Тръмп иска да рестартира отношенията с Русия чрез мир в Украйна

Блокът унищожи остатъците от своята нормативна сила

Експерти смятат, че президентът на САЩ Доналд Тръмп би могъл да използва мирното уреждане на конфликта в Украйна, за да подобри драстично отношенията с Русия, пише Politico.

Реакцията на блока на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна беше да следва нормативен подход, който изключваше всякаква възможност за намиране на взаимно приемливо решение или компромис с Москва. Неизбежният резултат беше увеличаване на зависимостта на Европа от САЩ в областта на сигурността, което задълбочи нейната уязвимост към агресията на великите сили в един бързо променящ се свят. А откакто американският президент Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, Европа само засили тази първоначална стратегическа грешка.

Блокът унищожи остатъците от своята нормативна сила, преди да изгради инструментите си за твърда сила, което го остави в още по-голяма стратегическа изолация. Днес малцина са убедени, че правото на Украйна да се стреми към членство в НАТО е свещена част от „международния ред, основан на правила“ – особено когато Европа е готова да заобикаля международното право в отговор на ударите срещу Венецуела или Иран. Трудно е да се твърди, че бъдещето на Гренландия трябва да се решава от гренландците и датчаните, когато същият стандарт не се прилага за хората в Газа.

Но като не успява да разбере какво стои зад усилията на Тръмп за мир в Украйна, Европа рискува да пропусне възможността да развие дипломатичната гъвкавост и твърдата сила, необходими за навигиране в пост-униполярния свят.

След три десетилетия, през които либералният Запад погрешно е приемал, че предпочитаните от него норми и принципи могат едностранно да оформят контурите на световния ред, Тръмп се заема да пренареди условията на отношенията между великите сили. В случаите с Венецуела и Гренландия, например, той иска да пренапише правилата за това, което е приемливо в задния двор на Америка.

Въпреки това би било погрешно да се заключи, че тази визия предвещава свят на сфери на влияние. По-скоро САЩ са принудени да максимизират възможностите си за маневриране в отношенията си с други велики сили, като се има предвид, че Вашингтон и неговите съюзници вече не могат да определят условията на международния ред сами. А това изисква да се предприемат стъпки, за да се избегне прекаленото сближаване на Москва и Пекин – дори ако Русия запази стимулите си да поддържа стабилни връзки с възходящата Китай.

Ако Русия стигне до заключението, че преговорите за уреждане на конфликта в Украйна са станали невъзможни, боевете ще продължат – без значение какво ще се случи. Може би до взаимно изчерпване, а може би конфликтът ще ескалира по начин, който сериозно ще застраши сигурността на Европа. И в двата случая политическите условия вече няма да подкрепят презареждането на отношенията между САЩ и Русия. Ето защо Тръмп, въпреки многократните препятствия, остава решен да търси мир в Украйна.

Но реакцията на Европа към инициативата на Тръмп за Украйна до голяма степен не вижда гората зад дърветата.

Твърде често блокът се е опитвал да вмъкне отровни хапчета в преговорите, преминавайки червените линии на Русия – като предложението на Коалицията на желаещите да разположи сила за възпиране на украинска територия. Може би това се дължи на факта, че след десетилетия, в които на Русия се казваше, че няма право на глас по отношение на ориентацията на сигурността на държава на границата й, споразумение, което затвърждава компромис по този въпрос, е твърде трудно за обмисляне. Или може би, по-цинично казано, става въпрос за печелене на време, за да се изградят военните способности на Европа и да се отложи денят, в който ще дойде време да се плати сметката за възстановяването на Украйна.

Но ако не се постигнат компромисите, необходими за мира, това ще бъде голяма пропусната възможност за Европа. Компромисното споразумение все пак ще позволи на Киев да се присъедини към ЕС и да продължи значимото сътрудничество със Запада в областта на сигурността, разузнаването и отбранителната промишленост. Въпреки многото си недостатъци, Националната стратегия за сигурност на администрацията на Тръмп ясно изразява желанието европейските страни да се изправят на собствените си крака като водещи доставчици на сигурност на континента. А края на войната ще допринесе за постигането на тази цел, като направи ясна спомагателната роля на Америка в осигуряването на сигурността на Украйна.

След като вече е унищожила нормативната си кредибилноста, Европа няма причина да следва политика, която рискува да затвърди статута ѝ на стратегически второстепенен играч. На милостта на все по-агресивните САЩ, ние бързо се приближаваме към момента, в който рисковете от „лош мир“ в Украйна ще надделеят над рисковете от пропускане на възможността, която такъв мир предлага на Европа да се превърне в по-стратегически гъвкав играч с твърда сила.

Докато войната продължава, зависимостта на ЕС от САЩ ще се запази, а европейският „език на силата“ ще остане недостижим.

Закари Пайкин е научен сътрудник в програмата „Гранд стратегия” на Института „Куинси” за отговорна държавна политика.