Ние сме това, което сме, заради обществото, когато обиколиш света, виждаш, че и България е хубаво място за живот, казва софтуерният бизнесмен Велин Койчев

Защо не България?

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно Терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България“.

Велин Койчев е софтуерен предприемач и част от екипа на Асоциацията на българските предприемачи и лидери - ABLE. Завършил е Техническия университет в София и е специализирал предприемачество в University of California, Berkeley - Walter A. Haas School of Business и в Babson College. Активен участник в Team Europe Junior - неформална група от младежи, които популяризират европейските ценности с подкрепата на Европейската комисия.

Познавам се с Велин от доста време, но преди година предизвика у мен благородна завист, защото получи шанса да присъства на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир в Осло. Той и Грета Цекова бяха победители от младежкия конкурс на международна телекомуникационна компания. Няколко месеца по-късно седим на по чаша кафе и в хода на разговора ни разбрах, че този 27-годишен мъж е наистина вдъхновяващ. За разлика от повечето си колеги може да говори за бизнес „без розови очила“ и знае, че предприемачеството не започва отпреди 5 години.

Ученик на учителя по физика в Казанлък Теодосий Теодосиев, Велин е имал късмета да бъде сред „някои от най-талантливите млади учени на България“. Голяма част днес са в чужбина - например Свилен Кънев, обявен за втория най-перспективен млад учен в САЩ, и Мариела Петкова, завършваща PhD по биофизика в Харвард. Самият Велин предпочел Техническия университет и днес разработва софтуерни приложения в собствена фирма заедно със съдружника си Станил Добрев.

По-голям интерес предизвиква работата му като ментор на млади хора в рамките на Асоциацията на българските предприемачи и лидери - ABLE. „Факт е, че ако ми кажеш кои са петте ти най-добри приятели и се запозная с тях, мога да разбера много за теб. Когато дойдох в София, знаех, че искам да се обградя с млади мотивирани хора. Започнах да се записвам отново на състезания, на събития. Едно от първите събития, на които попаднах, беше инициативата „Мениджър за един ден“ на „Джуниър Ачийвмънт“.“ След това става част от организацията и както твърди, „това беше събитието, което промени посоката на живота ми“. По-късно е одобрен за участие в Summer Entrepreneurship Program, петседмична програма по предприемачество в САЩ. Там научава най-важния урок: - независимо дали начинанието, с което си се захванал, се провали, това не е причина да се откажеш, а да се мотивираш повече.

За Велин и хората като него пътят към корпоративния свят в чужбина винаги е отворен. Той не иска да живее навън, а е преценил, че днес има много възможности, чрез които да направиш връзки и контакти за бъдещ бизнес в България. Миналата година получава наистина голяма доза вдъхновение да продължи по пътя на предприемачеството и иновациите. „Имах удоволствието да бъда на връчваването на Нобеловите награди за мир - по програма за развитие на образованието и ИТ технологиите. Бях на една ръка разстояние от едни от най-невероятните хора в света. За мен беше изумително да видя проекти, които реално променят живота ни. Например онлайн училище в бедните селски райони на Бангладеш.“

За моя изненада родителите му не го насърчавали да потърси пътя си навън, а дори го убеждавали да се върне в родния Казанлък. „Знам евентуалните ползи, но шансът да намериш своята половинка в чужбина е голям и би било по-голям проблем да се върна. Страната ни предоставя много добри възможности за живот и за развитие. Всички виждаме проблемите, но те са и възможности, от нас зависи да ги използваме в максимална степен“, пояснява той.

За момента София е подходящото място за развитие на бизнеса му, макар че работи предимно с клиенти от други европейски държави, Бразилия и САЩ. Причините са тривиални. „Ако нещо в България в ИТ сферата би ти струвало 300 лв., в Белгия ще ти струва 3000 евро. Въпросът е да използваш плюсовете и минусите на средата. Ако не продаваш тук, а в Западна Европа и САЩ, тогава имаш наистина добра причина да си ситуиран тук. От предприемаческа гледна точка ние сме дребен пазар, за съжаление все още беден, но това ни прави по-устойчиви да се справяме с всякакви проблеми, които срещаме по чуждестранните пазари“, пояснява той.

Родителите на Велин също имат бизнес, но не в ИТ сферата. Техният поглед към бизнеса се различава от неговия - срещат „най-различни проблеми, които за един ИТ предприемач изглеждат абсурдни“. Според него административната тежест е основна пречка за бизнес успех в другите икономически ниши. „Ние сме щастливи, че имаме едни от най-талантливите софтуерни разработчици в света. Това, разбира се, не означава, че всеки ИТ бизнес успява, но хората са готови веднага след това да стартират следващ. Имам много приятели, които са започнали бизнес, различен от ИТ, и са доволни, но за да успееш там, е необходимо да намериш доста по-сериозни финансови средства, по-бавно стават нещата. „Уолтопия“ е един добър пример за международно лидерство извън ИТ сектора“, пояснява той.

Велин е част от новата предприемаческа среда и говори с гордост за нея. В рамките на ABLE говори с много младежи и им помага да стартират свой бизнес. Но за мое учудване сред неговите вдъхновители не са само съвременни новатори като Елън Мъск или Светлин Наков, „Телерик“, но и братята Евлоги и Христо Георгиеви, Кънчо Шипков. Признавам, за първи път от него чух историята на търговеца на розово масло. Шипков започва бизнес с клонове в Ню Йорк, Лондон, Париж-Казанлък, с продажбата на няколко грама розово масло в Истанбул. Според историята младежът сирак от село Шипка пропътувал пеша пътя до турския град, където продал маслото на многократно по-висока цена, отколкото в Казанлък. Той изнася за първи път през 1886 г. българско розово масло в Лондон и бързо го налага като най-качественото в света. Скоро изнася хиляди мускали розово масло и за САЩ. Името му се свързва и с благотворителност - дарява 2/3 от богатството си.

След този вдъхновяващ разказ питам Велин за неговата мечта за България. „Аз се чувствам гражданин на света и голяма част от качествата си съм придобил по време на моите пътувания. Това, което ми се иска да виждам повече в България, е да даваме повече от себе си и да връщаме на обществото, защото не осъзнаваме, че ние сме това, което сме, заради обществото. Моята мисия е да помагам с каквото мога, за да става България все по-добро място за живот“, казва той.

В заключение го питам какво го прави щастлив и той ми изрежда трите си приоритета - семейството, работата, да дарява от времето си на инициативи, полезни за обществото и за нацията. „Можем да сме щастливи, че живеем в една мирна среда, която въпреки своите проблеми ни дава необходимите възможности. Когато обиколиш малко повече света, виждаш, че и България е хубаво място за живот“, завършва той.