Помните ли как съхранявахме спомените си, когато на пазара излезе най-модерният за времето си телефон – Нокия 3310? Нямахме памет карти, нито меню „Галерия”, но имахме спомени. Включително – и за истинския, първичен, романтичен и емоционален футбол. 2000 г. Тогава стадионите ни в елита бяха все още пълни, с 22 години по-малко амортизирани и събираха приятели, независимо от отбора. Да кажем, че пандемията сега може би започва да връща това време. И дано да не е само с фалшивото самочувствие на столичните ултраси. Защото футболът ни сега има нужда от другите – от тези, които минават през чистилището на „В” група, „Б” група и бият над 200 км., за да гледат и подкрепят своя любим отбор преди решаващата крачка за влизане в елита. Особено ако са чакали този момент почти 22 г. Феновете на „Хебър” Пазарджик са хората, които въпреки напускането на ключови футболисти миналото лято, финансови неуредици, липса на цялостен ремонт и реновиране на стадион „Георги Бенковски”, липса на ултиматум за влизане в „А” група, жестока конкуренция на няколко добре поддържани отбора в челото на Втора лига, успяха да дочакат Мига.

Този успех, както и предишните 3, при влизането на тима в елита, се дължат на един факт. „Хебър” е едно семейство. Това го доказва приемствеността между поне 4 поколения – на тези, които продават слънчоглед на стадиона, които с колелета и коли от цялата област не пропускат мач, през президенти, които са осигурявали издръжката на клуба, а сега споделят и празниците, и делниците, и тревогите, и успеха, до децата на легендите, които си заслужиха промоцията в най-професионалната ни група след успеха с 2:1 над Септември Симитли. И това не се дължи на последните 2-3 или 5 години, откакто Николай Митов е треньор, а се дължи на последните 22 години, защото без трудностите „Хебър” никога нямаше да достигне върха. Никой в Пазарджик не иска да си спомня моментите на сливания със столични или провинциални отбори, съдебни дела за купуване на емблемата и раздори между n на брой акционери. "Хебър" успява, когато всички са заедно. И този път се получи. Така, както някога, още през 1918 г., едва дочакали инж. Лазар Василев да им донесе от Прага първата парцалена футболна топка в града, децата се събират в махленски отбори, за да се стигне малко по-късно (31 май 1918 г.) до  създаването на първия отбор „Христо Ботев” от момчета от местната гимназия. Това е официалната дата на първия футболен клуб в Татар Пазарджик. Уставът на клуба е утвърден от Министерството на просветата със заповед № 8355 от 16 април 1920 г. В първия бюлетин на клуба се вижда и логичния образ на емблемата на клуба – сърце, защото съвсем естествено емоциите от играта минават първо през сърцето. 

Често, а от новия сезон, още по-често, разхождайки се по улиците на Пазарджик можете да чуете „Аз съм от ЦСКА, а той – от „Левски”, Лудогорец е шампион, ще ни създава проблеми, ама „Хебърчето” е друго нещо”. И наистина ще е така, защото родният клуб обединява. Хиляди преживяват първото влизане на тима с луда радост. Пазарджик не спи, защото е чакал 71 години, за да играе професионален футбол. Но не е само това. Всички фенове през 1989 г. са убедени, че те могат да допринесат със своите ценности за развитието на играта у нас. И са абсолютно прави. Грандовете ЦСКА и Левски още помнят първите си срещи с „Хебър”. На 25 октомври 1989 година "Левски" (тогава Витоша) губи с 1:2 от пазарджиклии на “Герена”. Мачът е от десетия кръг на първенството на “А” група и е първи официален двубой между двата тима. Четири дни по-рано пазарджиклии са победили с 3:0 Локомотив (София) пред 14 000 зрители на стадион “Георги Бенковски”. „Сините” уж са фаворити, но с Петър Михтарски, Георги Йорданов – Ламята, Петър Хубчев, Георги Донков, Красимир Коев, Илия Груев, Велко Йотов, Здравко Здравков и други бъдещи национали в състава не успяват да се противопоставят на ламята на вратата на „Хебър” Васко Василев, който спасява всички възможни и невъзможни удари. "Левски" стига до гол в 72-ата минута благодарение на хитростта на Михтарски, само 7 минути по-късно обаче бащата на бъдещата звезда на „сините” Владимир Гаджев – Георги изравнява, а три минути по-късно най-голямата легенда на клуба Кирил Василев бие „сините” с 2:1. През пролетния полусезон "Левски" пак страда, този път след 0:2 с двата гола на Василев. В колонката си в „Народен спорт” стажантът тогава Крум Савов отразява мача. В края на сезона Хебър изпада, но в паметта на феновете остават завинаги паметните мачове на Давид срещу Гулиат. И сега ги чакат в Пазарджик.

През всички тези години фенове и легенди на клуба, продължили живота си във всяка точка на света, се сибираха на Канала в заведението при един от героите на първото влизане на „Хебър” в елита Крум Кантарев и приятеля му Тодор Радев. Няма човек в града, който да не е бил там. Децата имаха снимки на отбора и повтаряха имената на футболистите наизуст по номера. В този тим играят рекордьорите с най-много мачове за „Хебър” в елита Кирил Василев (56), Георги Гаджев (54), Крум Кантарев (51), Петър Ковачев (50). Василев е голмайстор на клуба за всички времена в елита – с 13 гола. При неформален разговор след влизането на „Хебър” в професионалния футбол сега той сподели „Ще дойде и това време, когато някой, Дай Боже, ще ме надмине”. 

„Хебър“ има три участия в „А“ група (1989/90 – 14 място, 1991/92 – 16 място и 2000/01 – 9 място). Отборът е четвъртфиналист за Купата на България през 1974, 1989 и 2005 г. Любопитното е, че баща и син Папазови са участвали в две от класиранията – президентът на сегашния тим и бивш футболист Иван Папазов бе част от отбора при второто, а синът му Томислав – при сегашното класиране за участие в професионалния футбол. 

„Хебър” има и култови президенти. Е, не са такива, които бият футболистите и после разпускат отбора, напротив, тук в последните 22 години емоциите са положителни. Така беше и след класирането за елита сега. Един от бившите благодетели Стоян Пешлов събра тима на купон в заведението си, което по нищо не отстъпва на столичните барове, в които празнуват уж грандовете ни. А и футболистите на „Хебър” не са по-лоши танцьори от „звездите”.

За да бъде фактор, на „Хебър” му липсват няколко добри нови попълнения, осветление на стадиона и генерален спонсор. Но Николай Митов има примера и на треньорите Кирил Въгларов и Танчо Гилев как се градят таланти, и на пътя си от футболист до професионален треньор в „А” група. Той знае как. А и школата на „Хебър” с бивши футболисти начело, сега треньори на над 200 вярващи деца, може да даде добри нови попълнения. Осветлението е грижа на общината, но усърдието на властите може да доведе до положителен професионален резултат. Пари и в държавата, и в общината има, особено за спорт. А спонсорите сами ще дойдат с успехите.  

Та, „Хебър” днес, на прага на новото първенство има всичко – отгоре са легендите, които загубихме през всички тези години – Кирил Въгларов, Атанас Пържелов, Младен Радков – Дечо (бивш футболист и на „Славия”), Петьо Ковачев, Трендафил Узунов, Иван Кръстев – Тахамата, Иван Ранчев, трагично загинал от удар на мълния...Отляво, до сърцето са живите легенди на клуба, историята и любовта на поколенията – Танчо Гилев, Атанас Пашев, Кирил Василев, Георги Гаджев, Красимир Узунов, Христо Тошев, Васил Василев, Георги Куцовски, Калин Пехливански, Лазар Димитров, Ангел Ангелов, Александър Милушев, Иван Милиев, Стоил Петров, Роман Ружинов, Георги Атанасов, Спас Кузев, Радко Димитров, Иван Чорлев, Малин Малинов, Крум Кантарев, Николай Митов, Иван и Красимир Папазови, Николай Минчев, Йордан Линков, Славчо Тошев, Владимир Гаджев, Георги Петков, Александър Тунчев, Веселин и Йордан Миневи, Георги Кьосев, Владо Манчев и още и още местни звезди и национални футболисти. Отдолу са верните фенове начело с Димитър Кръстев (син на починалия дългогодишен домакин на тима Иван Кръстев), който не спря да вярва, че „Хебър” ще успее да влезе в елита, а отдясно – цялото ръководство и сегашния състав на тима, който показа, че може да играе грамотен футбол. "Хебър" е кръст! И надежда за Пазарджик!

Всички заедно, цялото пазарджишко семейство знае, че този път всеки от тях ще направи и невъзможното отборът да остане там, където му е мястото. И то, не защото грандовете са слаби, а защото "Хебър" ще се опита да бъде по-добър от тях. Аз обещавам едно – че ще има поне един журналист, който да отрази успеха! Защото някой трябва да ни "прочете" спомените след още 22 години!