Труд
Автор:
Труд онлайн
На 25 януари 1995 г. светът е бил на крачка от ядрена катастрофа, след като Русия погрешно е приела изстрелването на норвежка научна ракета за атака с ядрено оръжие, насочена към Москва, пише BBC.
Ракетата е била част от цивилна научна мисия за изследване на Северното сияние, но високата ѝ балистична траектория е задействала руските системи за ранно предупреждение. Военните са приели, че става дума за възможна ракета, изстреляна от подводница, способна да нанесе ядрен удар по руската столица в рамките на минути.
Информацията за предполагаемото изстрелване е достигнала по спешен канал до руския президент Борис Елцин, който за първи път в историята активира т.нар. „ядрено куфарче“ – системата за командване и контрол на ядрения арсенал на страната. В рамките на напрегнато заседание Елцин и най-висшето военно и политическо ръководство на Русия са били изправени пред необходимостта да вземат решение в условия на крайна неопределеност – дали наблюдаваният обект представлява началото на ядрена атака и дали трябва да бъде предприет ответен удар.
В продължение на около час руските системи за ранно предупреждение са анализирали траекторията на ракетата, докато паралелно са били проверявани всички възможни сценарии. В този критичен период световните финансови пазари реагират нервно, а политически и военни среди по света започват трескаво да търсят потвърждение за случващото се. Международните медии съобщават за потенциална ядрена ескалация, което допълнително засилва напрежението.
Малко преди 15:00 ч. по Гринуич кризата е предотвратена, след като става ясно, че обектът не е бойна ракета, а научен апарат, който е паднал в норвежки води, далеч от руското въздушно пространство. С тази информация заплахата от ядрена конфронтация е снетa и светът буквално си отдъхва.
По-късно Норвегия потвърждава, че Москва е била предварително уведомена за изстрелването, но информацията не е достигнала до ключови руски институции.
Инцидентът остава един от най-опасните „почти катастрофални“ моменти след края на Студената война и показва колко крехка може да бъде сигурността в ядрената ера.
