.

„Това създава аргументи за повече сътрудничество с Русия и ще насърчи приятелски настроените към Русия политици в страни като Словакия и Унгария.“

От началото на добива през 1971 г. нефт и газ са добивани от общо 123 находища в норвежкия шелф.

В края на 2023 г. в експлоатация са 92 находища, от които 67 в Северно море, 23 в Норвежко море и две в Баренцово море.

Общо полетата в Норвегия съдържат 251 млн. барела извлекаем петрол, което е приблизително 10 пъти повече от това, което е известно, че остава във водите на Обединеното кралство.

До 2050 г. те ще намалеят, въпреки че експертите прогнозират, че все още могат да останат повече от 100 млн. барела петрол. Това обаче е възможно само ако Норвегия реши да увеличи рязко инвестициите, твърдят анализатори. Ако това не се случи, извлекаемите нива ще паднат близо до нулата. Този избор сега зависи не само от петролните компании, но и от избирателите и политиците.

Зелената партия на Норвегия, която обеща „да спре използването на изкопаеми горива възможно най-бързо“, спечели само три от 169-те места в парламента на Норвегия на изборите през 2021 г.

Но очевидният неуспех на Зелените не се дължи на това, че избирателите са отхвърлили идеите им.

Вместо това спечелилите коалиционни партии, съставени от социалдемократическата Партия на труда (48 места) и аграрната Партия на центъра (28 места), се хванаха на въдицата срещу изкопаемите горива и се ангажираха с „управляем преход“ от изкопаеми горива.

Те са подкрепени, макар и неофициално, от Социалистическата лява партия (13 места), която иска незабавно спиране на всички проучвания за нефт. Това означава, че Норвегия вече се управлява от политически партии, които се ангажират да спрат добива на нефт и газ, макар и да не са съгласни колко време ще отнеме това. Следващите избори ще се проведат през септември тази година и британските политици ще ги наблюдават отблизо.