В деня, в който отчетоха най ниските температури в Ню Йорк за последните 100 години, и в който фонтаните в Манхатън замръзнаха, собствениците на „Медисън скуър гардън” записаха поредния си рекорд. Те спечелиха само от продажба на билети за 64-тия Мач на звездите от НБА точно 2,091 млн. долара – увеличение със 105 %. Преди година приходът на залата в Ню Орлиънс бе 1,019 млн. Официалната цена на най-скъпите билети бе 10 200, номиналът на най-евтините бе 940 долара. Говореше се, че на „ черно”, цените са двойни…

След тридневния рекламно-спортен маратон общинските власти в Ню Йорк обявиха, че проявата е донесла 200 млн. долара на града. Над 160 хиляди души посетиха всички събития, свързани с „ Ол-стар”-а. Акредитираните журналисти бяха 1800 (534 от чужбина),Телевизионният рейтинг бе с 4.4 пункта по висок от миналогодишния мач, над 27 милиона в САЩ гледаха директно мача. Срещата бе излъчвана в 215 страни. Над 150 милиона от цял свят проследиха развоя по интернет, а продажбите на спортни стоки в САЩ, свързани с НБА , се увеличиха двойно. Играчите посетиха и дариха благотворително точно 100 детски болници, сиропиталища и домове за възрастни хора.

Спортът и градът

Неслучайно се твърди, че Ню Йорк е спортен град. Неговата гордост – залата „Медисън скуър гардън” е била домакин на стотици прояви от най-висок ранг. Достойно място заемат и 4-те домакинства на баскетболния „ Ол стар”. В петото – за първи път тук отборът на Запада победи домакините си със 163 : 158. Сега обаче за първи път един град бе представен с две зали. Мачът на новаците и съботното шоу на забивките бе в новата арена в Бруклин, а същинският мач остана в Манхатън.
„Баркли сентър” е прекрасно съоръжение, функционално и модерно. Залата е собственост на акционерно дружество, основен дял в което има руснакът Михаил Прохоров, собственик на отбора „ Бруклин нетс”. Естествено – трудно е да си представиш Мач на звездите в Ню Йорк без славната „ Гардън”, където от 9 г. всички места за мачове по баскетбол в залата са продадени. А те са 19 812.

Този баскетболен празник премина и други граници. За първи път новаците бяха разделени не по възраст, а по страни. Играха тимовете на САЩ и на света. Бяха отбелязани най-много точки в историята на тези двубои -321 . Гардът на „ Оклахома”- Ръсел Уестбрук (обявен за MVP) вкара 41 точки (27 през първото полувреме), като само една не му стигна, за да изравни рекорда на Уилт Чембърлейн (42 през 1962 г.).

„Пожелавам ви едно добро шоу”

Това бяха думите, с които треньорът на „ западняците” Стив Кер изпрати момчетата си на терена. Те го направиха. Направи го най-вече Ръсел Уестбурк. Толкова физическа мощ има в него , че при една от забивките си удари главата в таблото… Шоу направи и Стефан Къри. Гардът на „Голдън стейт уориърс” е с „най-бързите ръце” на запад от Мисисипи и се нуждае от 0,3 секунди, за да получи топката и да я изстреля към коша. Шоу сътвори и Марк Гасол, който пак излезе от сянката на по успелия си батко – Пау Гасол. Тимът на „Изток”-а противопостави амбицията на Леброн Джеймс и обиграността на четиримата баскетболисти от лидера в конференцията на Изток - „Атланта”. Което не се оказа достатъчно за победата.

Звездите се включиха активно в Седмицата на модата в Ню Йорк. Бяха манекени по ревютата и развеждаха манекенки по партитата. Участваха в десетки благотворителни кампании, подписаха немалко рекламни договори. Видя се, че поне в това издание на мача, баскетболът отстъпва място на съпътстващите го дейности. Рекордната резултатност се дължи не толкова на индивидуалните умения, колкото на отсъствие на каквато и да е защита. Което накара славния Пени Хардуей (с 5 участия в Мача на звездите) да възкликне : ”Ние поне през последната четвърт се захапвахме в защита. Сега и това се пропуска”.

Прав е. Поне тук, в медийната и в рекламната столица на света, чистият баскетбол отстъпи място на бизнеса и шоуто. Което започна с впечатляващо представление на Кристина Агилера и завърши с присъствието по трибуните на личности като президента Бил Клинтън, боксовия шампион Флийд Мейуедър, певицата Риана, Опра Уинфри и още десетки рап и кино звезди.

Пари и предизвикателства

Времето на Зведния уикенд е периодът, в който НБА анализира състоянието си и чертае плановете си. На пръв поглед нещата изглеждат блестящо. Интересът е огромен, финансовата река прелива. До 2017-а лигата има осигурено финансиране от телевизиите в размер на 2,6 милиарда долара! За следващия сезон – таванът на индивидуалните годишни заплати ще скочи с 20 милиона и ще стане 68 милиона на играч. Естествено – не на всеки.

Но ръководството на лигата прекрасно знае, че ако се остави на течението и не се мисли за бъдещето, то този възход лесно може да спре. Целта е както да се осигури по добро финансиране до 2025-а, така и да се разпределят средствата по справедливо. Както – да се покаже и социалната роля на НБА.

Последната задача е най-бързо осъществимата. В Ню Йорк бе приета програматa „ Junior NBA”, която за 2 години трябва да обхване 5 милиона деца на възраст от 7 до 14 г., които да се занимават редовно с баскетбол. Разписани са и мерките за повишаване на квалификацията на треньорите на деца в САЩ. Всички разходи се поемат от лигата.
За останалите цели има два ключовите момента: подписване на ново трудово споразумение с играчите през 2017-а и парафиране на нов договор с телевизиите. Конкретните стъпки, които се обсъждат, са промяна на правилата при взимане на най-добрите студентски играчи и промяна на системата за определяне на резервите в Мача на звездите.

Участието в „Ол стар”-а е свързано и с определени финансови бонуси ( 60 хиляди за минимум 4 минути игра), което не се приема добре от собствениците, които ги плащат. Не на последно място – някои предлагат и промяна на системата за плейоф. От няколко години отборите от Западната конференция са с по-висок игрови потенциал от тези на Изток, а по географски причини са принудени да отпадат по рано. Според идеята – няма нищо лошо два отбора от Калифорния или от Тексас (примерно) да се срещнат на финала, ако стигнат до него. Изглежда революционно, но все още – никой не я е отхвърлил „по дефиниция”.

Новият шеф на НБА – Адам Силвър дипломатично коментира: „ Няма идеално решение, всичко е въпрос на баланс”. При всички случаи – предстоят много трудни преговори с асоциациите на играчите и на собствениците на отбори. Ако излезе с чест от тях то Адам Силвър ще покаже, че е достоен ученик на предшественика си Дейвид Стърн.