Вече повече от 2 месеца Георги Миланов е в лазарета на „Левски“. Халфът се контузи тежко в двубой с „Ботев“ (Враца) през ноември и оттогава е поел по трудния път на възстановяването. Понастоящем шампионът на България с "Литекс", както и на Русия с ЦСКА (Москва), е на лагер с отбора в Турция и се подготвя по специална програма, за да се завърне в игра. Пред „Труд“ Миланов разказа за трудностите по време на лечението, старта на кариерата му на стадион „Георги Аспарухов“, както и целите, които сам си е поставил през 2022-а.

-Жоро, няма как да не започнем от най-важния въпрос към днешна дата – как се чувстваш и какво е състоянието ти?

-Чувствам се добре, доста добре. Правим всичко възможно както аз, така и целият лекарски щаб да се възстановя по най-бързия начин. За момента всичко върви по план, даже може би леко по-напред, но да не избързваме. Засега действаме стъпка по стъпка, важното е да се възстановя на 100% и да няма никакви рискове. Всичко е зад гърба ми, травмата, която получих, не е лека. Прогнозите бяха, че ще отсъствам 3-4 месеца. Сега сме на 2 месеца и малко от процеса, чувствам се добре, започнах първите тренировки с топка, кондиционно се подобрявам. В общи линии в момента вървя в добра посока и без рискове, но с много усилия и труд съм сигурен, че скоро ще подновя пълноценни занимания с отбора.

-Връщаш ли назад лентата от онзи момент, когато получи травмата и мислил ли си по темата „ако бях отиграл ситуацията по друг начин“?

-Реално знам защо стана контузията, както и целият треньорски щаб. В момента гледам напред, искам да мисля в положителна насока.

-На чист футболен език от прегаряне ли стана тази контузия?

-Имах друга контузия – счупване на пръста на ръката, което ми попречи в конкретната ситуация, но да не се връщаме назад и да влизаме в детайли.

- Може би е важно тук като опитен играч да дадеш пример на по-младите не само в „Левски“, но и в останалите отбори, как се справяш в такива трудни моменти? Кое е важното, за да оцелееш не само физически, но преди всичко психически?

- Получавал съм за жалост 2-3 подобни контузии, но винаги съм се разминавал без операции, което е най-важното. И през 3-те ми периода, в които съм бил обездвижен с шина, винаги съм проявявал характер и воля. Физиотерапевтите също са били добри и са ми помагали, както е и сега. Но всичко си зависи от мен. В момента тренирам много и съм човек, който никога не се предава. Сигурен съм, че ще се върна по-рано от очакваното. Чисто психологически винаги съм положително настроен. Да, бях много уплашен първите 24 часа, докато разбереш от какъв вид е травмата. Научих, че не е най-лошото, но не е и най-лекото. Оттук нататък се настроих, че трябва да започна работа. Реално от третия ден стартирах много усилена работа и за момента се чувствам добре, благодарение на това.

- Когато те изнесоха на носилка по време на мача, целият стадион скандираше името ти, получи и окуражителни аплодисменти. В такъв момент усещаш ли емоцията или си вглъбен в болката?

- Реално в самия момент не чувах нищо, бях толкова стресиран, бях в шок първата минута-две. После гледах видео от срещата и наистина феновете…просто мога да им кажа едно голямо „Благодаря“ за подкрепата. Усетих я и по-късно, когато получих многобройни обаждания и съобщения. Няма как да не ми вдъхне увереност такова отношение.

- На колко процента феновете на „Левски“ успяха да видят способностите ти преди да дойте травмата?

- Последните 3-4 мача чисто кондиционно бях в много добро състояние, издържах по 90 минути без проблем. Даже на моменти, когато свършваше двубоя, се питах кога мина времето. Но тази нелепа контузия спря моя устрем. В проценти не мога да говоря, моето влагане винаги е било на максимума, засега имах добри моменти, продължавам да работя и се надявам тази година, когато съм здрав, да имам още по-добри мигове…

-Да преминем на по-позитивна тема. Как виждаш отстрани „Левски“ с идването на новите попълнения, въпреки че част от тях все още не са играли за тима?

- Тежко е да гледам отстрани, от моя гледна точка. Натрупаха се мачове, изгарям от желание да вляза и да играя. Футболът изключително много ми липсва. Отстрани не мога да давам оценки. Вижда се, че играят много млади момчета и се справят доста добре.

- Как се чувстваш сред тези млади играчи, търсят ли те за съвети, тъй като си играл дълги години в чужбина?

- С всички млади футболисти се разбирам прекрасно. Казал съм им преди всичко да бъдат добри като хора. Ако са такива, ще бъдат и добри футболисти, неизбежно е. Уча ги да са земни, което тепърва им предстои, защото влизат много малки в първия отбор. Това е похвално, но на мен ми помогна през годините това, че бях в малък отбор в провинцията, какъвто е „Литекс“. Там медийните изяви бяха ограничени, което ми помогна. В „Левски“ и ЦСКА е различно, защото след 2 мача се изпада в крайност – и в едната, и в другата посока. Давам им съвети да продължават да работят, реално в момента са попаднали на изключителен треньор и няма как да се главозамаят, което е най-важното за тях.

- Пристигна в момент, когато „Левски“ бе воден от Живко Миланов. Сега начело на тима е Станимир Стоилов. В действителност с колко се промени ситуацията за тези няколко месеца?

- Аз съм много благодарен на Живко, той е млад специалист, който гореше не само в мачовете, но и в тренировките. Искаше и даваше всичко от себе си, но самата обстановка не позволяваше да играем на ниво, защото поне 9 човека не бяхме правили подготовка. Беше ясно на всички, че „Левски“ с всеки изминал мач ще се подобрява. С идването на Станимир Стоилов дори чисто организационно се промениха и няма как резултатите да закъсняват.

- Има ли развитие по темата с новия ти договор?

- В момента съм контузен. Желанието на клуба е да ме видят отново на терена. Аз знам какво е тяхното желание, те знаят какво е моето, така че няма какво повече да коментирам. Засега абсолютно всички сили са впрегнати в това да се възстановя по най-бързия начин и да си върна формата, в която бях преди.

- Дойде в изключително труден момент за „Левски“, което със сигурност бе оценено и от феновете. И все пак с какво те изненада клубът в позитивен план?

- Вероятно дойдох в най-трудния момент, но го направих, за да помогна на клуба, както и той на мен. „Левски“ ме спечели с това, че показа изключителен респект и уважение. Личеше си, че ме ценяха високо и затова дойдох тук. Изненада? Знаех какво ме очаква, но все пак ме впечатли публиката и нейната подкрепа. Изключително много българи има в отбора, както и млади футболисти, което също приятно ме изненада.

- На такава възраст си, че е напълно логично да мечтаеш да се върнеш в чужбина. Имаш ли амбиции все пак да се завърнеш в Европа, където мина голяма част от кариерата ти?

- Да, моите амбиции винаги са били много високи и с идването си в „Левски“ мисля, че се видя, че въпреки отсъствието ми във футбола близо година, все още горя в играта. Показах, че мога да играя на добро ниво, ясно е, че ме очаква още много работа. Живеем в такива времена, така че единственото, за което се моля, е да съм здрав. Играл съм дълги години и зад граница, и в Шампионска лига. Не е тръпка за мен, но като цяло се старя да играя на високо ниво, а какво ще се случи в бъдеще, нямам специални цели, които да са на всяка цена.

- Водил ли си разговор със Стоилов на каква позиция ще играеш след възстановяването ти?

- Вече съм достатъчно опитен, бил съм използван на различни позиции през годините – на двете крила, като дефанзивен халф, както и центъра. За мен няма никакъв проблем. С една идея по-добре се чувствам именно в средата на терена. Важно е да съм в игра. Специално с треньора не съм водил подобен разговор.

- За финал – каква е целта, която си постави в навечерието на Нова година за 2022-а?

- Единствено да съм здрав. Вече съм достатъчно опитен, не можеш да си поставяш някакви цели без здравето. Всичко друго с много труд пак ще го постигам.