"Крайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена от моя малък подарък подир смъртта ми!” Това са думи на големия възрожденски просветител Петър Берон (1800-1871), свързани с неговото завещание от 400 000 франка. Именно заради него е убит.
На 21 март 1871 г. старият учен е намерен удушен в къщата си на улица „Личеулуй” №1 в Крайова. Физическите убийци Йон Калин и Нику Табаку са открити и осъдени на каторга. Но у съвременниците на Берон остава съмнението, че двамата изпълняват поръчка на Теохар Папазоглу, когото Петър Берон определя за изпълнител на завещанието му. Най-парадоксалното в зловещата драма е, че огромното за онова време състояние е дарено приживе
за просвещението
на българските деца. С част от тези пари е построена елитната Одринска гимназия. За девическите училища в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) през 1859-а той отпуска годишно по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862 г. определя и големи суми за целите на българското образование: „От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област… От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром…“
Безспорно фигурата на възрожденеца Петър Берон е привличала съвременниците му, привлича и днес със своя безрезервен патриотизъм и енциклопедичност. Неговите братя и племенниците му дават също своя принос за Отечеството. В историята на българската култура д-р Берон влиза като създател на първия новобългарски учебник и като реформатор на учебното дело у нас. Неговият „Буквар с различни поучения” (1824 г.), получил по-късно заради изобразения на корицата делфин наименованието Рибен буквар, представлява малка енциклопедия и е
първото ни
светско четиво
за младежи. Навремето учебникът играе революционна роля, тъй като заменя старото килийно обучение с практическите изисквания на живота.
Завършил философия и медицина в Хайделберг и Мюнхен, Берон става лекар в Крайова и едновременно с това организира търговско дружество. Почувствал се материално независим, той заминава в Париж, където се отдава на научна работа. Берон прави цели тридесет години изследвания във всички главни клонове на знанието: философия, физика, астрономия, математика, химия, естествени науки. Написва повече от 20 големи научни труда, от които само малка част са издадени до днес.
ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА:
Големите дарители: Братята Симеонови финансират жп линията Горна Оряховица - Велико Търново
Големите дарители: Анжело Куюмджийски - тайнственият милионер
Големите дарители: Щедрите Хаджипетрови
Големите дарители: Най-влиятелният българин в Цариград Христо Тъпчилещов финансира борбата за българска църква
Големите дарители: Димитър Хадживасилев –“виновникът”за Търговската гимназия в Свищов
Големите дарители: Аврам Чальовски - българският Форд
Недко Каблешков подарява имотите си на пловдивчани
Хаджи Николи дава 500 000 златни лева за църковна независимост
Роднините на Паисий - българи с щедро сърце
Димитър Кудоглу - благодетелят от Беломорска Тракия
През годините, прекарани в чужбина и изпълнени с непрекъснат труд, ученият не забравя родината си и родния си град Котел. Изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя и насърчава учители, а по-късно завещава значителна част от голямото си състояние в полза на България. Завещанието на Берон става причина за трагичната му смърт - удушен е от двама румънци по нареждането на българин в имението си близо до Крайова, където отива да урежда паричните си дела. Днес сърцето на големия родолюбец се пази в Пантеона на възрожденците в град Котел. Доктор Петър Берон
има четирима братя
от които по-известни са Христо и Руско, както и сестра му Жейна. За тях се знае, че са били спомоществователи на много родолюбиви дела. Синът на Руско - Стефан Русков Берон, и синът на Жейна - Васил хаджи Стоянов Берон, са сред от създателите на Търновската конституция. Васил (1824-1909) е лекар, книжовник и общественик, действителен член на БКД. През 1853-та, по време на Кримската война, е военен лекар, а по-късно учител и градски лекар в Болград и Търново. Събира български народни песни и ги издава. Отпечатва и първите у нас българско-френски и българско-немски речници и граматики. Пише естествена история и публикува археологическите и историческите си изследвания за Търново. За енциклопедичната си работа и за своя патриотизъм Васил Берон получава редица ордени и отличия.
Една от достолепните фигури в рода на Бероновци след автора на Рибния буквар е Богомил Василев Берон (1866-1936), син на Васил Берон. Той е
първият дерматолог
и венеролог
действителен член на БАН у нас. Завършва и специализира медицина във Вюрцбург и Виена и е председател на Природо-математическия клон на БАН до своята смърт. Богомил е почетен член на германското, датското, югославското, полското и унгарското дерматологично дружество. Той е и пръв директор на Университетската клиника по кожно-венерически болести (1922-1936 г.). Колегите му дори предлагат клиниката да носи неговото име. По това време Богомил е съсипан от скръб по своя син Васил, който умира от емболия при операция. Васил е обещаващ доцент по международно право и баща му не може да го прежали. Колегите и студентите на доктор Богомил Берон приемат Университетската клиника по кожни болести да носи името на неговия син. Христо, вторият брат на доктор Петър Берон, има също достойни потомци. Неговият внук Кръстю Берон е дядо на зоолога и пътешественик доктор Петър Берон. Кръстю е бил митнически чиновник и е автор на две
стихосбирки
с любовна лирика
разказва днес неговият внук. Кирил Берон пък е баща на изследователя на пещерите и планинските върхове доктор Петър Берон. Високо издигнат за времето си човек, завършил френски колеж и икономика, Кирил има още един син - Владимир, и една дъщеря - Маргарита. Владимир Берон е сред създателите на АЕЦ „Козлодуй”. Неговият трудов стаж преминава в атомната централа, където е заместник-началник на ремонтния цех. „Изобщо - казва доктор Петър Берон - с моя брат и сестра ми се стремим в живота да не посрамим фамилията на Бероновци.”
Днес всички кръвни роднини на възрожденеца д-р Петър Берон подчертават, че той е бил не само милионер, но и с извънредно богата душа. Неговият адвокат, опитният Георгиу Костафуру, изтъква в защитната си реч на 7 април 1871 г., когато завещанието на доктора се оспорва от мошеници: „В Париж той живееше чак на четвъртия етаж на един хотел и
не харчеше повече
от 7-8 франка на ден
Той правеше тия икономии, за да принесе някаква полза на бедното свое отечество!“
А съвременникът на д-р Петър Берон - Любен Каравелов, пише във своя вестник „Независимост” следното: „Когато човек трупа пари, е нещастен, защото е сам. Берон не беше сам. Ние всички, които живеехме в Румъния, го обичахме, защото знаехме, че ще остави богатството си на българите. Питам се кой ще го знае в освободената ни държава? Не чакам отговор, защото зная - никой! Тогава всеки ще мисли само за себе си!”
Труд
_7388172247190390722_small.jpg)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш