Твърде инцидентно се виждаме с Людмила Радкова, тя е звезда, на чиято кариера могат да завидят доста от популярните лица у нас. При всяко нейно появяване на сцената се споменава името на България. Графикът ѝ е препълнен с участия - предимно в чужбина. Едва намира два часа, за да разговаряме за тези двадесет години - невероятен триумф по целия свят пред препълнени зали и стадиони, където Горан Брегович и неговият емблематичен „Оркестър за сватби и погребения“ изнася своята шарена балканска програма - компилация от народни ритми и оригинален звук на този неостаряващ композитор. За любопитните ще кажем, че Горан Брегович (все така младолик чаровник) навърши 65 години, но въобще не мисли да се отказва от опиянението на сцената.

Когато седмачето Людмила се ражда, извиква толкова силно, че докторът без колебание казва: „Ще стане певица.“ Пророк, дето се казва... Но нищо не става случайно. Родителите ѝ обожават музиката. От ранно детство е потопена във фолклорната магия. Майка ѝ работи в местното читалище - занимава се с фолклорно, театрално и хорово изкуство. Тригодишното момиченце ходи по репетиции и изяви в читалището. От първи клас изучава акордеон, а по-късно пеене и солфеж, за да кандидатства за музикалното училище в Котел. През 1982 г. се явяват 100 певици за 10 места. Людмила се класира на първо място. От силното вълнение момичето припада - не може да повярва. Завършва през 1987 г. и веднага е поканена в Държавен ансамбъл „Филип Кутев“. 19-годишна вече пее в този реномиран състав, а след година става солистка. Четири години по-късно същия път извървява и сестра ѝ - Даниела. Людмила е сопран, а сестра ѝ - алт, което е чудесна комбинация - двете пеят дуети в терца.

През май 1995 г. бременната в деветия месец Людмила Радкова е извикана в студиото на „Балкантон“ да пее на запис някой си Горан Брегович. Името нищо не ѝ говори. Нито е чувала за неговата рок група „Биело дугме“, нито за революционните за 70-те и 80-те години рокаджийски изяви на сърбохърватина.

Оказва се, че участва в запис на музиката към филма „Ъндърграунд“. Горан е силно впечатлен от 12-те българки, които импровизират свободно. Месец по-късно Людмила е поканена за първото турне на Брегович с новия „Оркестър за сватби и погребения“. Отказва му заради едномесечното бебе, но сестра й и още две българки се включват. Пет месеца по-късно Людмила се съгласява да остави малката Маргарет на съпруга си и свекървата, за да започне това пътуване.

„Той е невероятен човек - казва нашата певица, изключителен, не само звезда, а нестандартен творец. Голям майстор е на съчетанието на балканска музика, сътворявайки интересна амалгама от различните национални ритми (цигански, сръбски, турски, български, хърватски, гръцки). Защо е нарекъл така оркестъра си? Този тип музика е актуална и на сватби, и на погребения. Типично за сърбите са духовите оркестри - те имат и фестивали за духови оркестри. При тях няма гъдулки, кавали, тамбури и гайди. Формацията има два състава - Small Band от десет души (две певици, един озвучител и седем музиканти) и Big Band (цигулков квартет, шестима хористи и ние от малкия бенд).“

Големият бенд по-често изпълнява музика от филми, създадена от Горан Брегович в сътрудничество с режисьора Емир Кустурица: „Еделези“ от „Циганско време“, „Във вагона на смъртта“ от „Аризонска мечта“, „Калашников“ от „Ъндърграунд“ (печели „Златна палма“ в Кан, 1995). Абсолютен триумф е концертът на 1 май 1997 г. на площад „Сан Джовани“ в Рим пред 500 000 души.

По-често концертира малкият бенд с весели парчета, преаранжирани от времето на „Биело дугме“.

Какво ново обаче? От една година Горан Брегович е включил в изявите си един от певците от рокаджийските времена и изпълнява програма „Биело дугме“ от стари сръбски шлагери като „Ружица“ и „Басанац“. Сърбите по света са върли националисти, подкрепят се, обожават носталгията по родното, която ги обединява. Винаги на финала на концертите звучи „Калашников“. По осем-девет пъти организаторите ги канят на едни и същи места, с почти една и съща програма. Публиката не може да се насити на техните евъргрийни.

Припомняме си, че през декември 2014 г. „Оркестърът за сватби и погребения“ гостува в България: „Много приятно ми стана на концерта в София, в „Арена Армеец“, казва Людмила. „Когато Горан ни представи, публиката изригна, това ми вдъхва доверие, че хората у нас започват да ценят тази музика. На 20 декември отново ще зарадваме българските си фенове - концертът ни ще бъде в Арена - Русе. Винаги със сестра ми излизаме на сцената с два различни костюма: аз съм с тракийски, а тя е със самоковски. Тези облекла са чисто по български свежи, цветни - в Мексико, във Франция, в Бразилия хората идваха след концерта и искаха да ги пипнат, да се снимат с нас.“

Всички сме виждали как Горан обича да екзалтира публиката, като на концертите вдига наздравица и казва: „Пия за ваше здраве!“ Какво обаче пие Горан?

Ето една малка тайна зад завесата: „Напоследък в чашата му има вода (хората си мислят, че е водка), преди години си пийваше уиски, но с напредване на възрастта започна да си сипва чай.

Ако ме питаш за характера му, Горан никога не е бил от тежкарските директори, държи лека дистанция към околните, но е запазил свежо чувство за хумор. Пътуването е много - почти всеки ден сменяме самолети, хотели, градове. Аз съм изключителна късметлийка! Много мои колежки са талантливи, репетират, трудят се, но нямат шанс да се докоснат до тези световни сцени. Именно това ме държи млада, заредена с енергия за още години на сцената. Щастлива съм, че със сестра ми срещнахме Горан...“

На снимките:

1. Людмила Радкова (фото: Десислава Веселинова)

2. Горан Брагович и неговият оркестър на турне в Полша (сн.: Личен архив на Людмила Радкова)

3. Людмила Радкова и дъщеря ѝ Маргарет Трайкова (студентка по архитектура днес). Сн.: Личен архив

4. През 2009 г. Людмила Радкова и Даниела Радкова са удостоени от президента Георги Първанов с медал „За заслуга“ за приноса им за развитието и популяризирането на българската култура по света. На снимката е и малката Виктория - дъщеря на Даниела. Сн.: Личен архив.