Като ще има томбола, защо не си изберем и депутатите по този начин?
Задължителният вот е все едно да те принудят да избираш от пет повредени храни най-малко развалената.
Парламентът гласува на първо четене промени в Изборния кодекс, най-съществената от които е задължаването на гражданите да гласуват на всякакви избори и референдуми. Освен това се предлага за съвестните гласоподаватели да се организира томбола. Това предложение мина и на второ четене в комисията по правни въпроси. Неотдавна същите тези депутати със зъби и нокти защитаваха тезата изборите и референдумите да се провеждат в един и същи ден. Тогава в редица интервюта посочих, че това е твърде неразумно и нито ще облекчи финансово процеса, нито ще повиши избирателната активност. Единственият ефект ще е объркване на избирателите и увеличаването на броя на недействителните бюлетини. Така и стана. Сега искат да променят правилата и да отделят гласуването на референдума от това на изборите.
Едни от най-често срещаните мотиви са, че задължителното гласуване ще минимизира относителния дял на купените, ромските и гласовете за ДПС. Нищо подобно, тези, които манипулират изборите, просто ще приложат нови подходи. На последните избори видяхме, че техниките за купуване на гласове са доста напреднали. А с въвеждането и на дистанционно гласуване по интернет нещата ще придобият други измерения и промяната няма да е в положителна посока.
В света има около 200 държави. Задължително гласуване има или е имало в 33. В Европа от 50 държави, само в 4 има задължителен вот: Белгия, Холандия (отменен през 1967 г.), Австрия (отменен 2004 г.), Франция (само за Сенат), Гърция, Люксембург (за гражданите до 65 г.). Очевидно е, че нашите политици са се запътили натам, откъдето другите се връщат. Нещо повече, в последните години няма държава, където гласуването е задължително (като например в Гърция и Белгия), да са наложени някакви санкции на негласуващите. Там правилно са си направили извод, че наказанията не водят до никъде. Любопитен факт е, че резултатите от изборната активност почти не зависят от това дали подаването на глас е задължение или право. Например в България средната изборната активност за парламентарни избори варира между 50% и 60% от имащите право на глас. За страните със задължително гласуване този процент е между 34 и 97. Повечето страни, в които гласуването е задължително се намират в Южна Америка. Всеки може сам да си направи изводите.
Един от основните гласно изразявани аргументи на поддръжниците на задължителното гласуване е, че то ще се повиши избирателната активност. Само че практиката показва друго. В почти всички страни, в които има задължително гласуване активността не се различава особено от тази в България. Всъщност зад искането за задължително гласуване някои политици се опитват да скрият собствената си нищета. Именно политическата класа и нейното високомерие отблъскват хората от активно участие в изборите. Това, което ни се предлага като възможност за избор е толкова несъстоятелно, че хората предпочитат да не гласуват. И затова тези същите политици искат да ни накарат да гласуваме насила! Пак за тях, без право на мнение от наша страна. Все едно да те принудят да избираш от пет повредени храни най-малко развалената.
Нека обаче нашите политици не забравят, че насила хубост не става. Предлага се да се въведе възможност да не се отбележи нито един от изброените в бюлетината кандидати. Ами то и сега има такава възможност, нарича се „недействителна бюлетина“ и тя не е нищо друго освен глас срещу всички. Само че няма последствия от този глас. Такива не са предвидени и в новата схема. Демагогията на това предложение е покъртителна.
Според повечето необременени партийно юристи задължителното гласуване противоречи на основни принципи на конституцията и ограничава правата на гражданите. Надявам се да се намери начин да се поиска мнението на Конституционния съд.
Очевидно, когато се въвежда задължение, трябва да се въведат и санкции за неизпълнение. Тук вече циркът е пълен. Почти „гениално“ е да разиграваш томбола с награди за тези, които са гласували. Ама нали участието в изборите е задължително? Излиза, че ще те награждават, защото изпълняваш задължението си. Изключително много ще нарасне ролята на семейните лекари в изборния процес. Една от основателните причини да извиниш нежеланието си не ходиш на избори без да те санкционират (според новите предложения) е да докажеш, че си неразположен, т.е. болен. Бележката от лекаря ще се явява основното доказателство, а също и документ, че е умряла баба ти. Пълни глупости, които могат да се сътворят само от хора, които са се взели твърде насериозно. Ако народните избраници искат да покажат действително желание за промяна, нека започнат с нещо по-малко, но по-сериозно - да речем, да премахнат възможността един и същи човек да може да се кандидатира за депутат в два различни избирателни района.
Имам и по-радикално предложение - да разиграваме на томбола желаещите да станат депутати. Ще сложим имената на всички в една шапка и случайно ще извадим 240. Те ще бъдат депутати следващите 4 години. Няма да даваме пари за избори, ще спестим поне 30-40 млн. лв. И без това няма никакво значение дали един кандидат за депутат е с образование или не, дали е почтен или не, и т.н. Така че все тая кой ще е в сградата на Народното събрание.
Изчистването от изборните списъци на имената на българските граждани, които системно не гласуват, е важно по редица причини. Досега нямаше политическа воля това да стане. Въпросът е достатъчно сложен, за да бъде решен изведнъж. Във всеки случай т.нар. активна регистрация не е решение. Ако човек не се регистрира в определен период преди изборите, няма как да бъде лишен от правото да гласува, още повече, ако гласуването е задължително. Противоречието е налице, от една страна задължавате някого, от друга му забранявате същото, за което го задължавате.
Напоследък се водят много разговори как като въведем задължително гласуване, интернет гласуване, мажоритарен избор и пр., ще променим политическата система. На тези политици и все още неполитици искам да препоръчам да отворят някой учебник по политология и да се запознаят с определението за „политическа система“. Нито начинът на гласуване, нито начинът на издигане на кандидатите, нито въпросът за изборните списъци са част от нея. Имам чувството, че съвсем съзнателно се избягват действително важните въпроси за политическата система, тъй като тогава ще трябва да се проведе сериозен обществен разговор за партийната, институционалната, съдебната и административната системи, които са частите на политическата система, и за тяхната адекватност. Тежък разговор, за който нашите политици не са готови и не са подготвени.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш