Труд
Автор:
Труд онлайн
Не могат да се излекуват, целта е да „заспят“
Възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ) се диагностицират трудно и все още не е ясна конкретната причина за отключването им. Симптомите се припокриват с тези при дразнимо или нервно черво, както и с инфекция. Но със съвременните методи на изследване поставянето на точна диагноза е напълно възможно още в началото, казва д-р Ани Чавушян, гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.
На 19 май отбелязваме Световния ден за борба с възпалителните чревни заболявания. Тази година мотото е „Възпалителните чревни заболявания нямат граници“, а като символ на подкрепа към пациентите с ВЧЗ в лилаво ще бъде осветена фасадата на Националния дворец на културата в София. По повод Световния ден Българската асоциация болест на Крон и улцерозен колит организира срещи с пациенти с ВЧЗ в София и Пловдив.
Болест на Крон и улцерозен колит са двете основни хронични чревни заболявания. Времето от появата на първите симптоми до поставянето на диагнозата зависи от тежестта на симптомите, обяснява д-р Чавушян. Най-честото проявление е кървава диария. При по-изразени симптоми пациентът може да стигне и по-бързо до диагноза, но ако те са неясни, диагностицирането може да се проточи с месеци.
Улцерозният колит е хронично възпаление, което обхваща лигавицата на дебелото черво. Какви са причините за появата на възпалението и обострянето във времето напред – това още не е ясно. Обсъждат се няколко фактора – на околната среда, генетични, имунна система, микробиом, взаимодействие между всички тях. Конкретна причина, въпреки обширните проучвания, които се правят по света, все още не е открита.
Важно от страна на пациентите е да осъзнават сериозността на заболяването, че то е хронично и, за съжаление, не се лекува, а целта е да бъде накарано да „заспи“. Важно е човекът да има мотивация да провежда терапията и да има доверие на лекуващия екип. Изключително важно е да се предотврати тежка активност, обостряния. За тази цел е необходимо непрекъснато мониториране.
При някои пациенти могат да се наблюдават извънчревни прояви на заболяването. Най-чести са ставните оплаквания. Може да се засегнат гръбначният стълб, както и периферните стави. Очите страдат с прояви на ирити и иридоциклити.
Най-типичното извънчревно заболяване, което се асоциира с улцерозния колит, е първичният склерозиращ холангит - възпалително заболяване на жлъчните пътища. Над 75% от пациентите, които имат доказан първичен склерозиращ холангит, имат и улцерозен колит, който може дори да не се прояви клинично, а да протича подмолно и да доведе до рак на дебелото черво, предупреждава д-р Чавушян. Първичният склерозиращ холангит се наблюдава при млади хорат. Те трябва да бъдат наблюдавани стриктно, ежегодно да бъдат ендоскопирани, защото рискът от рак на дебелото черво при тях е по-висок, както и от рак на други органи и системи.
Другият метод за проследяване, който е достъпен и неинвазивен, е количественият фекален калпротектин. Това е възпалителен маркер, белтък, който се отделя от неутрофилните левкоцити и се освобождава с изпражненията. СRP е друг маркер на възпалението, който може да се проследява, за да се оцени ходът на заболяването.
Терапията трябва да е индивидуализирана, съобразена със съвременните препоръки, според активността на заболяването, локализацията, рисковите фактори, съпътстващите заболявания и терапии. Най-често се прилага 5-аминосалициловата киселина под форма на перорална терапия или локално. Ако заболяването е по-активно, може да се прилагат кортикостероиди. Следващата група лекарства са имуномодулаторите. При по-сериозните случаи се използва биологична терапия, която е строго индивидуална за всеки пациент.
